Определение № 289 от 14.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Габрово, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500133 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юр. Г. А., против разпореждане № 231 от 31.01.2025 г., постановено по ЧГД № 145/2025 г., Районен съд – С., в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Н. Ч.-Х., ЕГН: **********, за сумите от: 244, 96 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 година до 04.12.2024 година и 204,91 лв. лихва за забава от 02.12.2023 година - дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 година - дата на предсрочна изискуемост.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценявал валидността на договора. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение за законна лихва за забава, тъй като искането дружеството за присъждане на законна лихва за забава не представлява и не произтича от неравноправна клауза на договора и същото не противоречи на закона и добрите нрави. Моли се, да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за сумите 244, 96 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 година до 04.12.2024 година и 204,91 лв. лихва за забава от 02.12.2023 година - дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 година - дата на предсрочна изискуемост

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Н. Ч.-Х. от гр. С., ЕГН: **********, за 1 следните суми: 800,00 лв. главница по договор за кредит; 244,96 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 година до 04.12.2024 година; 360,00 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 512,00 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30,00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.12.2023 година; 400,00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 07.03.2024 година; 204,91 лева лихва за забава от 02.12.2023 година - дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 година - дата на предсрочна изискуемост; 40,11 лева - законна лихва, дължима от 04.12.2024 година датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 година. Вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40021201873 от 06.11.2023 г.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителен пакет е приел, че с уговорките в него, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на изискванията на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ са нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, и същите са на стойност почти равна на тази на предоставените заемни средства, поради което посочения в договора ГПР от 48,666 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост по см. на чл. 22 от ЗПК. В случая, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. единствено главницата и не се дължат лихви и други разходи по кредита.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

2

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 231 от 31.01.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 145/2025 г. от Районен съд – С., в частта в която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя от „Профи Кредит България" ЕООД заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Н. Ч.-Х., ЕГН: **********, за сумите от: 244, 96 лв. - неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.12.2023 година до 04.12.2024 година и 204,91 лв. лихва за забава от 02.12.2023 година дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 година - дата на предсрочна изискуемост, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3