Определение № 253 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503398 по описа за 2023 година

Производство по чл. 278, вр. чл.274, ал.1, т. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Л. А. против определение № 12833/10.11.2023г. по гр.д. № 17902/2021г. на ПдРС, IХ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 68113/12.11.2021 г., подадена от жалбоподателя против „Банка ДСК“АД, в качеството й на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че погрешно първоинстанционният съд е приел правна квалификация на иска по чл.439 от ГПК. В действителност правната квалификация била по чл.254 от ГПК / отм./, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Макар оспорените вземания да били погасени, искът за установяване на недължимостта им по чл.254 от ГПК /отм./ бил допустим поради неговата специфика и по- конкретно поради това, че с предявяването му се спирала погасителната давност за връщане на принудително събраната сума и имал преюдициално значение относно осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД. Позовава се на Решение № 93 от 24.09.2019 г. постановено по гр.д.№ 3221/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о..

От въззиваемата страна „Банка ДСК“АД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д. № 17902/2021г. на ПдРС, IХ гр.с. са предявени обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК от Т. Л. А. против „Банка ДСК“ АД /в качеството й на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД/ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 7142, 69 лева- главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 18.09.2006г., 758,59 лева - лихва за периода от 20.11.2007г. до 29.02.2008г., и 158,03 лева- съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 07.03.2008 г. на основание чл. 237 от ГПК /отм./ В исковата молба се сочи, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 1131/2009г. на ЧСИ Л.

Мурджанова. Видно от материалите по това изпълнително дело, същото е прекратено по молба на взискателя с постановление от 29.12.2021г. на основание чл. 433, ал. 1, т.2 от ГПК, като е посочено, че разноските по изпълнението остават за сметка на взискателя. В молбата за прекратяване се сочи, че вземанията по изпълнителния лист са погасени чрез 1 изплащането им.

Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземания, за които има издаден изпълнителен лист, е способ за защита против принудителното изпълнение. Правен интерес от този иск е налице не само при наличие на висящо изпълнително производство, но и във всички случаи, когато е възможно такова да бъде заведено. В този смисъл не във всички случаи, когато изпълнителното дело е прекратено, отпада правният интерес от отрицателния установителен иск. Така например при прекратяване поради настъпила перемпция кредиторът има възможност непосредствено след влизане в сила на прекратяването да заведе ново изпълнително дело. В конкретния случай обаче прекратяването е постановено поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист, поради което вече не е налице правен интерес от търсената от жалбоподателя защита. Нещо повече- именно поради това, че погасяването на вземанията е настъпило в резултат от извършени плащания, независимо от това, че същите не са доброволни, и с оглед твърдението, че основанието, от което би следвало да произтичат погасените вземания, е недействително, то за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за връщане на платеното без основание.

С определение № 1940/10.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2182/2023г. на ПОС е отменено предходно постановено от пъвоинстанционния съд определение от 15.06.2023 г., с което производството по делото е прекратено, като от въззивната инстанция е дадено указание да бъде предоставена възможност на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на установителния иск. Наличието на правен интерес е мотивиран с твърдението, че отрицателният установителен иск има преюдициално значение спрямо иска по чл.55 от ЗЗД и спира давността за връщане на сумите по този иск. Спиране на погасителната давност не е необходимо, при положение, че жалбоподателят разполага с иск, който прекъсва давността и чрез който може директно да постигне връщане на това, което без основание е напуснало патримониума му. В този смисъл не е необходимо и постановяването на решение по установителен иск, което да обвързва съда, който ще разгледа иска по чл.55 от ГПК, при положение, че последният и сам може да формира съответни мотиви за наличието или липсата на основание за извършените погашения чрез плащане. В мотивите към цитираното в частната жалба Решение № 93/24.09.2019г. по гр.д. № 3221/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. действително се приема, че „когато с влязло в сила решение е уважен отрицателният установителен иск, предвиден в чл. 254 ГПК (отм.), докато е траел процесът по иска, не тече 5- годишният срок на погасителната давност по вземането за връщане на сумите или вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист“. Прието е също така, че искът по чл.254 от ГПК не прекъсва погасителната давност. Липсват мотиви, които да указват за наличието на правен интерес от отрицателен установителен иск тогава, когато ищецът разполага с осъдителен иск. Записано е следното: „Решението по чл. 254 ГПК (отм.) отрича със сила на присъдено нещо правото на принудително изпълнение на вземането по издадения на извънсъдебно основание изпълнителен лист. Длъжникът и взискателят, респ. техните правоприемници, са обвързани от задължителното му действие, а съдът по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е длъжен да приеме, че сумите или вещите, които са били принудително събрани/ отнети от длъжника, взискателят е получил без основание (чл.

297 и чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК)“. Това обаче не означава, че следва първо да се води иск по чл.254 от ГПК / отм./, а едва след това осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД. Ето защо, частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. Л. А. частна жалба против определение № 12833/10.11.2023г. по гр.д. № 17902/2021г. на ПдРС, IХ гр.с., с което е върната искова молба вх. № 68113/12.11.2021 г., подадена от жалбоподателя против „Банка ДСК“АД, в 2 качеството й на правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3