Решение № 17306 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17306 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110146483 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу А. Т. А., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ********, инсталация № 40003********, а именно: 591.81 евро /евровата равностойност на 1 157.48 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 07.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 20.06.2025 г. до изплащане на вземането; 132.62 евро /евровата равностойност на 259.38 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 12.06.2025 г.; 17.91 евро /евровата равностойност на 35.02 лв./ – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 20.06.2025 г. до окончателното плащане; 4.60 евро /евровата равностойност на 9 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 12.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37025/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „*****“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Т. А. е подал „Предварителен отговор на 1 нередовна искова молба“, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за нищожност и недопустимост на заповедта за изпълнение. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, произтичащо от сключен между тях писмен договор, какъвто се изисква по закон, поради което счита, че ако има реална доставка на топлинна енергия, се касае за непоръчана стока. Изтъква, че представената молба-декларация е неподписана. Възразява срещу прилагането на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като изтъква, че прилагането на дефиницията за потребител по ЗЗП е по-благоприятно, както и че е налице колизия с чл. 17, ал. 3 КРБ и с общностното право. Оспорва приложимостта по отношение на него на ищцовите общи условия, тъй като не ги е подписал съгласно чл. 147а, ал. 2 ЗЗП.

Релевира възражение за неравноправност на клаузи от тях, като моли съдът да извърши и служебна проверка в тази насока. Оспорва приложимата цена на топлинната енергия, която намира за едностранно определена от ищеца, защото той не е изразявал съгласие да закупува топлинна енергия на пределната цена, определена от КЕВР. Счита, че следва да се прилагат цените на топлинната енергия от 2004 г. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната цена. В тази връзка изтъква, че няма подписани от него отчетни документи, изравнителните сметки не са представени, а дължимите суми са определени произволно.

Акцентира, че няма доказателства за избиране на „*****“ ООД да извършва дяловото разпределение и няма сключен договор за сградата с това дружество. Твърди, че процесният имот е необитаем от много години и в него няма радиатори. Изтъква липсата на доказателства за метрологична годност на индивидуалните измервателни уреди. Оспорва дължимостта на суми за топлинна енергия за сградна инсталация, като счита, че тя не е реално доставена и не се измерва реално, формулата за определянето й е отменена от ВАС, а действието на отново приетата Методика е спряно. Сочи, че не са издавани надлежно и не са му изпращани фактури, нито данъчни и кредитни известия. Възразява, че счетоводството на ищеца е водено нередовно. Изтъква, че извлечението от сметка няма доказателствена сила.

Оспорва иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия при твърдения, че са начислявани мораторни лихва върху прогнозни сметки, което е нищожно. Оспорва претенцията за дялово разпределение, като счита, че липсва задължение за клиента да заплаща тази услуга, защото договор между ответника и фирмата за дялово разпределение не е сключен, а такова задължение има само ищецът. Възразява, че цената за отчет на уредите е необосновано висока. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Депозиран е и саморъчен отговор, в който ответникът излага, че е син на ***** А. и след смъртта му през 1997 г. представил смъртния акт и декларация в „******“, в която посочил, че отоплителното тяло /радиатор/ и захранващите го хоризонтални тръби са демонтирани и кухнята не се отоплява, след което до 2005 г. получавал нулеви сметки на името на починалия. Твърди, че през 2005 г. е извършена делба и той получил кухнята без отоплително тяло, но от 2005 г. започнал да получава сметки за отопление на свое име.

Сочи, че не е подавал заявление-декларация за откриване на партида за имота на негово име, а партидата е открита служебно. Заявява, че сестра му е получила по-голям дял от имота и само тя е потребител и ползва услугите на „******“, включително заплаща за сградна 2 инсталация. Оспорва да има договор с „*****“, след като в имота му няма отоплително тяло, на което да бъде монтиран топломер. Твърди, че въпреки това фирмата за дялово разпределение подава неверни годишни отчети до ищеца, в които фигурира отоплително тяло в имота му, работещо на най-висока мощност.

Третото лице – помагач на ищеца „*****“ ООД твърди, че в имота има 1 бр. радиатор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37025/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Възражението на ответника за нищожност на заповедта по чл. 410 ГПК са неоснователни. В случая тя е издадена от надлежен орган, действал в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдията и волята на съда е напълно разбираема, поради което тя представлява валиден съдебен акт.

Относно възражението за липса на разпореждане, обективиращо преценката на съда за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, следва да се посочи, че особеност на заповедното производство е различното наименование на актовете, с които съдът се произнася по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в зависимост от това дали заявлението се уважава или се отхвърля и тяхното задължително съдържание. Разпоредбата на чл. 411 ГПК задължава съда при уважаване на заявлението да издаде заповед за изпълнение, като именно в нея се обективира правораздавателната му воля, а от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК е видно, че разпореждане се постановява, единствено когато заявлението подлежи на отхвърляне изцяло или отчасти. Ето защо липсата на отделно разпореждане, в което съдът да констатира наличието на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не води до нищожност на заповедта.

На следващо място, заповедта е издадена изцяло в съответствие с подаденото редовно заявление, обективиращо твърденията на заявителя за притежаваните от него вземания, поради което тя не е и недопустима.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия през процесния период, цената на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 3

ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие, а развитите от ответника доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ поради противоречие с разпоредби от Конституцията и от ЗЗП и с норми от общностното право са неоснователни. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответникът е бил собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице.

Обстоятелството кой фактически е ползвал имота през процесния период и доставяната в него топлинна енергия е без значение, доколкото нейната цена се претендира на договорно основание.

В случая с Определение № 5005/04.02.2026 г., в което е инкорпориран проектът за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно, че ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период. В същия смисъл е и писменото доказателство на л. 11 – 14. В качеството си на собственик ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота му през исковия период, доколкото не се твърди и не се доказва трето лице да е имало сключен изричен писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота през същия период. Предвид обстоятелството, че цената на доставената топлинна енергия в случая се претендира на договорно основание, обстоятелството дали ответникът фактически е живял в имота е неотносимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

По възражението на ответника срещу установения начин на приемане на ищцовите общи условия следва да се посочи, че наличието на общ законодателен принцип не изключва възможността законодателят в определени хипотези да уреди отклонения от този режим. В този случай изключенията ще се регулират от специалната норма, а не от общата. В случая отклонението от общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ относно начина на приемане на общите условия и обвързващия им характер за страните по договора е уредено с нормативен акт от същия вид – закон, какъвто представлява ЗЕ. Следователно прилагат се специалните правила 4 на чл. 150 ЗЕ, а не общият режим по ЗЗД и ТЗ. Чл. 150, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая с доклада е съобщено на страните, че на съда е служебно известно публикуването на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Следователно те са влезли в сила. Не са релевирани твърдения и няма доказателства ответникът да е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ на възражение срещу приложимите общи условия. Същевременно съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в тях. Ето защо в своята пълнота те представляват част от съдържанието на договорното правоотношение между ищеца и ответника.