Определение № 1664 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 26.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Даниела Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501246 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Т. Г., процесуален представител на ищеца И. М., срещу Определение № 9940 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 6394/2021 г. на СГС, с което съдът е отказал да измени решението си от 12.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В частната жалба са развити съображения, че изразът „не по-нисък“, използван в разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, не е еднозначен с „минималния размер“ на адвокатското възнаграждение при осъществена безплатна помощ, поради което Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се прилага само по изключение, т.е. в изключително прости и неангажиращи случаи, докато във всички останали на адвоката трябва да бъде определяно по-високо възнаграждение, в приложение на началáта за социална справедливост и достъп до правосъдие в гражданския процес. Наред с това частният жалбоподател застъпва и становище, че при предоставена безплатна адвокатска помощ съдът определя адвокатското възнаграждение върху предявения иск, а не само върху уважената част от него. Искането към съда е 1 да отмени обжалваното възнаграждението. определение и да завиши размера на

Насрещната страна „ОЗК-Застраховане“ ЗАД оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и частично основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от И. В. М. срещу „ОЗК-Застраховане“ ЗАД за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в резултат на ПТП, причинено на 05.11.2020 г. виновно от застрахования при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На 07.12.2020 г. пострадалият М. е упълномощил адв. Г. да го представлява безплатно, на основание чл. 38 от ЗА, като завежда и води дела до окончателното им приключване по повод причинените му от произшествието вреди. По заведеното въз основа на това пълномощно гр. дело № 6394/2021 г. по описа на СГС с решение от 12.05.2022 г. съдът е уважил иска до размер от 26 000 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 38, ал 2 от ЗА съдът е определил хонорар на адв. Г. съобразно с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 055.60 лв. (от общо дължими се 2 030 лв., определени върху 50 000 лв.).

С обжалваното определение СГС е отказал да измени решението си в частта за разноските.

В правилно приложение на чл. 38, ал 2 от Закона за адвокатурата първоинстанционният съд е приел, че и когато адвокат е оказал безплатно адвокатска помощ в някоя от хипотезите на ал.1, той отново има право на възнаграждение, но то е платимо не от безплатно представляваната страна в процеса, а от насрещната страна в съответното производство. Разпоредбата е проекция на установения в чл. 36 ал. 1 от ЗА принцип, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Това право обаче, е обусловено от резултата на неговата работа: ето защо, когато делото бъде изгубено от предоставилия безплатна правна помощ адвокат, той не би получил нищо, а когато спечели делото само частично, неговото възнаграждение ще се определи съразмерно 2 уважената и отхвърлената част от иска. В този смисъл следва да се разбира условието в чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА, под което на безплатно представляващия адвокат следва да бъде определено възнаграждение: „ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски“.

Разпоредбата на чл. 38 от ЗА е обща и поради това - приложима и в гражданския, и в административния, и в наказателния процес. Във всички случаи тя подчинява дължимостта на адвокатското възнаграждение от изхода на съответното дело. В гражданското съдопроизводство, съобразно с правилата на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК, насрещната страна бива осъдена за разноски само когато и доколкото губи делото. С оглед на изложеното, на адв. Г., осъществил безплатна адвокатска помощ на ищеца М., се следва адвокатско възнаграждение, но определено не върху цената на иска от 50 000 лв., а върху уважената част от него, в размер на 26 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., за защита по дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя като сбор на сумата от 830 лв. и 3 % за горницата над 10 000 лв. В конкретния случай, изчислено по така указания начин, възнаграждението за адв. Г. при уважен иск до размер на сумата от 26 000 лв. възлиза на 1 310 лв., тъй като на толкова възлиза сбора между 830 лв. (твърда ставка) и 480 лв. (3 % от 16 000, колкото е горницата над 10 000 до уважения размер от 26 000). С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението си в частта за разноските, в която на адв. Г. е определено възнаграждение в размер на 1 055.60 лв. Тъй като действителният размер на възнаграждението в случая е 1310 лв., определението следва да бъде отменено, като на частния жалбоподател бъдат присъдени допълнително 254.40 лв. до минималния размер по Наредба № 1/2004 г., независимо, че наведените от него доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА препраща към Наредба № 1/2004 г., визирана в чл. 36, ал. 2 от с.з., определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения и тази наредба се прилага по правило, а не по изключение, както счита частният жалбоподател. Без значение е, също така, дали при фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи и по-високо възнаграждение от това, което се следва по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като в процесния случай делото не се характеризира с подобна сложност.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9940 от 10.10.2022 г., постановено по гр. дело № 6394/2021 г. на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1083 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 6394/2021 г. на СГС в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ ЗАД да заплати на адв. Т. К. Г., процесуален представител на ищеца И. В. М., допълнително сумата 254.40 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4