Решение № 224 от 23.12.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Харманли, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245630100589 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на Г. Т. Д., ЕГН **********,с постоянен адрес в ****,чрез пълномощник адвокат И. Д. от АК-Хасково.

Обстоятелства, на които ищеца основава претендираното право и предявения иск:

Ищеца твърди, че притежава правото на собственост върху недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемдесет и една хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и шест, точка, петстотин и десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед РД-189/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед КД-14- 2680/16.04.2009г. на Началника на СГКК-Хасково, адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност Малкоча, площ: 944 кв.м /деветстотин четиридесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: 7, предишен идентификатор:

*** номер по предходен план:

378, съседи:

***,***,***, ***,***. Ищеца смята ,че е собственик на имота, които владеел дълги години и го считал за свой. Поради това моли, да се постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на О., че ищеца - Г.

Т. Д., ЕГН **********,с постоянен адрес в **** е собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемдесет и една хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и шест, точка, петстотин и десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, 1 обл.Хасково, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед КД-14- 26-80/16.04.2009г. на Началника на СГКК-Хасково, адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност Малкоча, площ: 944 кв.м /деветстотин четиридесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята:

7, предишен идентификатор: *** номер по предходен план: 378, съседи:

***,***,***, ***,***.Сочи се, че недвижимия имот бил владян от родителите на ищеца,а след това и от него самия в продължение на четиридесет години.

Правният си интерес от предявяването на иска ищеца извежда от обстоятелството, че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на гр.

Харманли. Това той установил след случайна справка в кадастъра.Моли,да бъде установено по отношение на ответника правото му на собственост върху поземления имот описан погоре на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски сторени в производството.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника О..

В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адв.Д. поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.Излага твърдения в тази насока.Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Предявеният иск е допустим, тъй като са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като същевременно липсват процесуални пречки (отрицателни предпоставки). Подадената искова молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представената:

Скица №15-94175 от 31.01.2024г. на СГКК-Хасково за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемдесет и една хиляди сто осемдесет и едно, точка, двадесет и шест, точка, петстотин и десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, местност Малкоча, площ: 944 кв.м /деветстотин четиридесет и четири квадратни метра/, като собственик на имотите е записан О.-ответник по делото.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите :Р. Г.,В. В. и И. К. се установява, че процесния имот, находящ се в землището на гр.Харманли,ищеца придобил от родителите си.Те обработвали имота,който представлявал лозе.След като остарели и не може ли да се грижат за насъжденията,дарили имота на сина си Г.-ищеца.Това се случило към 1970г.Свидетелите многократно са ходили там ,за да помагат при гроздобер.

Еднопосочни са им обясненията за площта на имота,местохождението и че не е имало спорове за собствеността му.

Горните факти не бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.

По делото е прието заключение от вещото лице инж.Д. К..Според него процесния имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури,не е бил отчуждаван и не е бил заявяван за възстановяване,не е бил одържавяван и отчуждаван и съответно възстановявани.В съдебно заседание заявява,че първия план за тези имоти е от 2004г. и оттогава има данни за имота.Запознат е и с топографски карти изработени в периода 2

1950-1960г.,но те давали сведение за релеф,насъждения,но липсвали данни за собственост. В списъка на имотите ,предоставени за ползване /разписния лист/ към Плана за новообразуваните имоти за собственик е вписана О. Съда е приел заключението като обективно,безпристрастно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените Скици на СГКК-Хасково и възраженията от ответника в становището по делото.

По делото е приета експертиза,според която имота никога не е бил актуван като общинска или държавна собственост.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава –придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ придобИ.е по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобИ.е на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобИ.е на държавни и общински имоти също е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на горепосочените законови забрани за придобИ.е по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесния имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобИ.ето му по давностно владение.

В тази насока не са представяни доказателства,както и ,че имотите са били одържавявани по реда на чл.12 ЗСГ,нито да са земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн.

ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.

19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищеца не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост. В същия смисъл решение № 3

798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС.

В тежест на ответника бе да докаже своето основание за придобИ.е правото на собственост върху процесния имот, каквито доказателства не бяха ангажирани по делото.

По делото липсват доказателства имота да е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същите са запазили статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).

С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава допустима като придобивен способ по отношение на земеделск земя, които не е била реално отнета от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за процесните имоти, доколкото не се установи същите да са били държавна или общинска собственост, поради което и забраната за придобИ.е по давност, регламентирана в чл.86 от ЗС също не важи.

В случая, съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания на свидетелите Г.,В. и К. се установява, че процесния имот, находящ се в землището на гр.Харманли, бил обработван от родителите на ищтеца и в последствие от самия него.