Решение № 184 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500266 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на две жалби, подадени от длъжника по изпълнително дело 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №***на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив - Й. Г. Г., ЕГН **********, от ***, против действия на ЧСИ по същото дело.

С жалба вх. №33509/29.09.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив длъжникът твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община Пловдив въз основа на акт за установяване на данъчни задължения №2644-1/01.10.2024 г. за периода 2015 – 2023 г. С решение №45/12.12.2024 г. актът е частично отменен за периода 2015 – 2018 г. и е потвърден за периода 2019 – 2023 г. за сумата от 597.92 лв. или 655 лв. с лихвите. Въпреки това ЧСИ е образувал делото за общо 2684.96 лв.

Твърди, че не е уведомяван за образуване на изпълнителното дело. Иска да се отменят действията на ЧСИ, като се признае, че задължението е в размер само на 655 лв.; да се намалят и отменят всички такси, разноски и юрисконсултски възнаграждения, начислени въз основа на отменени задължения, както и да се спре изпълнението по делото. Твърди, че върху негов имот има наложена възбрана, както и запор върху банкова сметка, които приема за обезпечения, и следва да се отменят, като се освободи и от заплащане на такси. Сочи, че разноските са прекомерни.

1

С жалба вх. №40921/21.11.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив се оспорва редовността на съобщението, изпратено от ЧСИ до Г. за отстраняване на нередовности – заплащане на такса и представяне на преписи.

Счита, че не дължи таксата от 72 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата касае връчване на документи, изготвени служебно от ЧСИ, но не важи за администриране на жалба, а и ГПК не предвижда длъжникът да представя преписи. Иска се да се отменят посочените действия на ЧСИ.

Взискателят Община Пловдив излага съображения за неоснователност на жалбите. АУЗД не е предявяван за събиране в отменената част и не е предмет на изпълнителното дело.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбите, като излага съображения за твърденията си.

Жалба вх. №33509/29.09.2025 г. е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.

435 ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение (ПДИ), тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д.

№3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. В останалата част е процесуално недопустима.

Жалба вх. №40921/21.11.2025 г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В чл.435, ал.2 от ГПК изрично са посочени възможностите за обжалване на длъжника – кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва, а именно постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, ĸoeтo смята зa нeceĸвecтиpyeмo; oтнeмaнeтo нa движимa вeщ или oтcтpaнявaнeтo мy oт имот, пopaди тoвa, чe нe e yвeдoмeн нaдлeжнo зa изпълнeниeтo; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa извъpши нoвa oцeнĸa пo peдa нa чл. 468, aл. 4 и чл. 485; oпpeдeлянeтo нa тpeтo лицe зa пaзaч, aĸo нe ca cпaзeни изиcĸвaниятa нa чл. 470, ĸaĸтo и в cлyчaитe пo чл. 486, aл. 2; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa cпpe, дa пpeĸpaти или дa пpиĸлючи пpинyдитeлнoтo изпълнeниe; paзнocĸитe пo изпълнeниeтo.

Оспорването на размера на вземането на взискателя не може да стане по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител, а по исков ред. Ирелевантни към настоящето производство са и извършените след образуване на изпълнителното дело плащания на задължението, за които са представени доказателства от Община Пловдив и с нарочна молба от Г. от 09.02.2026 г.

Не е налице насочване на изпълнението към имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо. Такива доводи – за несеквестируемост – не са наведени. В т.1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана 2 върху този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Случаят обаче не е такъв.

Следва да се отбележи и, че запорът и възбраната не са обезпечителни мерки, както се твърди от жалбоподателя.

Според нормата на чл.436, ал.4 ГПК по отношение на жалбите се прилагат правилата на чл.260, 261 и 262 ГПК. Именно съдебният изпълнител е този, който следва да упражни правомощията по посочените текстове. Чл.261 от ГПК задължава жалбоподателя да представи преписи от жалбата и приложенията за връчване на насрещната страна, както и документ за внесена държавна такса. В този смисъл доводите на жалбоподателя, досежно преценката на редовността на жалбата и кой е компетентен да се произнесе не се възприемат. Чл.436, ал.4 вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК определя, че именно съдебният изпълнител е този, който следва да върне жалбата, ако нередовностите не са отстранени.

Настоящият състав счита за нужно да отбележи, че вземането, за което е образувано изпълнителното дело по АУЗД е за сумата 150.02 лв. данък върху недвижими имоти, лихва към 17.02.2025 г. – 62.40 лв.; 289.91 лв. такса битови отпадъци, лихва върху сумата до 17.02.2025 г. – 119 лв., както и законната лихва върху главниците до окончателното погасяване или общо 621.33 лв. Главниците съответстват на главниците в потвърдената част на акта с решение №45/12.12.2024 г., като разликата се дължи на изтеклите лихви.

Съгласно чл.458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен, а в настоящия случай това е задължение в размер на 1433.79 лв. според приложеното на л. 19 и следващите от ИД удостоверение. Налице е и разпореждане на ЧСИ за присъединяване на Държавата.

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, какъвто настоящия не е. Съгласно чл.79, ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Именно за това от ЧСИ е посочен и 3 размер на дължимите разноски, които следва да се съберат от длъжника, включително и по т.26 от ТТРЗЧСИ. В посочената сума са включени и други разноски – за образуване на делото, проучване имуществото на длъжника, изпращане на документи, вписване на възбрана, налагане на запор. Всички тези разноски са за сметка на длъжника. Не е направено искане от взискателя за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото искането е да се намалят таксите в съответствие с намаляване размера на вземането, жалбата е неоснователна.

В настоящето производство разноски не се дължат.

С жалбата длъжникът е направил искане за спиране на изпълнителното дело. Според настоящия състав не са налице основания за спирането на изпълнението. Още повече, че жалбата е неоснователна в частта за разноските, а в останалата част е недопустима.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №33509/29.09.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Й. Г. Г., ЕГН **********, от ***, в частта, в която се атакува постановление за разноските, инкорпорирано в ПДИ №11238/26.09.2025 г. по изпълнително дело 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №***на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Й. Г. Г., ЕГН **********, от ***, за спиране на изпълнително дело 20257580400096 по описа на ЧСИ М. О., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив.

РЕШЕНИЕТО в тази част е окончателно.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалбите в частта, в която се оспорва размера на задължението на длъжника по изпълнителното дело, в частта, с която се иска да се отменят наложените възбрана върху недвижим имот и запор на сметка, в частта, в която се оспорват действията на ЧСИ, свързани с преценка редовността на жалбата и администрирането на същата, като процесуално недопустимо.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която се прекратява производството, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съдебния акт, пред Апелативен съд 4

Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5