Решение № 260079 от 21.07.2021, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е гр. София, 21. 07.

2021 година

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на пети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател: П. П.

Членове:1.

В. В.

2. К. Т. при участието на секретаря В. К. и прокурора Б. Б., като разгледа докладваното от съдията Петков в.н.о.х.д. № 163 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

318 и следващите от НПК.

Образувано е по постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Е.М. от САК - защитник на подс. Г.В.Г., против присъда

№ 3 от 27. 01. 2020 год., постановена по н.о.х.д. № 137 / 2019 год. по описа на Районен съд - С.в.

С посочената присъда, пети състав на Районен съд – С. признал подсъдимият Г. /с установена по делото самоличност/ за виновен в това, че на 15. 01. 2016 год., около 19:30 часа, в гр. С., на ул. “З. Х.“, е отнел чужди движими вещи - пари в размер на 150 лв. от владението на Д. Бор. Н. от гр. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, а именно: нанесъл му е удар с ръка в областта на лявото око, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което отложил съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото деловодни разноски.

В жалбата на защитника на подсъдимия и допълнението към нея, по същество се излагат доводи за проведен неправилен доказателствен анализ на гласните доказателствени средства довел до нарушение на материалния закон. Поради и това се претендира, първоинстанционен акт бъде отменен като неправилен, а въззивния съд постанови присъда с която подс. Г. бъде признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, алтернативно, наложеното му наказание да бъде намалено.

Жалбата и сторените с нея искания се поддържат и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от подс. Г. и неговия защитник.

Районна прокуратура - Самоков не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадениата въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл.

314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Това е така поради следните съображения : При постановяване на присъдата си, пети състав на районния съд е приел от фактическа страна, че на датата 15. 01. 2016 год., свидетелите Д. К. и Д. Н. се движели по улиците на гр. С. с лек автомобил „Опел Корса”, като МПС-во било с две врати и шофирано от свид. К., а Н., седял на предната дясна седалка. Последният бил оставил портфейла си изработен от текстилна материя, с метално лого „GS” и надпис „G-STAR RAW”, сив на цвят, във вътрешната странична част на дясната врата на автомобила, обособена като ниша. В протфейла, имало 150 лв. на банкноти с копюри от по 20 лв., 10 лв., 5 лв. и 2 лева.

В същия ден, около 19 : 30 часа, К. и Н. се движели в район на града, известен като „Легето”, когато се разминали с лек автомобил „М.” управляван от подсъдимия Г.Г.. И Н., и К., се познавали с подсъдимия. Непосредствено след разминаването, подс. Г. обърнал посоката на движение на управлявания от него автомобил и на ул. „Захари Х.”, близо до магазин „L.” и бившата сладкарница „Н.”, изпреварил автомобила на Караджинов, след което препречил пътя му, принуждавайки го да спре. След това, подс. Г. слязъл от автомобила си, отправил се към дясната врата на другия автомобил, отворил я и нанесъл на Н. два удара с крайната част на дясната си ръка, с присвити към дланта пръсти, както и го изритал веднъж с крак. Единият от ударите на Г. с ръка попаднал в областта на лявото око и лявото слепоочие на Н., а другият в гърдите му, като ударът с крак, попаднал в дясната ръка на Н., който през цялото време седял на седалката в автомобила, без да излиза от него.

След тези свои действие, подс. Г. казал на свид. Н. да му даде парите си и започнал да пребърква джобовете на дрехите му, но тъй като не намерил там пари, а само ключове и два мобилни телефонни апарата, той взел портфейла на Н., който видял, че е поставен в нишата на дясната врата на автомобила, извадил от него всички пари - общо 150 лв., взел ги и хвърлил портфейла към гърдите на Н..

Последният молел Г. да му върне парите, но той затворил вратата на автомобила и си тръгнал. Тогава Н. помолил К., който през цялото време седял на мястото на водача в автомобила си, да го откара до дома му и те тръгнали в тази посока. По пътя Н. се обадил по телефона на майка си и й съобщил какво се е случило, като двамата се разбрали да отидат заедно в полицията. След като К. оставил Н. пред дома му, той се прибрал в с. Ш. дол, Община С., където живеел.

По-късно същата вечер, свид. Н. посетил РУ – С., след което спрямо него със съгласието му било извършено освидетелстване от лекар във ФСМП – С., при което са установени зацапвания от кал по външнатачаст на десния ръкав на якето, с което бил облечен, както и следните видими наранявания: хематом на левия клепач и лява клепачна област, инецирани конюнктиви, оскъдни хеморагии в лява еклера.

Съгласно заключението на експерта д-р М. С. по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, от медицинската документация се установява, че свид. Николов е получил хематом на левия клепач и лявата клепачна област, зачервена конюнктива и оскъдни кръвоизливи в лява склера, като по своите медико-биологически характеристики тези наранявания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените травматични увреждания според експерта са получени от действие на твърди тъпи предмети (каквито са и частите на човешкото тяло), по механизма на удари с, или върху такива. Експертът е разяснил, че до китката ръката може да се определи като юмрук дори ако не може да се извърши пълно свиване на 4-тия и 5-тия пръст и в такъв случай удар може да бъде нанесен с дланта, т. е. с областта на предкитковите кости, или с вътрешната страна на юмрук. Според вещото лице, теоретически е възможно констатираните увреждания на свид. Николов да бъдат получени и вследствие на самонараняване. /това следва да бъде отразено, с оглед данните за наранявание на подсъдимото лице и твърденията на защитата, че същия е бил физически възпрепятстван да нанесе инкриминираните удари с ръка/.

В рамките на проведеното първоинстанционно съдебно следствие е било изслушано и заключение по повторна съдебно-медицинска експертиза, назначена при предходно разглеждане на делото от друг съдебен състав по НОХД № 343/2016 г. по описа на PC – С.. Според заключението по тази експертиза се установява, че при инцидента на 15. 01. 2016 год., на пострадалия Д. Б. Н. са били причинени следните травматични увреждания: лекостепенен оток на горния клепач на лявото око във външната му половина, с бледо мораво кръвонасядане и хематом в същата област; зачервена конюнктива, оскъдна склерална хеморагия (субконюнктивален кръвоизлив) външно от слепоочния ръб на ириса. Според експерта, описаните травматични увреждания са в резултат от действието на твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност по механизма на директен удар с такъв предмет и може да се получи при нанасяне на един удар с част от човешкото тяло - ръка, като не са налице морфологични данни за множественост на ударите. Морфологията и локализацията на мекотъканните травми по лявата половина на лицето, на малка площ в зоната на горния клепач на лявото око и прилежащата му околоочна област, са основание да се приеме, че се касае за сравнително несилен удар, който може да бъде нанесен с която и да е от двете ръце на подс. Г.Г.. /това следва да бъде отразено, с оглед данните за наранявание на подсъдимото лице и твърденията на защитата, че същия е бил физически възпрепятстван да нанесе инкриминираните удари с ръка/. Вещото лице д-р Николов е категоричен в становището си, че въпреки случилата се при подсъдимото лице травма, състоянието в което се е намирал подс. Г.Г. към датата на деянието - 15. 01. 2016 год., не възпрепятства извършването на действия по нанасяне на удари и с двете ръце. Експертът е разяснил също, че травма на лицето с установените при свид. Н. локализация и вид на уврежданията, която е в резултат на ударно въздействие, може да бъде причинена от удар с ръка в състоянието, в което се е намирала дясната ръка на Г. към инкриминираната дата.

Изложената по-горе фактическа обстановка, и според състава на въззивния съд, е изводима, от установената по делото, доказателствена съвкупност. Следва да се отбележи, че състава на районният съд е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл.

18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е и своите съображения относно достоверността на кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните, такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд – С. съобразно действителното им съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду им. Поради и обстоятелството, че въззивната инстанция споделя и се съгласява с крайните изводи на извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.

На тази база неоснователни се явяват изложените в жалбите възражения, че пети състав на първоинстанционния съд неправилно, избирателно и поотделно е ценил събрания по делото доказателствен материал. Както бе посочено и по-горе, показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства и експертните заключения са били подложени на съответната проверка и анализ /в.ж. стр. 6-11 от мотивите към обжалваната присъда/, обсъждани са и тълкувани във взаимовръзка и настоящата инстанция не намира основания за каквато и да е било промяна, респективно, корекция.

При посочената по-горе като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. Г.В.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подс. Г. деяние именно по чл. 198, ал. 1 от НК.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искали настъпването на последните, обстоятелство, което недвусмислено се установява от предприетите от негова страна конкретни действия, посочени по-горе от фактическа страна.

Основателно обаче към момента на произнасяне от страна на въззивния съдебен състав се явява оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Принципно правилно, състава на районния съд е приел, че по отношение на подсъдимия Г. към момента на постановяване на първоинстанционната присъда макар и да са били констатирани смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства, същите не са обуславяли априори, наличието на хипотезата на чл. 55 от НК по делото. При диференциране обаче на санкционните последици с оглед конкретиката на случая, следва да бъде отдадено нужното значение и на данните за личността на подсъдимия Г. и понастоящем, с оглед времевия период на протичане на воденото наказателно производство. Видно от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, същият се явява трудово и социално ангажиран, със семейство и малолетно дете, не са налице каквито и да е било данни, за наличие на противообществени прояви, респективно, несъобразяване с установените законови норми.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77950f03-1fb2-42b1-a51d-79183ee915ab