Определение № 244 от 28.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500252 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№11026/23.03.2026г. от адв. Д. П. като пълномощник на А. А. Р. против Определение №419 от 16.02.2026г., постановено по гр.дело №1311/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от нея молба вх.

№45349/30.12.2025г. за изменение на постановеното по същото дело Решение №1317/24.11.2025г. в частта му за разноските. Изложени са подробно конкретни доводи за неправилност на определението в обжалваната му част и се претендира за неговата отмяна в тази част, като решението бъде изменено в частта му за разноските чрез определяне на по-високо по размер възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв в приблизителен размер на 7693,51 евро.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“АД не е подала отговор на същата.

Частната жалба е подадена в указания от съда по-дълъг по смисъла на чл.62,ал.3 от ГПК от установения в чл.275,ал.1 от ГПК срок от легитимирано лице против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от 1

ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С искова молба вх.№16972/09.05.2025г., по която е образувано гр.дело №1311/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, А. А. Р., чрез пълномощника си адв.Д. П., с когото посредством договор за правна защита и съдействие от 28.04.2025г. е уговорена безплатна адвокатска защита на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, е предявила против „Банка ДСК“АД иск по чл.439,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 13.12.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2389/2011г. на Районен съд-Асеновград, по който е образувано изп.дело №20128280400317 по описа на ЧСИ Д М, в общ размер от 259929,81лв. за главница по договор за ипотечен кредит и законна лихва, поради погасяване на вземанията по давност. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска. С писмено становище ищецът е поискал да бъде постановено решение при признание на иска по чл.237 от ГПК. В единственото проведено по делото на 05.11.2025г. открито съдебно заседание са приети писмените доказателства, прекратено е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Постановено е Решение №1317 от 24.11.2025г., с което искът е уважен при условията на чл.237 от ГПК. С решението при условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв на адв.П. е определено възнаграждение в размер на 4000лв. за оказаната безплатно на ищеца правна защита и съдействие при съобразяване с решението по дело С-438/22г. на СЕС от 25.01.2024г., с обстоятелствата от значение за фактическата и правна сложност на делото и с извършените от пълномощника процесуални действия. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решението от ищеца е подадена молба вх.№45349/30.12.2025г. за неговото изменение в частта му относно разноските за присъденото адвокатско възнаграждение като бъде определено по-високо по размер такова в приблизителен размер от 15047,19лв., съобразно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г., по съображения, поддържани и с настоящата частна жалба. С обжалваното посредством нея в тази му част определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение с мотиви за приложимост на решението по дело С-438/22г. на СЕС от 25.01.2024г., според което при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв националната юрисдикция не е обвързана от минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложимо и по отношение на Наредбата след изм. ДВ, бр.14/2025г., респективно от ограничението по чл.38,ал.2 от ЗАдв, препращаща към чл.36,ал.2, а следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, по които критерии в случая е определен неговия размер.

Настоящата инстанция, противно на поддържаното от жалбоподателя, намира Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което Наредба №1/2004г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 18.02.2025г./ е неприложима като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, да касае не само случаите на договорено между страната и адвоката възнаграждение, но и тези, в които помежду им е уговорено безплатно оказване на правна защита и съдействие по делото в някоя от хипотезите на чл.38,ал.1 от ЗАдв. То се отнася общо до приложимостта на наредбата като приета от съсловна организация, без санкцията на държавата, като недопустимо ограничаваща както договарящите страни, така и съда при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и нарушаваща забраната за ограничаващи конкуренцията споразумения и практики. Според решението на СЕС, националният съд е длъжен да откаже прилагане на наредбата, включително, когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, поради което същата, противно на поддържаното от жалбоподателя, не може да служи като ориентир. В мотивите си СЕС посочва, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени /вж.§60/. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства, касателно фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия, без да е обвързан от посочения от страните размер, за съобразяване с който жалбоподателят неоснователно настоява. В случая предмет на спора е отрицателен установителен иск за парични вземания в общ размер от 3

259929,81лв., основаващ се на изтекла погасителна давност, който не е със значителна фактическа и правна сложност, тъй като се свежда до прилагане на един единствен правен институт на давността въз основа на факти, документирани с материалите по изпълнителното производство, като, с оглед признанието на иска от страна на ответника, съдебното дирене е прекратено в единственото проведено открито съдебно заседание и решението е постановено при условията на чл.237 от ГПК при признание на иска, а извършените от упълномощения адвокат действия се свеждат до изготвяне и подаване на исковата молба и на писмено становище, както и явяване в съдебното заседание. Определеният с първоинстанционното решение размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 4000лв., равняващи се на 2045,17 евро, е съобразен с тези конкретни обстоятелства и не е налице основание той да бъде увеличен до предвидения в Наредбата минимум, както претендира молителят и с частната си жалба, която при това положение се явява неоснователна и атакуваното с нея определение като правилно следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №419 от 16.02.2026г., постановено по гр.дело №1311/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.Д. П. като пълномощник на ищеца А.

А. Р. молба вх.№45349/30.12.2025г. за изменение на постановеното по същото дело Решение №1317/24.11.2025г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4