Решение № 365 от 05.06.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3288/2023
- Вид
- Решение № 365
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26,ал.2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 365 гр. Ямбол, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20232330103288 по описа за 2023 година
Производството е за делба, във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба, предявена от Д. А. Д. против Д. П. В. , с която се иска да бъде допусната делба при равни за страните квоти на лек автомобил – «БМВ 750 И», подробно описан.
В исковата молба се посочва, че страните са собственици на процесното МПС съгласно договор за покупко – продажба от 16.02.2018 год. , при равни квоти. С решение по гр. дело № *** год. на ***РС бил отхвърлен иск на ответника за установяване собствеността му върху ½ ид.ч. До доброволна делба не се стигнало, поради което се иска допускане на съдебна такава при равни квоти.
С отговора ответникът оспорва иска за делба като неоснователен. Оспорва и удостоверението за застрахователна стойност.
В с.з. ищцата чрез упълномощен адвокат поддържа претенциите си.
Ответникът оспорва иска чрез процесуалния си представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за покупко – продажба на МПС от 16.02.2018 год., по силата на който Н.Д.С., като пълномощник на Й.И.Б. е продал на Д. А. Д. – лично и в качеството й на пълномощник на Д. П. В. л.а. „БМВ 750 И“, подробно описан, за сумата от 1000 лв. В същия е вписано, че купувачите купуват собствеността при равни квоти.
Представено е още свидетелство за регистрация на МПС, част 1, както и удостоверение за застрахователна стойност, видно от което застрахователната стойност на автомобила е 19 300 лв.
От представените писмени доказателства от Сектор ПП към ОД МВР – гр. Я.
1 става ясно, че делбеното МПС е спряно от движение на 14.09.2021 год. по желание на собственика Д. Д..
С решение № *** год. по гр. дело № *** год. на ***РС е бил отхвърлен предявеният от Д. В. против Д. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК , за признаване за установено, че същият е собственик въз основа на покупко – продажба на ½ ид.ч.от делбеното МПС.
С решение № *** год. по гр. дело № *** год. на ***РС , потвърдено с решение № *** год. на ЯОС са били отхвърлени предявени от Д. В. против Д. Д. и Й.Б. искове за установяване недействителност на договор за покупко – продажба на МПС от 16.02.2018 год. по чл. 26,ал.2, пр . 2 – поради липса на съгласие, по чл. 26, ал.1, предл.
3 – поради нарушаване на добрите нрави , иск по чл. 124,ал.1 , вр. чл. 40 ЗЗД и иск по чл. 124, ал.1, вр. чл. 80 ЗС.
В подкрепа на твърденията си в о.с.з. ответникът е представил извлечения от банковите си сметки за периода 11.01.2018 – 09.02.2018 год. и 15.12.2017 – 10.01.2018 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е иск с правно основание чл.34 ЗС.
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Т.е. в първата фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи наличието на тези условия. В тежест на ответника-съделител е, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.
Съделителите са длъжни, съгласно чл. 342 ГПК , в първото заседание във фазата по допускане на делбата да въведат в предмета на делото всички свои възражения, касаещи наличието на съсобственост, лицата, между които тя съществува и делбените им права, вкл. и възраженията против правото на някой от тях да участва в делбата и включването в наследствената маса на някои имоти. Следователно, с оглед разпоредбите на чл. 342 и на чл. 341, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че преклузията в делбеното производство настъпва с приключване на първото съдебно заседание, която преклузия е специална спрямо общата по чл. 133 ГПК – така РЕШЕНИЕ № 18 ОТ 03.02.2015 Г. ПО ГР. Д. № 4619/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС. и др.
В съдебната практика непротиворечиво се приема, че споровете между съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в производство за съдебна делба.
Според правилото на чл. 297 ГПК , чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал.1 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Както се посочи по-горе процесния договор за покупко – продажба на МПС е бил предмет на две съдебни производства, като с влязло в законна сила решение са били отхвърлени предявени от ответника искове с правно основание – чл. 26,ал.1, предл. 3, 2 чл. 26,ал.2, предл. 2 и чл. 40 ЗЗД. Ето защо и предвид наличието на СПН своевременно релевираните в настоящото производство от ответника възражения за нищожност на договора на същите основания не подлежат на преразглеждане.
Когато предмет на делбата са движими вещи е необходимо да се установи тяхното съществуване, както и в чие държане се намират към момента на приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно. Дали вещите съществуват или не е въпрос по основателността на иска за делба, а не по неговата допустимост. Ако съделителите спорят относно съществуването на движимите вещи към момента на приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство, то тежестта да докаже спорния факт се носи от този, който е поискал включването на вещта в делбената маса.
В процесния случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че вещта предмет на делбата съществува, както и че страните са съсобственици на същата по силата на покупко – продажба, при равни квоти по ½ ид.ч.
Разноски в първа фаза на делбеното производство не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д. А. Д., ЕГН ********** и Д.
П. В., ЕГН ********** по отношение на : Лек автомобил,“БМВ 750 И“ с рег.№ У *** АХ, рама №*** , двигател №N*** при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд-Ямбол.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3