Акт от 13.11.2020, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225 13.11.2020 г., гр.В**

В И М Е Т О Н

А Н А Р О Д А

В** ОКРЪЖЕН СЪД, на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : В** В**

ЧЛЕНОВЕ : АН** П**

В** М**

Секретар В** У**, като разгледа докладваното от съдия В** М** ,В. гр.дело

№ 290 по описа за 2020 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПк.

Образувано по въззивна жалба от В.А.Б.,

ЕГН ********** ***; чрез адв. Л** И** И** от ВАК – пълномощник против:Решение № 81 от 06 04 2020 год. по гр.д. № 597/2018 год. по описа на БРС, с което се възстановява на С.К.Б., с ЕГН : **********, запазената й част от наследството на нейната майка М** К** С**, починала на 25.07.2018 г., в размер на 3/8 (три осми) идеални части, като намалява с 3/8 (три осми) идеални части (½ идеална част от ¾ идеални части), направеното от М** К** С**, в полза на ответника В.А.Б.,

ЕГН **** от гр. Б**, универсално Завещание от 01.01.2015 г. на следния недвижим имот: Жилище, апартамент с идентификатор ***, с площ от 114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети етаж, както и прилежащото му избено помещение с площ 5.16 /пет точка шестнадесет/ кв. м., както и на друг вид самостоятелен обект с идентификатор ***, на първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м., и на ½ ид.част от общите части на сградата, които обекти се намират в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б*, обл. В**, – на осн. чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 Закона за наследството.

Прието е за установено по отношение на В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Белоградчик, по предявения от С.К.Б., с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.

108 от Закона за собствеността, че С.К.Б., с ЕГН :

**********,е собственик на 5/8 (пет осми) идеални части от недвижимия имот, като в останалата част – че ищцата на С.К.Б., с ЕГН :

********** е собственик на целия недвижим имот, ОТХВЪРЛЯ иска.

В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Б**, е

Осъден да предаде на С.К.Б., с ЕГН : **********, ВЛАДЕНИЕТО върху: 5/8 (пет осми) идеални части от имота, като в останалата част – за предаване владението върху целия имот, иска е отхвърлен.

Подържа се във въззивната жалба, че постановеното решение е изцяло неправилно.

Съдът се е произнесъл плюс петитум - в исковата молба не е внесен петитум с искане за възстановяване на С.К.Б. запазената част от наследството на нейната майка М** К** С**, въпреки това в диспозитива на съдебното решение фигурира такова произнасяне

Неправилно е прието от Съда възражението на ищеца за възстановяване на С.К.Б. запазената част от наследството на нейната майка М** К** С**.Неправилно са изчислени идеалните части на ищцата и ответника

Неправилно е осъден жалбоподателя да предаде владението на 5/8 идеални части от жилището.

Твърди се, че не е доказано, че ищеца не владее имота, като е недопустимо да се иска предаването на владението на идеална част от цял имот. Съдът е позовал решението си на недопустими доказателства - след изготвяне на доклада на Съда в поредно съдебно заседание са допуснати нови доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на БРС и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба, подържа се, че решението е правилно и обосновано, съобразено с доказателствата по делото и не се налага неговата отмяна. Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

В** окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС – ревандикационен иск. Предявено е и възражение по чл. 30, ал.

1 ЗН – за накърнена запазена част на наследник по закон.

С Решение № 81 от 06 04 2020 год. по гр.д. № 597/2018 год. по описа на БРС, се възстановява на С.К.Б., с ЕГН : **********, запазената й част от наследството на нейната майка М** К** С**, починала на 25.07.2018 г., в размер на 3/8 (три осми) идеални части, като намалява с 3/8 (три осми) идеални части (½ идеална част от ¾ идеални части), направеното от М* К* С*, в полза на ответника В.А.Б.,

ЕГН ********** от гр. Б**, универсално Завещание от 01.01.2015 г. на следния недвижим имот: – на осн. чл. 30, ал. 1 във връзка с чл.

29, ал. 1 Закона за наследството.

Прието е за установено по отношение на В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Белоградчик, по предявения от С.К.Б., с ЕГН:**********, иск с правно основание чл.

108 от Закона за собствеността, че С.К.Б., с ЕГН :

**********,е собственик на 5/8 (пет осми) идеални части от недвижимия имот, като в останалата част – че ищцата на С.К.Б., с ЕГН :

********** е собственик на целия недвижим имот, отхвърля иска.

В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Б**, е осъден да предаде на С.К.Б., с ЕГН : **********, владението върху: 5/8 (пет осми) идеални части от имота, като в останалата част – за предаване владението върху целия имот, иска е отхвърлен.

По делото е установено, че , че С.К.Б., с ЕГН : ********** е наследник по закон на своите родители М** К** С**– починала на 25.07.2018 г., и на К* Б. С*, починал на 20.10.2008 г., видно от Удостоверение за наследници № 3401 – 1 от 12.07.2018 г. на Община – Б*.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № 1797, том I, н. дело № 2042/ 17.11.1997 г. на Районен съдия в РС – Б*, К* Б. С*, – баща на ищцата, е признат за собственик на процесния недвижим имот в гр. Б*, обл. В* .

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 255, том I, н. дело № 2080/ 1997 г. на Районен съдия при РС – Б*, К* Б. С*, и съпругата му М* К* С*, са дарили процесния недвижим имот в гр. Б* на дъщеря си – ищцата С.К.Б., с ЕГН : ****** .По силата на Решение № 177 от 21.06.2005 г. по гр. д. № 171/ 2005 г. по описа на РС – Б**, дарението на имота е отменено на осн. чл. 227, ал. 1 ЗЗД и имота е върнат в патримониума на родителите й. Към момента на смъртта им, същите са били негови съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност, или всеки един от тях е притежавал по ½ идеална от имота.

Бащата на ищцата – К* Б. С** е починал на

20.10.2008 г. видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх.

№ 3401 – 1 от 12.07.2018 г. на Общ. – Б* и е оставил законни наследници М* К* С* съпруга и– С.К.Б. дъщеря. След неговата смърт всяка от тях е получила по половината от дяла на К* Б. С* .

Същият презумпитвно е притежавал ½ идеална част от недвижимия имот, представляващ СИО, следователно законни наследници М. К.

Симеонова съпруга и– С.К.Б. дъщеря , след неговата смърт, са получили по ¼ идеална част /чл. 9, ал. 1 ЗН/.

Майката на ищцата М* К* С* и завещател на спорното завещание – притежава ¾ идеални части от имота /нейната ½ идеална част от съпружеската имуществена общност и ¼ идеална част – наследствен дял след смъртта на съпруга й.

След смъртта на баща си, ищцата С.Б., е наследила ¼ идеална част от наследството на баща си, респективно и от процесния имот.

Със Завещание от 01.01.2015 г., майката на ищцата – М*

К* С* е завещала на ответника В.А.Б., цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към момента на своята смърт.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 3521 – 1 от 30.07.2018 г. на Община – Б*, М* К* С* е починала на 25.07.2018 г. Неин единствен наследник по закон е ищцата – С.К.Б. – дъщеря.

Пред първоинстанционния съд е оспорено представеното от ответника завещание от 01.01.2015 г. като се подържа възражение за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

В производството по чл. 193 ГПК, след изслушани две експертизи съдебно – графическа експертиза и съдебно – медицинска , се установява по неоспорим начин, че текстът, както и подписът в представеното за изследване доказателство – Завещание от 01.01.2015 г., са изпълнени от лицето, посочено като завещател М* К* С*, както и не се доказа, че завещанието от

01.01.2015 г. е унищожаемо, тъй като завещателката, по време на неговото съставяне не е била способна да завещава.

Поради това, съдът намира, че завещанието е автентично и същото е истински документ, тъй като е изготвено от лицето, посочено за негов автор.

В тази връзка са допуснати и разпитани свидетели на страните , чиито показания съдът възприема като обективни, тъй като са в синхрон със заключенията на експертите.

По така направеното от ищцата възражение по чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН – че със завещанието от 01.01.2015 г., е накърнена запазената й част, съдът намира следното:

Ищцата твърди, че е накърнена нейната запазена част и упражнява това свое право спрямо ответника, който не е наследник по закон, а по завещание. Правилно БРС е приел, че не е необходимо наследството да е прието по опис, както и че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждането на иска за намаляването му, не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители, съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение, да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част.

По смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг, е: при едно дете – ½ от имуществото на наследодателя.