Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 593 от 29.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10420/2023
Вид
Решение № 593
Подписан
29.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
Здравка Рогачева, Наталия Петрова Лаловска, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Диана Василева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510420 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11549/03.07.2023 г. на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 2173/2023 г. е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Н., с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата в размер на 1 522, 09 лв., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес : гр. София, ул. „*******, аб.

№ *******, ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 248, 74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2019 г. до 20.04.2022 г. върху вземането за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 29, 93 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24699/2022 г., по описа на СРС, 74 с - в. С решението исковете са отхвърлени за главница за незаплатена топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 1 522, 09 лв. до пълния предявен размер от 3 820, 91 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., иска за обезщетение за забава върху цената на доставена топлинна енергия - за разликата над уважения размер от 248, 74 лв. до пълния предявен размер от 624, 41 лв., както и изцяло иска за сумата 7, 01 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г. върху вземането за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

1

Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски в производството.

Недоволен от решението в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задължения за главница и лихви са уважени, е останал ответника Н. Б.

Н., който го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че в оспорените части решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че решението е основано само на документи, изходящи от ищеца. Оспорва се допустимост на извлеченията от сметки, представени от ищеца, връзката между протокола на ОС на ЕС и списъка с имена в него. Сочи, че тези оспорвания не са съобразени от съда. Не е изследвана правомерността на приложената методика за определяне на задълженията.

Моли да се отмени решението в оспорените части и да се отхвърлят изцяло исковете.

Претендира разноски за първа инстанция, както и платената държавна такса за обжалване.

Въззиваемата страна, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението в оспорените части е законосъобразно и обосновано, като е съобразено със събраните доказателства в цялост. Оспорва твърденията за неправилно решаване на правния спор. Счита, че съдът е достигнал до обоснован извод за дължимост и размери на претендираните суми. Моли решението да се потвърди в оспорените части.

Претендира разноски. Прави възражение за присъждане на разноски в полза наответника по чл. 38 ЗАдв, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Третото лице помагач „Бруната“ ООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Като съобрази изложеното в жалбата и становищата на страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението в оспорената от ответника част е валидно и допустимо постановено.

Производството се развива след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК. При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Съдът е изложил установената по делото обстановка, като е обсъдил събраните доказателства и е направил правни констатации въз основа на установените факти.

Въззивният съд препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря.

По същество въззивният състав приема за съобразен със събраните по делото доказателства извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното отношение между тях е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Пред СРС е представена молба декларация 2 от ответника Н. Б. Н. за откриване партида на негово име, което обосновава възникването на облигационна връзка с ответника. Този факт е съобразен от СРС при постановяване на решението, а и не се е оспорвал по делото.

Сградата е етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е осъществено от ФДР „Бруната“ ООД.

В отговор на възраженията в жалба въззивният състав намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява не само от представените от ищеца доказателства, но и от приетата и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира, както и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода. Неоснователно в жалбата се възразява, че не е установено реалното потребление на ТЕ в имота през периода.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът констатира, че заключението на СТЕ е изготвено както след анализ на приетите пред СРС писмени доказателства, представени от ищеца, така и на тези, представени от третото лице - ФДР – индивидуални справки за използвана ТЕ и формуляри за отчет на уредите в имота.

При начисляване на ТЕ са спазени всички законово уредени изисквания и методики.

Вещото лице е посочило, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата - етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал метрологични проверки за техническа годност, като същият е бил годно СТИ през процесния период. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. Топлинната енергия, отдадена за отопление на имота, е изчислена въз основа показанията на 4 бр. радиатори с ИРРО в имота с дистанционно отчитане, а тази за БГВ е определяла въз основа на показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, който не е с дистанционно отчитане. Съгласно заключението за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. от дружеството, извършващо дялово разпределение, е изготвен главен отчет от 22.05.2020 г., който е и представен по делото.

Съгласно посоченото от вещото лице при изслушване на заключението стойността на топлинната енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е в размер на 1 303, 29 лв., а за 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г. потреблението съвпада с отразеното във фактурите, т. е. дължимата сума е в размер на 218, 80 лв. При определяне размера на задълженията съдът е отчел липсата на доказателства за правилно начисляване на сумата за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и е приел претенцията за неоснователна в тази част.

Съдът е счел, че са установени само задължения за доставената топлинна енергия през периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 1 522, 09 лв. Тъй като ответникът не прави възражения по установеният размер на претенцията, въззивният състав също не намира основание за промяна в изводите на СРС по този въпрос.

Само за пълнота следва да се посочи, че при постановяване на решението СРС е разгледал и възражението по чл. 111, б. „В“ ЗЗД, като е взел предвид даденото в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК задължително тълкуване.

Съдът е съобразил изискуемостта на вземанията съгласно приложимите в случая ОУ на ищеца от 2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните 3 дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), при определяне на вземанията за лихви.

В обобщение доколкото не се излагат конкретни възражения срещу изводите на СРС по размерите на задълженията приети за установени в решението, въззивният състав намира за законосъобразен извода на СРС, че ответникът дължи сумите в установените в производството размери за главници и лихви. Решението следва да се потвърди в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на задължения за главница и лихви, са уважени. При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Понеже ищецът е депозирал единствено отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в него полза следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11549/03.07.2023 г. на СРС, 74 с-в, по гр. д. № 2173/2023 г. в частите, в които е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Н., с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата в размер на 1 522, 09 лв., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. – подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 248, 74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2019 г. до 20.04.2022 г. върху вземането за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, както и сумата в размер на 29, 93 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. – подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24699/2022 г., по описа на СРС, 74 с-в и Н. Б.

Н., с ЕГН ********** е осъден за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

ОСЪЖДА Н. Б. Н., с ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, бул.

„*******“ *******, ет. 2, ап. 3, чрез адв. Ж. да заплати на „Топлофикация София“" ЕАД ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Бруната” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.