Акт от 05.10.2017, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

***, 05. 10. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4650 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.

108 от ЗС.

Постъпила е искова молба от И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц., и трите от ***, против Н.Б.А. и Б.Х.А.,***. В молбата се твърди, че на 30. 07. 1970 год. на наследодателката на ищците С.С. К. е било предоставено с решение на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет *** право на ползване на земеделска земя, на основание ПМС 21 от 1963 год. Твърди се, че на същата е била издадена служебна бележка от ГНС- ***от 20. 07. 1975 год., че й е предоставена за ползване парцела № 524 в м. „Стража I” в землището на ***. Твърди се, че на наследодателката на ищците С.С. К. е било издадено и удостоверение

№ 47/ 02. 10. 1985 год., че същата ползва лозе от 600 кв. м., представляващо парцела 524 в землището на ***, в м. „Стража I”, което може да се използва за отглеждане на селскостопански култури. Твърди се, че на 02. 07. 1983 год.

ОНС- ***е издал на С.С. К. строително разрешение № 567 за построяване на сезонна постройка в парцел № 524 в м. „Стража I” в землището на ***. Твърди се, че през 1985 год. сезонната постройка е била завършена, като представлява вила на два етажа с обща застроена площ

28 кв.м. и долепена до нея допълваща постройка- тоалетна, видно от писмо на Началник отдел „Архитектура и благоустройство” към ОНС- ***и попълнен от С.С. К. въпросник относно характеристиките на постройките. Твърди се, че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 71/ 06. 06. 2008 год. на изпълнителния директор на АГКК сградите са били описани в скица № 15-353478/ 20. 07. 2017 год., както следва: 1. Сграда ***, със застроена площ 28 кв. м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда- еднофамилна, и 2. Сграда ***, със застроена площ

10 кв. м., брой етажи

1, предназначение: селскостопанска сграда. Твърди се, че на 28. 05. 1998 год. наследодателката на ищците С.С. К. е подала в О.П. отдел „Местни данъци и такси”, данъчна декларация вх .№ 250596/ 28. 05. 1998 год. за собствеността на сезонната постройка /вила/. Твърди се, че същата е владяла и ползвала като собственик постройката без прекъсване от построяването й през 1985 год. до смъртта си на 26. 05. 2005 год., като е плащала и данъците за нея. Твърди се, че след смъртта й владението и ползването на постройката е осъществявано от наследниците й: И.С.К.- снаха и внучките й С.Г.Г. и Д.Г.Ц.- ищци в настоящото производство. Твърди се, че на 02. 10. 2007 год. ищцата Д.Г.Ц. е подала данъчна декларация вх. №

********** от името на тримата наследници за собствеността на постройката.

Твърди се, че трите ищци са плащали данъците на вилата до 2017 год. включително. Твърди се, че със заповед № РД- 12- 618/ 04. 03. 2008 год. на кмета на О.П. е било възстановено на основание чл. 44 ал. 2 във вр. с ал.1 т. 8 от

ЗМСМА, §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследници на М.И.М.върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с номер 2728, кадастрален район 701, местност „Стража”, землище на ***, с площ от 740 кв.м. Твърди се, че този имот е идентичен с парцела № 524 в м. „Стража I”, тъй като последната изцяло попада в него. Твърди се, че това се установява със скица на геодезическо заснемане на имота. Твърди се, че в заповедта е било записано, че следва да се уведомят заинтересованите лица, които могат да я обжалват в 14-дневен срок.

Твърди се, че нито откритото производство по възстановяване собствеността върху земята, нито заповедта, с която собствеността е била възстановена на наследниците на М.М., са били сведени до знанието на наследниците на С.С. К., които като собственици на постройката са имали право да я изкупят на основание §4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че О.П. не е направила оценка на сградите попадащи в имота. Твърди се, че стойността на постройките не е платена на собствениците й от лицата, на които е възстановена собствеността върху земята, съгласно разпоредбата на §4а ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ищците И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са останали собственици на постройките след възстановяване правото на собственост върху земята, тъй като не е осъществена процедурата по заплащането й, съгласно разпоредбата на §4а ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че същите са продължили да владеят и ползват постройката като своя собственост и след 04. 03. 2008 год., което се установява и от удостоверение № ТСУ и С- 94Д- 1932- 1/ 05. 05. 2011 год. на О.П. Твърди се, че ищците са ползвали и земята, видно от разрешение № ЕК- 326/ 09. 09. 2008 год. на кмета на О.П. дадено на Д.К., да се отсекат пет броя изсъхнали овощни дървета в парцел № 524 в м. “Стража

I”, в землището на ***. Твърди се, че наследникът на М.И.М.- Д.В.Я., който е собственик на земята, живее в *** и не се е интересувал кой я ползва след възстановяването на собствеността. Твърди се, че на 28. 09. 2016 год. наследникът на М.И.М.- Д.В.Я.- е продал на ответника

Н.Б.А., с нотариален акт вх. рег. №

14125/ 28. 09. 2016 год., акт №

12, том 30, дело № 6340/ 2016 год. на Служба по вписванията ***, поземлен имот с идентификатор *** в ***, в м. ”Стража”, с площ от 740 кв.м. за сумата от 300 лв. Твърди се, че тъй като Н. Б.А. има сключен брак с ответницата Б.Х.А. от 27. 06. 1976 год., същата е станала собственик на имота в режим на СИО. Твърди се, че в нотариалния акт не е вписано, че земята се продава с намиращата се в нея постройка -вила и тоалетна като това се вижда и от цената на сделката и удостоверения материален интерес- 300 лв. Твърди се, че стойността на вилата по данъчна оценка е 5 121, 50 лв., съгласно удостоверение № Д0004415/ 07. 06. 2017 год. на О.П. Твърди се, че след продажбата на земята И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са продължили да ползват вилата по предназначението й, заедно с намиращото се в нея обзавеждане. Твърди се, че през месец май 2017 год. собствениците на земята са оградили мястото, сменили са ключалката на вилата и дори са сменили дограмата. Твърди се, че същите не допускат ищците до вилата, което означава, че са отнели владението й от собствениците, и са започнали да я владеят като своя. Твърди се, че ищците са пуснали жалби до Районна прокуратура- ***и до О.П. но не са получили съдействие до този момент. В заключение ищците молят съда да осъди двамата ответници да им предадат владението и осигурят безпрепяственото ползване на сградите, построени в имот с идентификатор ***, находящ се в землището на ***, в м. „Стража“, а именно: 1. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв. м., брой етажи 2, предназначение: вилна сграда- еднофамилна, и 2. Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 10 кв. м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 76 от 15. 05. 2017 год., издадено от Кметство ***, о.П. че ищците И.С.К., С.Г.Г. и Д.Г.Ц. са наследници на С.С. К., починала на 26. 05. 2005 год.

Видно от приложения протокол № 18 от заседание на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет ***, проведено на 30. 07. 1970 год., че на основание 21- то министерско постановление /явно се има предвид Постановление № 21 от 31. 01.

1963 год. на ЦК на БКП и МС на НРБ за развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места, обн. ДВ. бр. 11 от 08. 02. 1963 год./ на наследодателката на ищците С.С. К. е било предоставено правото на ползване на земя. Видно от издадените впоследствие служебна бележка с дата 20. 07. 1975 год. на служба „Земеделие“ при ГНС *** и удостоверение № 47/ 02. 10. 1985 год., че предоставената на С.С. К. земя представлява лозе от 600 кв. м., представляващо парцел 524 в землището на ***, в м. „Стража I”.

Видно от приложеното строително разрешение № 567 е, че на С.С. К. е било разрешено изграждането на сезонна постройка върху 20 кв. м. на предоставения й за ползване парцел.

Безспорно по делото е, а това се установява и от приложения проект за сезонна постройка, скица на парцел № 524 в м. „Стража I”, писмо на началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОНС ***, въпросник и др., че през 1985 год. сезонната постройка е била изградена.

Безспорно по делото е, че със заповед № РД- 12- 618/ 04. 03. 2008 год. на кмета на О.П. издадена на основание чл. 44 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 8 от ЗМСМА, §4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б ал. 1 изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на М.И.М.е било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с подробен устройствен план, с номер 2 728, кадастрален район 701, м. „Стража“, землище на ***, с площ 740 кв. м.

Безспорно е също така, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 75, том II, рег. № 2832, дело № 259/ 2016 год. на нотариус И.И.с район на действие Плевенския районен съд, Д.В.Я. от *** е продал на ответника Н.Б.А. *** описания по- горе недвижим имот.

При така изложените безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:

За успешното провеждане на реивандикацията следва да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът владее същия без правно основание. Конкретният случай не е такъв. На първо място, по делото няма надлежни писмени доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че предоставеният за ползване на наследодателката на ищците парцел 524 в м. „Стража I” в землището на *** е идентичен с възстановения на наследниците на М.И.М.и закупен от ответниците новообразуван имот с номер 2 728, кадастрален район 701, м. „Стража“, землище на ***.

Видно от приложеното удостоверение № ТСУ и С- 94Д- 1932- 1/ 05. 05. 2011 год. на главния инженер на О.П. *** цифров модел на помощния план по §4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Стража“, одобрен през 1998 год., за С.С. К. няма записан както земеделски имот, така и сграда. В удостоверението е посочено, че в компютърната база данни за ползватели във всички местности в землището на *** няма отразено ползване на името на С.С. К.. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 28 ал. 1 от ППЗСПЗЗ помощният план съдържа данни за имотите, предоставени за ползване. Същият се придружава от списъци на имотите, предоставени за ползване, в които са отразени данни за имота, за ползвателя и за документите за предоставянето му за ползване. Тези данни имат значение за последващия план на новообразуваните имоти, чиято основна функция е да индивидуализира подлежащите на възстановяване, респ. на придобиване от ползватели имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на правото на собственост с конкретно определена площ и граници. При положение, че в настоящото производство се установи, че такива данни за ползвателката С.С. К. липсват както в помощния план по §4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. „Стража“, така и в плана на новообразуваните имоти, а оттам не може да се определи точното местоположение на ползвания имот, то насочването на иска по чл. 108 от ЗС именно срещу ответниците като собственици на новообразувания имот с идентификатор *** се явява неоправдано.

Допълнителни съображения в подкрепа на извода за неоснователност на предявения осъдителен иск се откриват и в друга насока. Както се посочи и по-горе, първата предпоставка, която следва да се докаже в рамките на ревандикационното производство е принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците. В исковата си молба И.С.К., С.Г.Г. и

Д.Г.Ц. са се позовали на приложението на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на изтекла придобивна давност. Съдът счита, че в настоящия случай нито един от двата визирани по- горе способи за придобиване на правото на собственост не е осъществен.