Решение № 7921 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7921 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110160542 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 , т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, както и евентуален иск по чл. 222, ал. 1 КТ.

Ищецът Т. ХР. Р.. твърди, че в периода 27.8.2018 г. – 23.8.2021 г. е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „програмист софтуерни приложения“. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 24.8.2021 г., със заповед № 26/23.8.2021 г. на изпълнителния директор, връчена му на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работа.

Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице намаляване обема на работа, като не е извършен подбор по чл. 329 КТ. Твърди, че е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.

Поддържа, че не бил спазен уговореният в договора 2-месечен срок на предизвестие, като работодателят му платил обезщетение само за част от периода – за един месец. При условията на евентуалност счита, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение за период от един месец. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати сумата 18114,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 24.8.2021 г.- 24.2.2022 г., обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3019,00 лева за неспазен срок на предизвестие, заедно със законната лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на задълженията, а при условията на евентуалност – сумата 3019,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за период от един месец, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при 1 намаляване обема на работа, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване. Претендира разноски.

Ответникът „***“ АД поддържа, че уволнението е законосъобразно извършено, като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляване обема на работата, както и че не е било необходимо извършване на подбор. Оспорва ищецът да е останал без работа. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

С определението от 12.1.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „програмист софтуерни приложения“; че последното е прекратено считано от 24.8.2021 г. със заповед № 26/23.8.2021 г. на изпълнителния директор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работа, връчена на ищеца на 23.8.2021 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при намаляване на обема на работата. За законността на уволнението /с оглед наведените от ищеца възражения/ в тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /изтичане на срока на предизвестие/връчване на уволнителната заповед/ е било налице намаляване обема на работата, която е част от изпълняваната от ищеца трудова функция, че е извършен подбор, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция/.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

2

Основният спорен между страните въпрос е налице ли е основанието, на което работодателят е упражнил правото си на уволнение, по който съдът намира следното:

Съгласно установената съдебна практика намаляването на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се отнася общо към дейността на предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции.

Доколко намаляването на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал.

1, т. 3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки. Така всяко трайно намаление на обема на работата /без то да е пренебрежимо малко спрямо общия обем/ е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от неколцина /в този смисъл решение № 348 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. ІV г.о. ВКС и решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г. ІV г.о. ВКС., решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В последното цитирано решение на ВКС е прието, че за установяване факта на намаление на обема на работата, свързана с изпълнението на определени трудови функции, са допустими всички доказателствени средства. Процесуалният закон /чл. 164, ал.1 ГПК/ не съдържа ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен – това може да бъде сторено с писмени доказателства, чрез експертно заключение или със свидетелски показания. С оглед спецификата на определени трудови функции, при които количественият показател е трудно определяем, свидетелските показания могат да се явят като единствено възможно доказателствено средство за установяване на намаления обем на трудовите функции. Така, намаленият обем на работата за професии, при които трудовите функции са междинно звено при реализирането на крайния продукт, трудно може да бъде определен с количествени показатели. Показателите относно крайния продукт могат да бъдат запазени или увеличени, но обемът на работата за определена длъжност да е намален поради оптимизирането чрез въвеждане на нови технологии или други фактори, влияещи върху необходимия брой работници за изпълнението

– обстоятелства, които не могат да бъдат установени с писмени доказателства и за които изслушването на свидетели е не само допустимо, но и единствена възможност за доказването им.

Страните не спорят, а и от възпроизведените на хартиен носител електронни документи - - извлечения от публикации на интернет страницата на дружеството работодател, както и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на „***“ АД /който факт е общоизвестен, предвид публичността на ТР и вписаните в него обстоятелства/ работодателят извършва следната дейност: разработване, развиване, произвеждане, маркетинг, доставка, реклама, монтаж, консултиране, поддръжка, разпространение и продажба в страната и в чужбина на продукти, стоки, системи и/или услуги за биометрична идентификация, контрол и достъп и всякакви други технологии, приложения и продукти, свързани с биометрията и биометричната индустрия. От справка в ТР се установява и че дружеството е регистрирано през 2016 г. Обстоятелството, че ответникът осъществява 3 описаните по-горе дейности се потвърждава и от показанията на свидетеля, според които дейността на дружеството е свързана с разработване на системи за контрол на достъпа за хотели, предприятия и др., изработване на системи за достъп с пръстови отпечатъци, с карти.

От представената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „програмист софтуерни приложения“ се установява, че на последната са възложени следните трудови функции: отговаря за разработването, тестването и функционирането на софтуерни продукти; отговаря за написването и поддържането на програмни кодове, за четене, разбиране и използване на всички форми, електронни таблици, спецификации и технически референции, за разработването на нови програми и за проверка на програмите, за да се гарантира производство на качествен продукт; анализира нови и съществуващи програми и процеси, както и препоръки, които се дават за по-ефективен продукт; развиване и разпространяване на знания и най-добри практики за разработване на приложения; събиране на статистически данни и изготвяне на доклади за състоянието на процеса на програмиране и обсъждане с прекия ръководител; тестване базови програми, за да се гарантира, че логиката и синтаксисът са правилни и че резултатите от програмата са точни; подпомагане по-ниско ниво програмисти; документира процеса на разработване на код, проучва и препоръчва софтуерни приложения на прекия ръководител, предоставя препоръки на прекия ръководител по въпроси, свързани с производителността и управлението на разработката на софтуер.

В отговора на исковата молба работодателят твърди, че ищецът е извършвал дейност по разработване на три софтуерни продуктови линии: Biodit Olock, Biodit touch и Easy lock, както и че в периода януари 2021 г. – август 2021 г. обемът на извършваната от ищеца работа е намалял, защото разработването на тези три софтуерни продуктови линии, с което е бил натоварен ищецът, е прекратено, както и че не се предвижда разработване на нови такива.

В становището си от 10.2.2022 г. ищецът е оспорил твърдението на ответника, че е работил по посочените продуктови линии, като сочи, че е работил по следните: Тaccess & Taccesso /Time attendance/, Caccess, Eaccess /Inside/, Energy, AccesswallRs, Accesswall_rfid, Ogateaway.

За установяване намаляването на обема на работа са представени и приети писмени доказателства; събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. П. Т., служител в „***“ АД, на длъжност „ръководител звено, изследване и развитие“, отдел „Развойна дейност“, както и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Не се спори, а и от показанията на свидетеля Б. Т. се установява, че ищецът е бил назначен в отдел „Развойна дейност“ /„Разработване и изследване“/, като свидетелят е бил пряк ръководител на ищеца. Отделът се занимавал с разработването на нови устройства, които впоследствие се произвеждат. Според свидетеля дружеството е започнало дейността си с разработването на тези системи, като към момента продуктовите линии, които предлага дружеството, са разработени и произведени, разработването на някои от тях е 4 преустановено, като не се предвижда започването на разработка на нови продуктови линии.

В момента Т. е единственият служител в този отдел, той изпълнява трудовите функции и за длъжността програмист, като те се изчерпват в отстраняване на несъответствия. Според свидетеля той има необходимото образование и квалификация да извършва това, в отделя няма достатъчно работа за втори програмист, освен него, като използва услугите на програмисти за определени действия във връзка с работата на отдела, когато има нужда определена работа да се свърши в по-кратки срокове. Свидетелят сочи, че численият състав на отделя намалява в последните години, тъй като дейността по разработване на нови продукти е преустановена. Според показанията на Т. ищецът е полагал труд по разработването на следните продуктови линии: 1/ Time attendance – устройство с биометрия, в което се регистрира начало на работно време и край на работно време; като този проект е прекратен в началото на 2021 г., поради натрупани негативни резултати, проблеми при употребата на устройството; 2/ Inside - продукт за хотелски системи, биометрична система за контрол на достъп, който е в производство, но разработването му е приключило; 3/ Energy за енергоспестяване към хотели, който в комбинация с Inside дава възможност, когато хората напуснат стаята, хотелът да пести енергия, който проект е реализиран в един хотел, монтирано е устройството и е приключил; 4/ AccesswallRs и Accesswall_rfid – и двата продукта са за контрол на достъпа, разновидности на Inside, произвеждат се, но не се разработват; 5/ Ogateaway – продукт, чието разработване е преустановено поради множество грешки, които не са отстранени,. Свидетелят обобщава, че към момента нито един от изброените продукти не се разработва, като дружеството осъществява дейност по развитието им на пазара. Работата на ищеца преди уволнението се изчерпвала в отстраняване на „бъгове“ - грешки по устройствата.