Решение № 3671 от 03.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№… гр. Варна, 03.08.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17767/2019 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявения от Ж.Д.Ж. ЕГН

**********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от неоснователно повдигнатото обвинение срещу ищеца по ДП 209/2015 г. по описа на с-р ПП КАТ-Варна ОД на МВР - Варна и поддържането им, което наказателно производство е приключило с оправдаването му с присъда № 13/19. 10. 2017г. по в.н.о.х.д. № 301/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, оставена в сила с решение № 98/03. 09. 2018г. по н. д № 251/2018 г. по описа на ВКС, III НО, и сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а именно заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения в полза на процесуалния му представител за защита и съдействие по н.о.х.д. № 256/2017г. на ВОС, в.н.о.х.д. № 301/2017 г. на Апелативен съд - Варна, и по к.н.д. № 251/2018 г. на ВКС,

III НО, ведно със законната лихва върху претендираните главници от 03. 09. 2018г. до окончателното изплащане на паричните задължения.

Претендират се и разноски за производството.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че по голямата част от трудовият стаж на ищеца е бил като професионален щофъор. През 2013г. започнал работа на длъжност шофъор на линейка в Център за спешна медицинска помощ — Варна.

Изпълнявал професионалните си задълженията си съвестно и отговорно, като се ползвал с авторитет и доверие сред колегите и в обществото.

На 28.04.2015г. в гр. Варна изпълнявал служебните си задължения като водач на линейка „ Ситроен Джъмпер" с per. № ***РК, като се движел по бул. „Осми Приморски полк" с включени светлинен и звуков сигнал, тъй като отвеждал пациент по спешност в МБАЛ „Св. Марина" гр. Варна. Всички автомобили се съобразявали със специалния режим на движение и му отдавали дължимото предимство. При приближаване към кръстовището образувано между бул.

„Осми приморски полк" и бул. „Васил Левски" намалил скоростта си на движение до 33 км.ч. В този момент, на това кръстовище, ***, на 75 години, като пешеходец предприела пресичане на бул. „Осми приморски полк" в непосредствена близост пред спрелите да му отдадат предимство автомобили (в двете ленти за движение), което не позволявало да бъде възприета от него, и на място, което не е предвидено и разрешено за пресичане на пешеходци. След като възприел неправомерно пресичащата пешеходка, реагирал незабавно със спиране, като въпреки навременната му и адекватна реакция, не можал да избегне удара и такъв настъпил между управлявания от него автомобил и пешеходката Х*** в най-лявата пътна лента за движение. Въпреки оказаната на Х*** квалифицирана медицинска помощ на 29.04.2015г. същата починала от травмите, получени от инцидента. Ударът с пешеходката бил реализиран в рамките на опасната му зона за спиране и бил непредотвратим от техническа гледна точка.

По случая на 28.04.2015г. било образувано досъдебно производство № 209/2015г. по описа на КАТ Варна, сектор Пътна полиция, ОД МВР Варна.

Въпреки, че нямал вина за пътния инцидент, с постановление от 03.11.2016 г. на ***— старши разследващ полицай при сектор Пътна полиция бил привлечен като обвиняем по ДП 209/2015 г. по описа на с-р ПП — Варна, за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" вр. чл.

343 ал. 1, б „в" пр. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК за това, че на 28.04.2015г., в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Осми приморски полк" и бул. „Васил Левски", при управление на МПС със специален режим на движение (линейка) — специален автомобил „ Ситроен Джъмпер" с per. № ***РК е нарушил правилата за движение по пътищата — а именно чл. 20 ал. 2 ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретни условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл. 92 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП:

„Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може: 1.

Да преминава при забранителен сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта достатъчно, за да извърши това безопасно; 2. Да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество; 3. Да не се съобразява с организацията на движението, когато това се отнася до посока на движение и завиване в определени направления. 4. Да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон; през това време той може да подава само светлинен сигнал. (2) Разпоредбата на ал. 1 не освобождава водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин и по непредпазливост е причинил смъртта на *** на 75 години, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

Със същото постановление му била взета мярка за неотклонение „подписка".

Всички действия по разследването по ДП № 209/2015 г. по описа на с-р ПП ОД на МВР — Варна били извършвани под прякото ръководство и контрол на прокуратурата.

С обвинителен акт от 09. 03. 2017 г. на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура — Варна бил предаден на съд по възведеното срещу мен обвинение и във Варненски окръжен съд било образувано н.о.х.д. № 256/2017г. С присъда № 35/30. 05. 2017 г. по н.о.х.д. № 256/2017 г., Варненският окръжен съд го признал за виновен по внесеното обвинение и му наложил наказание пробация със следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца, а на основание чл. 343Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. В негова тежест били възложени и разноските по делото.

Обжалвал тази присъда, като по образуваното в.н.о.х.д. № 301/2017г.

Апелативен съд - Варна на основание чл. 334, т.2 вр. чл. 336 ал. 1 т.3 НПК отменил първоинстанционната присъда изцяло и постановил нова, с която го признал за невиновен и го оправдал по възведеното срещу него обвинение.

С решение № 98/03. 09. 2018г. по н.д. № 251/2018г. Върховният касационен съд оставил в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 301/17г. по описа на Апелативен съд —Варна, с която бил оправдан.

Воденото срещу него наказателно производство му причинило неимуществени вреди.

Повдигнатото и поддържано срещу него обвинение опетнило достойнството и добро му име, накарало го да се чувства оскърбен и потиснат, сринал личния му и професионален авторитет, граден с години. Воденото срещу него наказателно производство станало обществено достояние и благодарение на журналистическите и медийни публикации.

Информацията за инцидента и участниците в него, както и образуваното досъдебно производство била огласена в медийното пространство и станала причина за издаване на заповед № 48/29.04.2015г. на Директора на ЦСМП-Варна, с която бил временно отстранен от работа „до изясняване обстоятелствата по инцидента". По този начин останал без работа и доходи. Това означавало до приключване на образуваното досъдебно производство, че не може да работи на друго място, тъй като трудовият му договор не бил прекратен. Съобразявайки обичайните срокове за приключване на едно разследване по досъдебно производство и тъй като не можел да си позволи да остане без доходи продължително време, поискал прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, за което била издадена заповед № 472/18.05.2015г., на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ на Директора на ЦСМП-Варна. Твърди, е за периода до м. февруари 2019г. вкл. останал без работа.

В хода на воденото наказателно производство се намирал под непрестанно напрежение и изпитвал засилена тревожност. Чувствал се потиснат, изнервен, емоционално лабилен, неуверен и депресиран. Съзнанието му било непрестанно ангажирано с мисълта за воденото срещу него наказателно производство и с последиците от евентуална осъдителна присъда. Нямал апетит, не можел да спя.

Отслабнал. Преживявал непрестанно в съзнанието си инцидента. Притеснявал се от последиците от евентуална осъдителна присъда, както относно основното наказание лишаване от свобода, което можело да му бъде наложено, а така също, че ако бъде признат за виновен, ще му бъде отнето свидетелството за правоуправление, а това би преградило възможността да бъде ангажиран като шофьор и да управлява МПС продължително време, оттам и да работи и да получава доходи.

Силно ограничил контактите си с близки, семейни приятели и колеги, тъй като темата на разговорите винаги се свеждала до този пътен инцидент н неговите последици, което го травмирало.

За това състояние допринесло и медийното отразяване на воденото наказателно производство. В редица публикации, отразяващи инцидента бил квалифициран като извършител на престъпление, вследствие на което е била причинена смърт. Това допълнително сринало личния и професионалния му авторитет и добро му име в обществото. Оправдаването му не било огласено и не станало достояние на обществото.

Твърди, че заплатените за защита адвокатски хонорари по воденото наказателно производство са както следва: сумата от 700 лева - адв. хонорар по н.о.х.д. № 256/2017г. ВОС; сумата от 500 лева - адвокатски хонорар за обжалване на присъдата по н.о.х.д. № 256/2017г. ВОС и за процесуалното представителство и защитата по в.н.о.х.д. № 301/2017г. Апелативен съд - Варна; сумата от 1000 лева - адвокатски хонорар за защита по к.д. № 251/2018г. по описа на ВКС, 3-то нак. отделение, общо 2200 лева.

Ответникът в отговора си в срока по чл.

131 от ГПК, сочи, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Твърди, че не са надлежно доказани основните два елемента, пораждащи обективната отговорност на ответника: твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.

Твърди още, че липсват доказателства за причинни-следствена връзка между прекратяването на трудовия договор на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. От представената към исковата молба Заповед за прекратяване на трудов договор № 472/18.02.2015г. е видно, че като причина за прекратяване на трудовото правоотношение с Център за спешна медицинска помощ - Варна е посочено взаимното съгласие на страните. Колкото до липсата на друга работа, в исковата молба и приложенията към нея няма доказателства Ж. да е търсил работа след прекратяване на трудовия договор с Център за спешна медицинска помощ - Варна, нито да му е било отказвано сключването на трудов договор поради воденото срещу него наказателно производство.

Твърди, че прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу Ж. досъдебно производство и повдигнатото обвинение.

В исковата молба не са изложени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така чувствата на потиснатост, нервност, лабилност, неувереност и депресия, които твърди, че изпитвал Ж., са изцяло продукт на вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда.