Решение № 8362 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8362 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110122829 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. П. Н. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД искова молба, която е редовна, а предявеният с нея иск- допустим.

Ищцата твърди, че на 26.08.2020г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №3908075 за сумата от 300 лева, връщането на която било разсрочено на месечни погасителни вноски. Поддържа, че в чл.4 от договора било уговорено обезпечаване на задължението за връщане на сумата с гарант- две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на кредитора. Сочи, че на 26.08.2020г. сключила Договор за предоставяне на гаранция №3908075 с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи задълженията към „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Въз основа на този договор ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 92,76 лева, плащането на която било разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит.

Заявява се, че съгласно уговореното в договора за гаранция ищцата предоставяла дължимите суми на ответното дружество, което било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да получава сумите, а след това да ги предава на поръчителя.

Поддържа се, че с представеното към исковата молба влязло в сила решение е признато, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, поради което ищцата като потребител дължи връщане единствено на чистата стойност на отпуснатия кредит. С оглед на изложеното отправя искане за уважаване на предявения от нея иск и осъждане на ответното дружество да върне платената въз основа на 1 нищожния договор сума в размер на 1 лев. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва редовността и допустимостта на подадената искова молба. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя към момента на неговото сключване. Поддържа, че ГПР включва всички разходи по кредита, като в случая такъв бил само възнаградителна лихва.

Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя. Предоставянето на обезпечение не било условие за предаване на заемната сума, а длъжникът следвало да предостави обезпечение единствено за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението /разваляне на договора, плащане на обезщетение за неизпълнение/. Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на гаранция/поръчителство към датата на сключване на договора за кредит не било безусловно дължимо, а зависило от действията на длъжника.

Подчертава, че релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит, който предхожда подписването на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. В тази връзка сочи, че за кредитора не съществува задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията на договора.

Поддържа, че дори и да се допусне, че разходите за възнаграждението на поръчителя/гаранта е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР, то към момента на подаване на исковата молба това не представлявало порок, тъй като с Решение №7066/17.04.2024г., постановено по гр.д. №19349 по описа за 2023г. на СРС, 45-ти състав, „Файненшъл България“ ЕООД било осъдено да възстанови на ищцата заплатените като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство суми. Твърди още, че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до недействителност на целия договор за кредит, а по силата на чл.19, ал.5 ЗПК за нищожни се считат само клаузите, с които същият се надвишава, като платените въз основа на тях суми се приспадат при последващи плащания по кредита. С оглед на изложеното се отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо, а при условията на евентуалност- за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

На 11.02.2026г. по делото е постъпила молба от ищцата, въз основа на която с протоколно определение от 12.02.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения частичен осъдителен иск чрез увеличаването му до пълния размер от 6,47 евро /12,66 лева/.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство e предявен от В. П. Н. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6,47 евро /12,66 лева/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем №3908075, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, респективно от датата на увеличаване на размера на предявения иск до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира за неоснователни изложените в отговора на исковата молба доводи относно неговата недопустимост, обосновани с наличието на Решение №7066/17.04.2024г., постановено по гр.д. №19349 по описа за 2023г. на СРС, 45-ти състав, с което е прогласена недействителността на сключения между „Файненшъл България“ ЕООД и В. П. Н. Договор за предоставяне на гаранция №3908075 от 26.08.2022г. и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 92,76 лева като платена без основание. Това е така, тъй като претенцията на ищеца в настоящото производство касае недължимо платена от него на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сума по сключен с дружеството Договор за потребителски кредит №3908075 от 26.08.2022г., за която не е налице пречка да бъде разгледана в самостоятелно производство.

За да бъде претенцията основателна, в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е предоставила, а ответникът е получил сумата от 6,47 евро /12,66 лева/, съответно в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, в частност и предвид наведените от него твърдения- че задължението за нейното заплащане е възникнало въз основа на валидно сключен между страните Договор за потребителски кредит №3908075 от 26.08.2022г.

В случая с Определението от 21.10.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното на 12.02.2026г. съдебно заседание, съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между В. П. Н. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за потребителски кредит №3908075 от 26.08.2022г. при посочените в него параметри и предаване на заемната сума на кредитополучателя. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с договора е отпуснат кредит на ищцата в размер на 300 лева, със срок за погасяване - 12 седмици, брой вноски- 12, последната от които с падеж 20.11.2020г., при фиксиран лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите от 45,53% и общо дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора- 315,24 лева. Установява се и уговорено обезпечение под формата на гаранция, както и предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението за неговото предоставяне.

3

Не е спорно между страните, а и от приетото по делото Решение №7066/17.04.2024г., постановено по гр.д. №19349 по описа за 2023г. на СРС, 45-ти състав, се установява, че за обезпечаване на вземанията на ответното дружество по процесния договор ищцата е сключила Договор за предоставяне на гаранция №3908075от 26.08.2022г. с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството е поело задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер на 92,76 лева. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изпълнението на същото е разсрочено с вноските по кредита, като от предоставените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че същото е заплатено на ответното дружество.

От изложеното следва, че сключените от ищцата договор за кредит и договор за поръчителство следва да бъдат разгледани като едно цяло. В този смисъл е налице и практика на СЕС, съгласно която за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа деиност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба. По смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на ТЗ за свързано лице се счита дружество, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството. В случая след извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за предоставяне на гаранция /26.08.2022г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор по договора за потребителски кредит, с оглед на което двете дружества се явяват свързани лица по смисъла на посочената разпоредба.

Следователно сключените от ищцата договори съставляват правна конструкция, имаща за цел кумулиране в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД на допълнителен приход в размер на 92,76 лева, прикрит под формата на задължение за заплащане на възнаграждение по сключена от потребителя гаранционна сделка. Доколкото по своето естество същото представлява допълнително възнаграждение за кредитора, то същото се явява част от общия разход по договора за кредит по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В този смисъл е и Решение по дело С-714/22г. на СЕС, съгласно което разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит 4 или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, при включване на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по договора за кредит същият би нараснал на 1 076,12% и надвишил предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК максимално допустим негов размер. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите /45,53% / не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Предвид липсата на съответствие между отразения в договора и реално прилагания ГПР, съдът намира, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, поради което приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК, а не тази на чл.19, ал.5 ЗПК.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен по реда на чл.22 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по Договор за паричен заем №3908075 е заплатена сума в размер на 207,29 евро /405,42 лева./, от които 300 лева са отнесени за погасяване на главницата /чистата стойност на кредита/, 92,76 лева- за възнаграждение за поръчителство, а 12,66 лева- за погасяване на възнаградителната лихва. Сумата от 92,76 лева, представляваща платено възнаграждение за гарант е присъдена с горецитираното Решение №7066/17.04.2024г., постановено по гр.д. №19349 по описа за 2023г. на СРС, 45-ти състав, поради което предявеният в настоящото производство иск за връщане на сумата от 6,47 евро /12,66 лева/, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен изцяло.