Определение № 1141 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500386 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „...“ ЕООД с ЕИК ..., действащо чрез адв. Р. М., срещу разпореждане № 3660/27.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 15580/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено частично заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Р. Б. за сумата от 950 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд двукратно е оставил без движение производството с указания за отстраняване на нередовности, свързани с уточнения и попълване на доказателства, но в нито едно от разпорежданията не е констатирал липса на документи за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Счита, че такива документи е следвало да бъдат изискани от него, в случай че не са представени към заявлението.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на разпореждането и уважаване на претенцията му за разноски въз основа на договор за правна помощ от 24.10.2024 г. и платежно нареждане от 08.11.2024 г., приложени към жалбата.

На основание чл. 413, ал. 2 in fine ГПК, препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

След преценка доводите на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане по чл. 279 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК 1 и от легитимирано лице – заявител в заповедното производство, при наличие на правен интерес от обжалване. Освен това жалбата отговаря на изискванията за съдържание и приложения, регламентирани в разпоредбите на чл. 279 във вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по заявление на „...“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу длъжника М. Р. Б. за заплащане на главница от 2111,91 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на сключения между страните трудов договор от 17.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 06.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Отправено е и искане за присъждане на разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.

Заявлението е депозирано чрез адв. Р. М. и към същото е приложено пълномощно, удостоверяващо представителната й власт. Доказателства за уговаряне и заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение не са приложени към заявлението.

Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заявеното вземане, както и за разноските на заявителя за заплатена държавна такса, и с обжалваното разпореждане е отхвърлил претенцията му за разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови последното, съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното заплащане на възнаграждението.

Разпореждането е правилно.

Според задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2016 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според т. 11 от същото тълкувателно решение претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Така дадените разрешения относно дължимостта на разноските в исковия процес са приложими и за заповедното производство, като, поради формалния характер на последното и разглеждането на заявлението в закрито заседание, доказателствата за заплащането на възнаграждението следва да бъдат представени със заявлението или най-късно до произнасянето на заповедния съд.

В разглеждания случай доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение не са представени пред заповедния съд, като такива са приложени към частната жалба – договор за правна помощ и съдействие № 62/24.10.2024 г. с уговорено възнаграждение в размер на 950 лв. и платежно нареждане от 08.11.2024 г. за същата сума. Предвид изложените по-горе аргументи обаче, представянето им пред въззивната инстанция не 2 санира пропуснатия срок.

Не е налице и допуснато от заповедния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания на заявителя за представяне на липсващите доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. Тези доказателства касаят основателността на претенцията за присъждане на разноски, а не редовността на заявлението, за която съдът следи служебно, съответно има правомощия да дава указания за отстраняване на констатирани нередовности по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 410, ал.

2 вр.чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК.

По изложените мотиви обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно, на основание чл. 278, ал. 4 във вр. чл. 272 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3660/27.01.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 15580/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлено частично заявлението на „...“ ЕООД с ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Р. Б. с ЕГН ********** за сумата от 950 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3