Определение № 643 от 17.10.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Силистра, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.а В. Василева като разгледа докладваното от Т.а В. Василева Гражданско дело № 20233400100382 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 455/05.07.2024 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските от страна на адв.

А. Д. Д. от ВнАК, прозесулен представител на ответника ЗП „ВАЛЕНТИН В.ОВ ДИМИТРОВ", с ЕГН **********, ЕИК 180501516, , като вместо ответника съдът да осъди ищеца Г. Л., да заплати на довереника и ЗП Валентин Димитров сторените в производството разноски в размер на 8 900лв. - адвокатско възнаграждение и 500,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпило становище от ответника по молбаат и ищец по делото Г. А. Л., ЕГН**********, чрез адв.В. К. от ДАК, който счита молбата за неоснователна, необоснована, а изложените в нея доводи противоречащи на константната съдебна практика в РБългария.

ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

С определение № 455/05.07.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по гр. дело № 382/2023 г. по описа на Силистренски окръжен съд, поради отказ от предявения от Г. А. Л., ЕГН**********, чрез адв.В. К. от ДАК, иск против ЗП „ВАЛЕНТИН В.ОВ ДИМИТРОВ", с ЕГН **********, ЕИК 180501516, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Генерал К.“, №16, ет.7, с петитум съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че ответникът ЗП „ВАЛЕНТИН В.ОВ ДИМИТРОВ“, ЕИК 180501526 и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Генерал К.“, №16, ет.7, ап.19 дължи на Г. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „Оборище“ №1, вх.Б, ет.2 сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1037/2023г. по описа на Районен съд - гр. Силистра, а именно: присъдените суми по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1037/2023г. по описа на Районен съд - гр. Силистра, по която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 105 000 лв., (сто и пет хиляди лева) представляваща дължимата сума по Запис на заповед от 03.08.2022г. ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението - 30.06.2023г. до пълното и изплащане, като е ОСЪДИЛ ЗП „ВАЛЕНТИН В.ОВ ДИМИТРОВ", с ЕГН **********, ЕИК 180501516, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Генерал К.“, №16, ет.7,да заплати на Г. А. Л., ЕГН**********, сумата от 13 592 / тринадесет хиляди петстотин деветдесет и два/ 1 лева, представляваща направени от последния разноски по делото пред тази инстанцияь, а също и да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 180 / сто и осемдесет/ лева, представляваща доплащане на възнаграждение на вещото лице С. И..

Както при отказа от иска , така и в настоящата жалба доводите на ответника относно твърдяната от него недължимост на разноските, тъй като не е станал причина за завеждане на делото, са идентични и са изцяло обсъдени от съда при постановяване на горецитираното определение.

Съдът посочи, че тъй като към завеждане на заповедното производство ответникът е дължал исковата сума, то с поведението си е дал основание за предприемане на мерки за принудително събиране на сумата. Сам ответникът е предоставил на ищеца две възможности за удовлетворение , поради което същият е разполагал и със запис на заповед и с договор за особен залог, поради което негово право е било да предприеме действия да подсигури изпълнение както по реда на чл .417 ГПК, а впоследствие, когато заложеното имущество под форма реколта станало годно за събиране, реализирал правата си по реда на ЗОЗ. Ето защо, няма как да се държи сметка доколко целесъобразно е било двустранно да обезпечава принудителното изпълнение на задължението чрез заявление по чл .417 ГПК и чрез реализиране на правата по договора за особен залог, тъй като подписвайки и двата документа, ответникът е бил наясно, че се отварят най- малко две възможности за принудително изпълнение срещу него. Настоящото дело е заведено на 19.09.2023 г., но то е резултат от възражението по заповедното производство, което е образувано на 30.06.2023 г.

И ако можем да приемем, че към 19.09.2023 г. ответникът е имал някаква яснота с каква продукция разполага по договора за особен залог и дали би могъл да удовлетвори вземането си с нея, то към 30.06. , когато е образувано заповедното производство, такава прогноза е било рано да се направи предвид рисковете, които съпровождат земеделието като стопанска дейност до самия край на стопанската година, а дори и до реализирането и на пазара, който е особено чувствителен към различни фактори, които определят ценообразуването на селскостопанската продукция.

В молбата по чл .248 ГПК се твърди, че възражението по чл. 414 ГПК е било подадено , за да не се допусне двойно плащане, поради което и в крайна сметка настоящото дело не би могло да се избегне с не депозирането му. От друга страна, обаче, стои аргумента на ищеца, че реализирането на стопанската продукция към юни 2023 г. е било твърде несигурно събитие, за да се разчита само на този начин на удовлетворение.

Правилно сочи ищецът във възражението по чл .248, ал.2 ГПК, че към датата на исковата молба задължението е било ликвидно и изискуемо и не е било платено, поради което това поведение на ответника е повод за завеждане на делото.При преценка на дължимостта на разноските при отказ от иска определящо е поведението на ответника, като в конкретния случай задължението е погасено след подаване на исковата молба на един много по-късен етап в хода на делото и в резултат на действията на самия кредитор.

Доколкото обаче това погашение е извършено след датата на депозиране на исковата молба, не може да се приеме неговото твърдение, че той не е станал причина с поведението си за завеждането на делото.

Предвид тези съображения молбата за изменение на определение № 455/05.07.2024 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявената от адв. А. Д. Д. от ВнАК, прозесулен представител на ответника ЗП „ВАЛЕНТИН В.ОВ ДИМИТРОВ", с ЕГН **********, ЕИК 180501516, , като вместо ответника съдът да осъди ищеца Г. Л., да заплати на довереника и ЗП Валентин Димитров сторените в производството разноски в размер на 8 900лв. - адвокатско възнаграждение и 500,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните по делото.

Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________

3