Решение № 1584 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Д. М. при участието на секретаря Т. Ат. Т. като разгледа докладваното от А.Д. М. Гражданско дело № 20253110109609 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.429, ал.3 от КЗ, с цена на иска от 50 лв., частичен иск от такъв с цена 146, 06 лв. от страна на ищеца Г. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат Й. А. от Адвокатска колегия - гр. В., против ответника ЗД „Б.И." АД, с ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с процесуален представител адвокат Б. А. от АК - С.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.09.2023 г., около 7:00 часа, гр. Варна, управлявайки лек автомобил марка „Ситроен Ц 4 Пикасо“, с рег. № ***, се движил по ул. „*“ в посока ул. „Дубровник“, като в същото време по ул. „*“ в посока бул. „Васил Левски“ се движил лек автомобил марка „Опел Мерива“, с рег. № *. На кръстовището с ул. „*“, при наличие на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът на лек автомобил марка „Опел Мерива“ навлязъл в кръстовището, без да пропусне ищеца и станал причина за настъпване на произшествието. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като за виновен за настъпилото произшествие посочили водача на л.а. марка „Опел Мерива“. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗД „Б.И.“ АД, със срок на действие 31/12/2022 г. – 30/12/2023 г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 19.09.2023 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на щета №**, в който били описани уврежданията по автомобила. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата от 2 660 лв., която счел, че не покрива 1 щетите му, поради което на 15.01.2024 г. предявил иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С Решение № ** г., постановено по гр.д.

№** по описа на Варненски районен съд, 16 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати сумата в размер на 3 376 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че на основание чл.45 от ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя. С разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от КЗ била ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Ищецът уведомил застрахователя за събитието в деня на възникването му - на 19.09.2023 г., поради което тази дата следвало да се приеме като датата, от която ответникът е в забава. Така за сумата от 3 376 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава, на ищеца се следвало обезщетение в размер на законната лихва за периода от 19.09.2023 г. - датата на уведомяване до 14.01.2024 г. - ден преди депозирането на исковата молба по горепосоченото дело, която е в размер на 14,.06 лева.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от такъв с цена на иска от 146,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 3 376 лева, с която ответното дружество изпаднало в забава от 19.09.2023 г. - датата на уведомяване до 14.01.2024 г. - ден преди депозиране на исковата молба по гр.д. №** по описа на Варненски районен съд, както и да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба се твърди, че претенцията е основателна. Ответната страна за първи път разбрала за настоящата претенция на ищеца с връчването на исковата молба, поради което и от страна на ЗД, Б.И.“ АД, незабавно била изплатена по лична банкова сметка на адв. Й. А. сумата в размер на 146,06 лева. Предвид това, ответната страна, чрез представителя си сочи, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждането на настоящото исково производство. Предвид това моли разноските по делото да се възложат на ищеца.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищеца са представени свидетелство за регистрация – Част I №** и Решение №** г. по гр.д. №** г. на РС – Варна, а от ответната страна са представени платежно нареждане от 14.10.2025 г. и уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по щета №**** г. Служебно е изискано и приложено към настоящото дело гр.д.№ ** г. по описа на РС-Варна, 16 състав.

От така посочените доказателства безспорно се доказва, че на 19.09.2023 г. около 07:00 2 часа лек автомобил „Ситроен Ц Пикасо“ с рег. № **, управляван от ищеца, се движил в гр.

Варна по ул. „*“ в посока от запад към изток (към ул. „Дубровник“). Лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. **, управляван от М.П., се е движил по ул. „*“ в посока от Север към Юг (към бул. „Васил Левски“). На кръстовището, образувано от ул. „*“ и ул. „*“, лек автомобил „Опел Мерива“, при наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ навлязъл в кръстовището, където настъпил удар между двата автомобила. За лекия автомобила на ищеца ударът бил в предна част на автомобила, вследствие което по автомобила настъпили материални щети. Вина за настъпилото произшествие имал водачът на лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. **. Посоченият лек автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна, като договорът за застраховка бил валиден към датата на произшествието. Ищецът уведомил ответната страна за настъпилото произшествие на 19.09.2023 г.

На 20.09.2023 г. е бил съставен опис №3 на щета №**, в който са посочени уврежданията по автомобила „Ситроен Ц Пикасо“ с рег. № **.

На 15.01.2024 г. ищецът е предявил в РС – Варна искова молба на осн. чл.432, ал.1 от КЗ с цена на иска 100 лв. – частичен иск от такъв на стойност 6340 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, натъпили по автомобила „Ситроен Ц Пикасо“ с рег. № **, в резултат на произшествието, въз основа на която в РС – Варна е било образувано гр.д. №** г. На 24.02.2025 г. с протоколно определение по посоченото дело е било допуснато изменение на предявения иск относно размера на иска, като същият е бил увеличен на сумата от 3376 лв. По делото е било постановено решение №** г., с което ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 3376 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ц Пикасо“ с рег. № **, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.09.2023 г. в гр. Варна, по вина на водача на лек автомобил марка лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. **, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в законна сила на 15.04.2025 г.

На 14.10.2025 г. от страна на ответното дружество по банков път е била изплатена сумата от 146, 06 лв., като за основание за извършеното плащане в преводното нареждане е посочен номерът на застрахователната щета **.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от събраните доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, а и относно тези факти между страните не е налице спор. От изявленията на ответната страна, направени с отговора на исковата молба е видно, че страната признава фактите по делото, както и, че тя е изплатила на ищеца претендираната от него сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума за щети, считано от 19.09.2023 г. до 14.01.2024 г.

3

На база на установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на увреденото лице по застраховка „Гражданска отговорност“, се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е основание да се претендира обезщетение за забава. В случая ответното дружество е било уведомено за застрахователното събитие от увреденото лице на 19.09.2023 г. и е видно, че на 20.09.2023 г. е бил извършен опис по щета. До датата на предявяване на исковата молба застрахователното обезщетение не е било заплатено в пълен размер /не е била заплатена сумата от 3376 лв./ , поради което за този период ответната страна е изпаднала в забава и се дължи претендираното от ищеца обезщетение за забава. Същото е заплатено в пълния претендиран размер от ответната страна, след предявяването на настоящия иск.

Предвид заплащането на претендираното обезщетение за забава от страна на ответното дружество, съдът счита, че предявеният иск като неоснователен, следва да се отхвърли.

Независимо от този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, доколкото не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК. Действително ответната страна е направила признание на иска и е изплатила на ищеца претендираната сума, но е видно, че това е сторено, след завеждането на исковата молба, в хода на производството, поради което не може да се приеме, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на претенцията. По тази причина и е неоснователно искането на ответната страна в нейна полза да бъдат присъдени разноски. Ето защо ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски, в размер на 530 лв., от които 50 лв., равняващи се на 25,56 евро – заплатена държавна такса и 480 лв., равняващи се на 245 евро – адвокатско възнаграждение, т.е общо 270, 56 евро. От ответната страна е депозирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение съдът счита за неоснователно. Видно е, че адвокатското възнаграждение е изплатено в размер съответен на фактическата и правна сложност на делото и съответстващ на обичайния размер възнаграждения, изплащан при сходни случаи.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** против „Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с правно основание по чл.429, ал.3 от КЗ, за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева - частичен иск от такъв с цена на иска от 146,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 3 376 лева, причинени на ищеца вследствие застрахователно събитие, настъпило на 19.09.2023 г. в гр. Варна, присъдено на ищеца с решение №** г. по гр.д. №** г. по описа на РС – Варна, за периода от 19.09.2023 г. до 14.01.2024 г.