Решение № 42 от 20.02.2024, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 52/2023
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 20.02.2024
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.35,ал.1 · Закон за защита на животните
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл.49,ал.1 · Закон за наследството
- чл.5,ал.1 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл.60,ал.1 · Закон за наследството
- чл.410,ал.1,т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Тетевен, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20234330100052 по описа за 2023 година
Предявени са,при условията на обективно и субективно съединяване, осъдителни искове с посочено основание чл.410,ал.1,т.3 КЗ,във в-ка с чл.60,ал.1 от ЗН.
Ищецът твърди,че ответниците са законни наследници на п И. О.,б.ж. на л,Лов.обл.
На 30.08.2017г сключили имуществена застраховка „Каско“ д търговско дружество „р,по силайта на която застрахонали за всички рискове „Пълно каско“ автобус марка р,със срок на действие на застраховката за периода от 00,00 часа на 16.09.2017г до 23,59ч на 15.09.2018 година,за което издали полица
На 01.11.2017г на път 305,км 01+500,между разклона за л и село лр,наследодателят на ответниците като собственик/стопанин/ на животно-кон,го е оставил без надзор в обхвата на пътното платно и бед да го направлява,вследствие на което движещият се по пътя в посока село лр автобус с рег.№ СО 3583 ХА,управляван от Р.н М. Е. от л,Лов.обл. блъска коня
,при което на автобуса са причинени множество материални щети.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП,съгласно който О. като стопанин на коня го е оставил лез надзор в обхвата на пътя и с това става причинва за реализиране на ПТКП.
Наследодателят на ответниците е подписал протокола без възражения.
На О. е съставен АУАН за нарушение на чл.106,ал.1 от ЗДвП.
За настъпилото застрахователно събитие на основание депозирано от „р уведомление 1 за щетга от 02.11.2017г образували застрахователна преписка,като стойността на уврежданията по автобуса въъзлязла на 6711.12 лева,която сума заплатили с нареждане за групово плащане на 26.01.2018 година на сервиза,оремонтирал автобуса на „р Съгласно чл.410,ал.1,т.3 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени по неговото определяне.
С писмо-регресна покана от 01.062018г получено от О. на 06.06.2018г ,чрез сина муотнветникът Н. О., го поканирли да им възстанови изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски,общо сумата от 6726.12 лева,като задължението не било погасено.
Не са налице данни за отказ от наследството на Огтнянов от ответниците или наследството да е прието по опис поради което трпимата ответници отговарят за задължението на баща си съобразно дяловете,които са получили,т.е. съобрлазно насрледствените си права.
Моли да блъде пэостановено решение,с което бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 2242.04 лева,всеки от тях ,съставляващи общо сумата от 6726-12 лева,прлатено застрахователно обезщетение и 15.00 обичайни разноски,ведно със законната лихва върху главниците,считано от дататга на предявяване на иска до окончателното им заплащане.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответнициште,в който същите излагат,че не са налице основания за плащане на предявената претенция.Наследодателят им няма никаква причина за случилото се,тъй като не им е известно да е имал кон,който да е станал причина за ПТП.Искът е недопустим,поради изтекла погасителна давност,прави се възражение в тази насока.Ако съдът приеме,че искът е допустим,същият е неоснователен и недоказан.Оспорва се протокола за ПТП,мястото,описано в същияп е в района на Община-Плевен,липсата на точното описание на мястото на извършване на ПТП нарушава правото им на защита,като влияе на субективната и обективна пренецка за причините за ПТП.
Оспорва се подписа върху ротокола като положен от наследодателя им.Оспорват описаното,че наследодателят им е бил собственик на коняо,който е блъснат на 01.11.2017 година и с бездействието си ,като участник в движението,да е станал причина за ПТП.Оспорва се съдържанието на АУАН,поради неточното описание на мястото на ПТП.Твърдят,че ПТП е станало поради несъобразена скорост с пътните условия и техническата незиправност на автобуса,поради което само предно дясно колело е било приведено в режим спирансе,което е довело до удара на животното,като същото въобще не е било на пътното платно.
Молят да бъде отхвърлен иска.Позовават се на писмени и гласни доказателства.Съображнията си по съществото на спора доразвиват в писмена защита.
2
От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите Х. И.
Х.,Р. М. Е.,р,заключенията на съд.-автотехническата експертиза,изготвени от вещото лице инж.Н. К.,заключението на съдебно-почерковата експертиза,изготвено от вещото лице С.
П.,съдът приема за устаовена следната фактическа обстановка:
Ответниците Н. О. И. от л,Лов.обл.,В. О. Д. от л,Лов.обл. и Н. О. И. от вов.обл.,са наследници на п И. О.,б.ж. на л,Лов.обл./факт,служебно известен на съда след извършена справка/-негови низходящи и съгласно чл.5,ал.1 от ЗН,наоследяват по равни части от наследството на О..
Приложена е застраехпователна полица за автомобилна застраховка „Каско“,с покритие от 16.09.2017г до 15.09.2018 година,за обект на застраховката –антобус,водел 22017С Белде,с рег.№ СО н,собственост на „Ен
Приложен е Протокол за ПТП,съставен от свидетеля Х. Х. на дата 01.11.2017 годишна,в който са отразени данни за настъпило ПТП с учйастници- домашно животно,кон,стопанисван от п И. паов и цитираинят автобус на „н“ с рег.№ СО н.
Отбелязаво е в протокола,че ПТП е настъпило на път 3режду разклона за н и л,,а като обстоятелства,нарушения и причини и условия за ПТП е отразено следното: Участник №1,като собственик на домашно животно кон ,го е оставил без надзор в обхвата на пътното платно без да го направлява ,вследствие на което участник №2 го блъска.
Протоколът е подписан от наследодателя на ответниците п И. О.,като от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява,че подписът е положен именно от починалия п И. О..
Приложен е акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №456/01.11.2017г,съставен срещу наследодателя на ответниците,както и Наказателно постановление издадено въз основа на АУАН на дата 16.11.2017г,с което на п И. О.,за нарушение на чл.106,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185,ал.5,в-ка с ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева,за следното нарушение: не направлява или оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада и създава пречки/опасности/ за движението,ПТП.
От показанията на съставителя на Протокола за ПТП и АУАН- Х. И. Х./полицейски служиотел/ се установява,че произшекствоието е настъпило на път 305,между разкрона за л,Лов.обл.,около километър по посока л,като отразеното като участък от пътя в протокола за ПТП е измерено с патрулния автомобил,същото представлява радзстоянието от разклона за л до местопроизшествието.Свидетелят твърди,че автобусът се намира в посока на движение в дясно,коня бил на няколко метра пред него по към среданата на платното.В автобуса имало пътници/хора/.
В показанията си свидетелят Р. М. Е.,управлявал процесния автобус към момента на настъпване на ПТКП, твърди,че било рано сутринта в 6ч.,пътувалза работа с автобуса и на разкрона за л,пътувал надолу,излиза от завоя и на 4м. два коня били на средата на пътя.Натиснал спирачките,опитал наляво да избегне удара и ударил по едрия кон 3 отзад.Конете били по среданат на шосето.Обадил се на т.112,предали му,че ще дойдат КАТ.Като дошли служитерлите на КАТ „той заявил,че коня е негов“.р лично казал пред полицията,че конят е неговПреди произшествието се движел със скорост максимум 60км/ч.,имало спиране път,следи 3-4м. Било тъмно.Краката на конете били вързани.
В показанията си свидетелят р/зет на ответника Н. О. И./ твърди,че случката била на 01.11.2017г в 6ч сутринта,един приятел му звъннал да отиде на разклона,че имало блъснат кон.Когато отишъл на мястото,видял автобуса от н посока разклона,който бил спрял,видял пред него изхвърлено кончето на 2м в храстите.Върнал се с колата за да вземе дядото,когато пристигнали дядодо започнал да питка кой е блъснал кончето и кой ще му го плати,тъй като не било негово.Когато дошла полицията свидетелят бил на 20м и извикали дядо му,“той отговаряше за коня,не е негов,но отговаряше за него“.Конят бил с вързани крака,с цел да не прохожда големи разстояния.Старият дядо отговарял за коня,защото някой негов роднина му го е дал да си върши работа и той е отговарял за него,той коня го е ползвал периодично,когато му се наложи и тогава той е отговарял за коня.
В заключението на съд.-автотехническата експертиза е описан механизма на настъпване на ПТКП,описани са щетите инкасирани върху автобуса и са остойностени същите.В допълнителното заключение експерта е посочил точно мястото на вйъзникване на ПТП,а именно на път 305,след разклона водещ до л и село лр,на 1,5км от път 305 и е преди достигане до л.Посочено е че съобразно оставената спирачна следа скоростта на движение на автобуса е била 30,6км/ч. Вещото лице е оитразило,чеп ПТП е било предотвратимо при двежение на автобуса със скорост по-ниска или равна на 8км/ч.
Приложено е уведомление за щета от дата 01.11.2017г.,представена от „н“ до ДЗИ Обшщо застраховане ЕАД.От данните по образуванана пред ищеца административна преписка по щета №в е видно,че стойността на отремонтираните причинени по автобуса щети възлиза на сумата от 6 711,12 лева.
От приложено наруждане за групово плащане и опис на платежните наруждания за масов превод се установява,че на
26.01.2018г ищецът е превел на дружеството,отремонтирало щетите по автобуса ЕТ „р сумата от 6711.12 лева.
С регресна покана до п И. О.,връчена на ответника в О.,ищецът поканил О. да му запрлати сумата от 6726.12 лева,включваща стойността на щетата на автобуса и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева.
Приложено е писмо от и.ф. Директор на ОДБХ,в която е отразено,че в интегрираната информационна система на БАБХ-Вет ИС,п И. О. от л,Лов.обл няма регистриран животновъден обект като физическо лице и съответно няма животни на негово име.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
От заявените от страните позиции и ангажирани доказателства съдът приема,че е сезиран с регресна претенция на застраховател, с правно основание чл.410,ал.1,т.1 от КЗ,който след изплащане на определеното застрахователно обезщетение, встъпва в правата на застрахования,срещу причинителя на вредата,чиято отговорност ангажира на основание 4 чл.50 от ЗЗД.
Елементите на застрахователното правоотношение са категорично установени и не се оспорват. Налице е сключена застраховка „Каско+“ между ищеца и дружеството
„р,собственик на увредения автобус,която е била валидна по време на застрахователното събитие, развита е процедурата по уведомяване на застрахователя, разглеждане на претенцията и определяне на размера на обезщетението. Налице са доказателства,че застрахователят е остойностил вредите в размер 6711.12 лева. Представено е преводното нареждане от 26.01.2018 година, обосноваващо факта на реално извършено плащане от застрахователя на застрахования.
Спорен между страните е въпросът следва ли да се ангажира отговорността на ответника за причинените щети на основание чл.50 от ЗЗД.Съдът намира,че са събрани достатъчно доказателства,въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличие на типичната хипотеза на отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД.
Както е известно, касае се за обективна и безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира животното. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно. Собственикът и лицето,под чийто надзор е оставено животното, са длъжни да обезпечат отглеждането му така,че да не вреди другиму. Предпоставките за уважаване на иска по чл.50 ЗЗД са да се установи настъпването на вредиимуществени,неимуществени, да са причинени от животното, да е доказано,че негов собственик или надзорник е лицето, срещу което е предявена претенцията и да е налице причинна връзка между действието на животното и вредите.
Разпечатката съдържа 46 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/778d69ec-06b0-477d-a711-a40c88cb9619