Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1253 от 30.04.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2237/2025
Вид
Определение № 1253
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 30.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002902237 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на третите лица помагачи С. Й. Д. и К. Й. Й. - наследници на Стоянка

Динкова Й.а, чрез процесуален представител адвокат А. Б. срещу решение № 46 от 10.03.2025 г. по в. гр. дело № 420/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1285/13.12.2023 г. по гр.дело № 701/2021 г. на Бургаския окръжен съд и К. Й.

Й. и С. Й. Д. са осъдени да заплатят на Д. Я. Д. и С. Я. Н. съдебно деловодни разноски в размер по 500 лв. за всяка от тях.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът Гаранционен фонд е осъден да заплати следните суми: на всяка от ищците Д.

Я. Д. и С. Я. Н. по 70 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща им Яни Биволаров, починал при пътнотранспортно произшествие на 24.06.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 26.09.2019 г. до нейното изплащане; на Д. Я. Д. сумата 4 900 лв - направени от нея съдебноделоводни разноски; на С. Я. Н. сумата 2 000 лв. - направени от нея съдебноделоводни разноски; по сметка на Бургаски окръжен съд сумата 2 800 лв. държавна такса върху размера на уважената искова претенция на ищцата С. Я.

Н., както и сумата 5 лв. - държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение, 1 тъй като тяхната майка Стоянка Динкова Й.а, участник в извършване на деликта, е починала преди началото на производството и за ответника не съществува възможност да ангажира отговорността на нейните наследници на лично основание спрямо тях поради липсата на материално правоприемство между посочените трети лица помагачи и техния наследодател. Релевират евентуални доводи за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че съдът неправилно не се е произнесъл по възражението на третите лица помагачи, че с влязла в сила присъда има осъден друг участник в ПТП подсъдимият В. Е. А.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1.1. Съществува ли за ответника правна възможност за ангажиране отговорността на привлечените по делото трети лица - помагачи на ответника, които са наследници на делинквента, /предвид обвързващата сила на мотивите/, предвид законоустановената лична отговорност на причинителя на вредите при непозволено увреждане, с оглед изискването за наличие на субективен елемент - вина и изчерпателно посочените в чл. 47- чл. 50 ЗЗД хипотези, в които третите лица биха могли да отговарят за чужди вредоносни действия?

1.2. Обстоятелството, че сочените физически лица са наследници по закон на причинителя на вредата, основание ли е за завеждане на производство срещу тях или би било основание за конституирането им само във вече започнало производство срещу него по реда на чл. 227 ГПК - при условията на процесуално правоприемство?

1.3. При липса на валидно възникнало задължение за обезвреда за прекия причинител, тъй като същият като евентуален носител на това задължение е престанал да съществува като правен субект още към момента 2 на настъпване на ПТП и съответно поради липсата на материално правоприемство, липсва ли и основание за ангажиране отговорността на наследниците по закон в бъдещ регресен или какъвто и да е друг иск?

1.4. Последното води ли до извод за липса на правен интерес от привличането?

Касаторите поддържат, че въпросите са разрешени в противоречие на определение № 1815/13.10.2011 г. по ч. гр. дело № 2922/2011 г. на Апелативен съд - София, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2.. Длъжен ли е съдът да се произнесе по въведеното от привлечените като трети лица - помагачи на ответника по делото възражение, че деликтът е извършен от няколко делинквенти, независимо, че отговорността между делинквентите не се разпределя в това производство, предвид обвързващата сила на мотивите по отношение на тези лица и значението им за регресна отговорност? По посочения въпрос касаторите се позовават на предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на нормативно уреждане и на задължителна съдебна практика.

Ответниците /ищци в първоинстанционното производство/ Д. Я. Д. чрез процесуален представител адвокат П. С. С. и С. Я. Н. чрез процесуален представител адвокат Д. Г. Н. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първия въпрос цитираната практика на ВКС е неприложима и законодателното решение е ясно - привличането на касаторите в процеса като трети лица - помагачи следва от обстоятелството, че отговорността по чл. 45 ЗЗД е имуществена, поради което и задължението на наследодателя им да обезщети вредите е включено в наследствената маса - чл. 1, чл. 5 и чл. 60 ЗН.

Въпросът за разпределяне отговорността между делинквентите, предвид обвързващата сила на мотивите на присъдата, не обуславя допускане на решението за касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице непълнота, чието разрешаване ще допринесе за развитие на правото, въпросът е уреден нормативно в ГПК и съдът се е съобразил със законовите разпоредби относно обвързващата сила на мотивите на присъдата.

Въззивният съд е извършил собствен анализ на фактите и на всички събрани по делото доказателства, разгледал е всички възражения на страните, 3 съобразил е мотиви. мотивите на наказателния съд, като е изложил и собствени Ответникът Гаранционен фонд /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Ш. оспорва касационната жалба и поддържа, че касаторите не са формулирали нито един въпрос, който да се нуждае от тълкувание и да служи за развитие на правото, а оплакванията са насочени единствено към пререшаване на конкретния спор.

Третото лице помагач застрахователно дружество „Булстрад - Виена Иншурънс Груп“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

За да направи извод за неоснователност на довода на третите лица – помагачи С. Й. Д. и К. Й. Й., че вследствие на наследяването не са правоприемници на задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане, тъй като деликтната отговорност е лична и е погасена със смъртта на техния наследодател, въззивният съд се е аргументирал с имуществения характер на отговорността по чл. 45 ЗЗД и с включване на задължението на наследодателя да обезщети вредите, възникнало от деня на увреждането, в наследствената маса - чл. 1, чл. 5 и чл. 60 ЗН.

Съдебният състав е констатирал, че с влязла в сила присъда № 1 от 10.05.2022 г. по ВНОХД № 222/2021 г. на Апелативен съд – Бургас подсъдимият В. Е. А. е признат за виновен в това, че на 24.06.2017 г. в гр. Бургас, на ГП 1-6, в района на км. 488, при управление на МПС - лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № СВ 3937 ВК нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на 4

Стоянка Динкова Й.а, Иринка Г. Вайсалова, Яни Н. Биволаров, Андрей Иванов Андреев и Иванка Славова Иванова, поради което и на основание чл.

343, ал. 3, б. „б“, предл. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

Установил е, че с присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушаване правилата на движение по пътищата по чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗДвП, чл.

42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Посочил е, че гражданският съд, разглеждащ последиците от непозволеното увреждане, е обвързан единствено от въпросите, разрешени с присъдата, така както са изчерпателно посочени в чл. 300 ГПК, като наличието на принос на други лица за причиняване на увреждането не е между тях.

Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза въззивната инстанция е установила механизма на процесното ПТП и е направил извод, че наследодателят на третите лица – помагачи С. Й. Д. и К. Й.

Й. – Стоянка Й.а, също е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП, при което са загинали тя и посочените по-горе пътници. Констатирала е, че Стоянка Й.а при управление на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № А 4480 КМ, при излизането си от кв. „Ветрен“ погрешно е навлязла в лентата за насрещно движение /старото платно/, откъдето е навлязла по платно ПП 1-6, който се явява път с две платна с по две ленти за движение за всяка посока.

Водачът на л. а. „Фиат“, модел „Пунто“ се е движил в лявата лента /лентата за изпреварване/ по посоката на движение от град Бургас - кв. „Ветрен“, а в същото време водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег.

№ СВ 3937 ВК В. Е. А. е приближил л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № К 5425 АС с водач Явор Димов Сакарски и е предприел маневра изпреварване, като е навлязъл в лявата лента за движение.

В момента, в който се е изравнил с л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ В. Е.

А. е забелязал пред себе си, в своята лентата за изпреварване автомобил, който се е приближавал бързо и се е движел срещу него в неразрешената посока за движение. В. А. е решил да се прибере в дясна лента след л. а. марка „Опел“, модел „Корса“, с който се е изравнил, но в 5 това време водачът на изпреварвания автомобил също е намалил скоростта, за да даде възможност на изпреварващия го автомобил да се прибере пред него и да избегне сблъсъка с насрещно приближаващия л. а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, но след като и двамата водачи са намалили скоростта си, водачът на л. а. марка „Рено“, модел „Сценик“ не е успял да се прибере и се е блъснал с предната си лява част в насрещно движещия се и приближилия го л. а. марка „Фиат“, модел „Пунто“. Вследствие на удара и възникналите сили от това л. а. марка „Фиат“, модел „Пунто“ се е завъртял по таван, а л. а. марка „Рено“, модел „Сценик“ се е завъртял на около 270 градуса, където л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ го е ударил с предната си част около средата и е дозавъртял л. а. марка „Рено“, модел „Сценик“, като се е преустановил в дясната лента за движение, откъдето по-късно е бил преместен. Въззивният съд е приел, че ако управляваният от Стоянка Й.а л. а. „Фиат“, модел „Пунто“ не е навлязъл в насрещната лента за движение, процесното ПТП не би настъпило. Позовал се е на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, съгласно която след като увреждането е причинено от повече лица, те отговорят солидарно, поради което е заключил, че увредените лица имат право да претендират обезщетението и да насочат иска си срещу всеки от тях. В конкретния случай единият от независимите съпричинители на увреждането - Стоянка Й.а, е управлявал автомобила без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което исковете са предявени срещу Гаранционния фонд.