Решение № 70 от 08.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ямбол, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно частно наказателно дело № 20232300600156 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд -Ямбол е образувано по въззивна частна жалба от Н. Г. Ф. от гр.*****, депозирана чрез упълномощения му защитник – адвокат

М. Б. от АК-*****, против Определение №

313/24.04.2023 г., постановено по ЧНД № 121/2023г. на Ямболския районен съд.

С оспорваното определение на осъденото лице Н. Ф. на осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК са определени общи наказания по влезли в сила съдебни актове с осъдителни присъди против Ф. , които РС- Ямбол групира в две отделни както следва : I-ва група влезли в сила съдебни актове: по НОХД № ****/**г. по описа на РС-Ямбол , по НОХД № */****г. по описа на РС.Велико Търново и по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Казанлък се 1 определя общо наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 медеца, с периодичност на явяване 2 пъти в седмицата ;

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца;

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа.

На осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето , през което осъденото лице Ф. е задържано под стража по НОХД № */****г. по описа на РС-Велико Търново, считано от **.**.****г. до **.**.****г., както и времето, през което Ф. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от **.**.****г. до **.**.****г.

На осн. чл. 25, ал.3 от НК е приспаднато времето, през което осъденото лице Ф. е търпяло наказание „пробация“ по кумулираните в I-ва група осъждания.

II-ра група влезли в сила съдебни актове: НОХД № ***/****г. по описа на ОС-Ямбол , по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Ямбол, по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Сливен; по НОХД № ***/****г. по описа на РСЯмбол; по НОХД №№ ***/****г. по описа на РС-Ямбол и по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Сливен- на Ф. е определено общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА „ лишаване от свобода“, което да се изтърпи при „общ“ първоначален режим като на осн. чл. 24 от НК така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ е увеличено на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца „лишаване от свобода“ и е постановено отделното му изтърпяване при първоначален „общ“ режим. На осн. чл. 25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденото лице Н. Ф. изцяло е изтърпяло наказанието от 8 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД №№ ***/****г. по описа на ОС- Ямбол.

Във въззивната жалба на осъденото лице Ф., депозирана чрез упълномощения му защитник- адвокат Б. от *АК, се навеждат доводи за явна несправедливост на общото наказание, което е отмерено на Н. Ф. по втората група кумулирани осъждания-твърди се, че увеличеното общо най- тежко наказание по реда на чл. 24 от НК с ЧЕТИРИ месеца се явява несправедливо завишено предвид целите на генералната и специална превенция на закона. Настоява се постановяване от въззивния съд на 2 решение, с което да се измени атакуваното определение като се отмени приложението на нормата на чл. 24 от НК, т. е. общото наказание по втората група осъждания да остане в размер от една година „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание осъденото лице Ф. участва лично и с упълномощен защитник- адвокат Б. от *АК. Лично и чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания.

В съдебно заседание представителят на ОП- Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява да се потвърди оспорваното определение на РС-Ямбол като обосновано, правилно и законосъобразно. Не се споделят доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното общо най- тежко наказание „ лишаване от свобода“, което е завишено по реда на чл. 24 от НК.

Ямболският окръжен съд, в пределите на своята компетентност, след като се запозна с въззивната жалба и доводите на страните, след служебна проверка на доказателствената съвкупност, намери следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като депозирана от надлежно легитимирано лице с правен интерес и в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 144, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 ,вр. с чл. 23, ал.1 от НК по отношение на множеството осъждания на Н. Ф..

Проверяващата инстанция споделя изцяло приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки доказателствените източници , се присъединява изцяло към изводите по фактите, изложени от Ямболския районен съд, поради което и намира, че не следва да се преповтаря изложената в контролирания съдебен акт фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна , въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Правилно и законосъобразно, решаващият съд при групирането на 3 влезлите в сила съдебни актове, с които са налице различни по вид наказания, наложени на осъденото лице Ф., е кумулирал наказанията в две отделни групи като е определил за всяка от групите общо най- тежко наказание и е постановил всяко от общите за първата и втората групи наказания да се търпи отделно.

Несъмнено и безспорно е налице една усложнена престъпна деятелностмножество влезли в сила съдебни актове, част от които са осъществени в условията на „опасен рецидив“, а за друга част са приложими правилата за реална съвкупност. Законосъобразно решаващият съд е приложил принципа на най-благоприятното да осъденото лице съчетание от влезли в сила съдебни актове, изводим от задължителните правила по т.9 на ППВС № 4/1965г., възведено в Р№ 11/1987г. на ОСНК на Върховния съд. Според задължителните указания в посочените два акта, винаги се прилага принципа кои от наказанията да се включат в съвкупността и кои да се търпят отделно или пък да формират друга съвкупност,с друго отделно подлежащо на изтърпяване отделно наказание. Всякога при формирането на отделните съвкупности се държи сметка кое е най- благоприятното за дееца групиране на осъжданията му.

В конкретиката на настоящия казус, обосновано, законосъобразно и правилно, първоинстанционният съд е групирал осъжданията в две отделни съвкупности и е постановил всяко от определените общи наказания от двете групи, да се търпи отделно. Законосъобразно и правилно в първата съвкупност са включени осъжданията на Н. Ф., постановени в следните влезли в сила съдебни актове: по НОХД № ****/****г. по описа на РСЯмбол , по НОХД № */****г. по описа на РС-Велико Търново и по НОХД № ***/**** г. по описа на РС-Казанлък като на осн. чл. 25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК на Ф. е определено общо наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност на явяване 2 пъти в седмицата2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца и 3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за 1 година. Обоснови и правилни за аргументите на решаващият съд- за всяко от изброените престъпни деяния не е налице влязъл в сила съдебен акт преди да е осъществено някое от останалите и за всяко от престъпните деяния има наложено наказание „ 4 пробация“ . Трите групирани деяния са извършени в периода **.**.****г. до **.**.****г. При това групиране, обосновано и в съответствие с материалния закон, контролираният съд на осн. чл. 59, ал.1 от НК е зачел времето, през което осъденото лице Ф. е било задържано по НОХД № */****г. по описа на ОС-Велико Търново в периода **.**.****г. до **.**.****г., както и времето, през което Ф. е с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от **.**.****г. до **.**.****г. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 25, ал.3 от НК като е приспаднато времето, през което осъденото лице Ф. е търпяло наказание „пробация“ по всяко от горните три осъждания.

Законосъобразно и правилно във втората съвкупност са групирани наказанията на осъдения Ф. по влезлите в сила съдебни актове , постановени както следва :по НОХД № ***/****г. по описа на ОС-Ямбол , по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Ямбол, по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Сливен, по НОХД № ***/****г. по описа на РС-Ямбол, по НОХД № ***/****г. по описа на РС- Ямбол и по НОХД № ***/****г. по описа на РССливен като в съответстви ес материални я закон по тази група осъждания на Ф. е определено общо най- тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал.4 от НК за изтърпяване на общото най- тежко наказание е определен „общ“ режим – аргумент от нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗСосъжданията по НОХД № ***/**г. на РС-Ямбол, по НОХД № ***/**г. на РСЯмбол и по НОХД № ***/**г. на РС-Сливен са в условията на чл.66, ал.1 от НК и всякога при определяне на общо наказание в условията на кумулация съдът е длъжен да се произнесе по начина на изтърпяване на наказанието.

Съобразена е наличната рецидивна престъпна деятелност за част от деянията, включени в тази съвкупност.

Въззивната инстанция намира, че законосъобразно и обосновано, в атакувания съдебен акт решаващият съд е приложил нормата на чл.24 от НК и е увеличил общото наказание по втората съвкупност от ЕДНА година „лишаване от свобода“ на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“. Спазена е материалната наказателна норма като са съобразени и трите законово нормирани предела на разпоредбата.

Контролираният съд е мотивирал приложението на чл. 24 от НК с множеството осъждания , включени в общата престъпна деятелност като е 5 съобразил и факта ,че 2 от общо 6 на брой осъждания на Ф. са за престъпления ,които са тежки умишлени от „общ“ характер по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Несъмнено и безспорно е ,че осъденото лице Ф. е с престъпни нагласи и трайни престъпни навици, а обществената опасност на дееца е завишена. Според проверяващата инстанция, обосновано и правилно , контролираният съд е завишил определеното на осъденото лице Ф. общо най- тежко наказание

„лишаване от свобода“-изцяло се споделят аргументите за постигане целите на генералната и най- вече за специалната превенция на закона , визирани в нормата на чл. 36 от НК.

Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата на осъденото лице - така определеното общо увеличено наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ не е несправедливо, нито е прекомерно и необосновано завишено. Анализът на доказателствената съвкупност сочи, че всички инстанционни съдилища, които са се произнасяли по вида и размера на наложените на Н. Ф. наказания са изложили в съдебните си актове аргументи, от които е видно, че тежките заболявания на две от трите деца на Ф. всякога са съобразени и отчетени при индивидуализацията на наказанията. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че тежките заболявания на двете му дъщери- малолетна и непълнолетна, никога не са действали възпиращо на Ф. при осъществяване на престъпната му деятелност. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция да приеме, че възраженията на защитата на осъденото лице за необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на атакувания първоинстанционнен акт в частта му досежно приложението на чл. 24 от НК, са неоснователни.

В контекста на гореизложеното , законосъобразно и правилно , в съответствие с нормата на чл. 25, ал.2 от НК, решаващият съд е приспаднал времето , през което Н. Ф. изцяло е изтърпял наказанието от ОСЕМ месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № ***/****г. по описа на Ямболския окръжен съд.