Решение № 275 от 14.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Ихтиман, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100249 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, предявена от М. А. Я., ЕГН ********** против Я. Й. Я., ЕГН **********. Искът е с правно основание чл. 49 от СК, във вр. чл. 318 и следващите от ГПК - развод по исков ред.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 21.05.2017 г., както и че преди сключване на брака са станало родители на детето * Я. Я., ЕГН **********, което бащата го е припознал след раждането. Наведени са доводи, че през последните години отношенията между страните са се променили, ответникът се отчуждил, заживял свой самостоятелен живот и започнал да се държи грубо с ищцата. Сочи се, че съпрузите са се отчуждили един от друг и се разделили. Според активно легитимираната страна бракът се оказва лишен от съдържание, поради което настоява за неговото прекратяване.

По отношение на детето ищцата твърди, че същото е останало да живее при баща си, както и че с оглед на неговите изградени навици, контакти и посещението на училище е подобре местоживеенето му да бъде определено при бащата в гр. *. Настоява за определяне на режим на лични контакти между майката и детето, а така също да й бъде определен размер на издръжката, която да плаща, като по възможност това да бъде минималният размер на издръжката, тъй като сочи, че е безработна.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който не е подал отговор.

Относно иска за развод по чл. 49 от СК

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно константната съдебна практика и правна теория правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществени факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което съставлява комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи и/или настъпилото духовно и физическо отчуждава 1 един от друг на двамата съпрузи имат своята санкция в пораждане на правото на развод.

От представения препис ото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са сключили брак на 21.05.2017 г.

В проведено на 18.10.2023 г. открито съдебно заседание ищцата сочи, че поддържа исковата си молба. Добавя, че с ответника всеки ден са имали кавги, а така също и че ответникът е харчил спечелените пари по казина. Сочи, че от известно време не живеят заедно.

Като свидетел по делото е разпитана *. – братовчедка на ищцата. Свидетелката заявява, че от страна на ответника е започнал тормоз, в резултат на което са се пораждали скандали. Пояснява, че ответникът е ходил по казина. Описва случай, в който съпругът е ударил съпругата. Свидетелката знае, че страните имат дете *, което живее при бащата в гр.

*. Заявява, че ищцата е категорична в желанието си да се разведе, а така също и че иска детето, но в момента при бащата условията за живот на детето са по-добри. Допълва, че детето учи, има приятели, а бащата се грижи за него.

От представените по делото становище от ДСП – Ихтиман и социален доклад от ДСП – * може да се направи извод, че съпрузите живеят разделени един от друг.

От събрания доказателствен материал по делото се установява, че отношенията между страните /съпрузите/ са достигнали до етап, в които е безпредметно съществуването на брачния съюз помежду им, поради което е нормално юридическото положение между тях да бъде приведено в съответствие с фактическото такова. Това води до и извода, че искът за прекратяване на гражданския брак е основателен.

Според нормата на чл. 49, ал. 3 от СК, с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С исковата молба или впоследствие не е отправено изрично искане за произнасяне от страна на съда относно вината за развода, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос.

Относно фамилното име на съпругата след прекратяване на брака В чл. 326 от ГПК е разписано, че в решението, с което се допуска разводът, съдът може да разреши и по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.

Още с исковата молба съпругата е поискала да носи предбрачното си фамилно. От преписа от удостоверение за граждански брак е видно, че предбрачното фамилно име на съпругата е било *, което означава, че след прекратяването на барака тя ще носи фамилията *.

Относно исковете по чл. 322, ал. 2 от ГПК

Съгласно разпоредбите на чл. 322, ал. 2 от ГПК и чл. 59, ал. 2 от СК с брачните искове, включително тези за развод, задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

С исковата молба майката заявява, че е съгласна детето * Я. да остане при бащата в гр. *, като желае на нея да бъде определен режим на лични контакти със сина й.

От съдържанието на извършена справка относно родствени връзки на ищеца е видно, че М. А. Я. е майка на детето * Я. Я., с ЕГН **********, а така също и на децата * *, ЕГН ********** и * А., ЕГН **********. За последните две деца няма данни ответникът да ги е припознал, а така също и в справката за родствени връзка, направена по отношение на него, е отразено, че той има само едно дете - * Я. Я., с ЕГН **********. Действително, в социалния доклад, изготвен от ДСП – * е посочено, че съпрузите имат две деца /родени преди сключването на брака/ - * Я. и * А., като за последната е конкретизирано, че не е 2 припозната от биологичния си баща. Именно поради тези съображения съдът в настоящото производство дължи произнасяне единствено по въпросите, касаещи родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето * Я..

Както вече бе посочено по-горе, от справките за родствени връзки на двата съпрузи е видно, че те са родители на малолетното дете * Я. Я., с ЕГН **********. Тази информация се съдържа и в представения по делото препис от удостоверение за раждане на * Я. Я., с ЕГН **********, роден на 15.12.2012 г.

От представените по делото становище от ДСП – Ихтиман и социален доклад от ДСП – * може да се направи извод, че съпрузите живеят разделени един от друг и че след раздялата детето * Я. е останало при бащата.

В доклада от ДСП – * е посочено, че в началото отношенията на родителите били нормални, но впоследствие взели решение да се разделят, вследствие на което майката е напуснала семейното жилище и е отишла в гр. *, а детето живее при бащата в гр. *, ул. „*“ № 394. Отразено е от социалните работници, че бащата познава потребностите на детето, то има личен лекар и е ученик в четвърти клас в ОУ „*“ - *. Уточнено е, че жилището на бащата представлява двуетажна къща, в която има добри жилищни условия, където е осигурено всичко необходимо за нормалното развитие на детето. Сочи се и че бащата работи „частно“ в сферата на строителните ремонти. Социалните работници са посочили, че по думите на бащата децата са привързани към майката, но са и разсърдени, понеже не ги е търсила, като в същото време имат готовност да подновят отново отношенията си с нея.

В становището от ДСП – Ихтиман също се сочи, че родителите не живеят заедно, а детето се отглежда от бащата. В социалния доклад е отразено, че майката желае родителските права де се упражняват от другия родител, а на нея да й бъде определен режим на лични контакти. Сочи се, че понастоящем майката живее в жилището на нейния брат, заедно със семейството на последния. На края на становището е отразено с ръкописен текст, че не е съгласувано с майката, понеже М. Я. не се намира на територията на Република България.

От всички събрани по делото доказателства може да се направи извод, че детето живее при бащата, който понастоящем полага постоянни грижи за него. Става ясно и че средата на бащата и неговото жилище са познати за детето. В същото време не се констатира бащата да страда от дефицит на родителски капацитет. Всичко това, а така също и желанието на майката детето на остане при бащата, дават основание на съдебния състав да приеме, че родителските права по отношение на малолетния * Я. трябва да се предоставят на ответника Я. Й. Я., при кого да се определи и местоживеенето на момчето.

Тъй като майката изразява готовност да се среща с детето и да контактува с него и предвид посоченото в доклада от ДСП – *, където социалните работници са отразили, че по данни от бащата детето има готовност да поднови отношенията си с майката, на същата следва да се предостави следния режим на лични контакти със сина й:

Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 18:00 часа на петъчния ден преди съответната събота /но не и преди приключване на учебните занятия/ до 15:00 часа на неделния ден, като майката следва да взима детето от дома на бащата и да го връща на същото място.

Тридесет дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, като майката следва да взима детето от дома на бащата и да го връща на същото място.

През коледните празници на всяка четна година за времето от 13:00 часа на 23-ти декември до 15:00 часа на 26-ти декември с преспИ.е, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща на същото място.

През новогодишните празници на всяка нечетна година за времето от 13:00 часа на 303 ти декември до 16:00 часа на 2-ри януари с преспИ.е, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да ги връща на същото място.

През пролетната училищна ваканция на вяска нечетна година за времето от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 15:00 часа на последния ден от ваканцията, като майката следва да взема детето от дома на бащата и да ги връща на същото място.

По всяко друго време след предварителна уговорка между двамата родители и с тяхното съгласие.

Така определеният режим на лични контакти съдът намира, че ще бъде подходящ за майката и за детето и ще им осигури възможност да поддържат постоянна връзка помежду си и майката да участва във възпитанието и отглеждането на своя син.

Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента минималната работна заплата е 780 лева. От изискана справка от НАП е видно, че майката към момента на представяне на справката не е трудово ангажирана. В становището, представено от ДСП – Ихтиман също е записано, че не се установява да има действащи трудови договори. Поради това съдът намира, че издръжката, която тя следва да заплаща не дето, следва да се определи в минимален размер, а именно – 195 лева месечно, платима до края на месеца, за който се дължи.

Относно ползването на семейното жилище

С исковата молба е заявено, че ищцата не възразява жилището, находящо се в гр. *, ул. „*“ № 394, да остане за ползване на съпруга. Поради това и с оглед на обстоятелството, че родителските права са предоставени на бащата, съдът приема, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на бащата.

Относно съдебните разноски

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. В настоящия случай, обаче, съпрузите не са поискали изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината, което означава, че не се дължи и произнасяне по въпросите, касаещи съдебните разноски, а същите остават за всеки така, както ги е сторил.

На основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК съдът определя дължимата държавна такса в размер на 30 лева, като всяка от страните следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Ихтиман сумата от по 15 лева. На основание чл. 1 от ТДТССГПК М. А. Я. следва да бъде осъден да заплати на Районен съд – Ихтиман и държавна такса в размер на 280.80 лева, определена върху присъдената издръжка.