Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 17.07.2020, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 398/2020
Вид
Решение № 213
Подписан
17.07.2020
В сила
17.07.2020
Състав
МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ, ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

РЕШЕНИЕ

№

213

17.07.2020 г. град Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Окръжен съд – Хасково, граждански състав, на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

2.

МИЛУШ ЦВЕТАНОВ, при участието на секретаря Р.Р. и прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от младши съдия Милуш Цветанов в. гр. д. № 398 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 73 от 27.01.2020г., постановено по гр. д. № 1401 по описа на РС – Хасково за 2019г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2019г. и сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2019г. Искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен в частта над 3000 лева до пълния предявен размер от 3500 лева. Присъдени са разноски в полза на ищеца Е.А. съразмерно на уважената част от исковете му, съответно Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати сума в размер на 494,88 лева.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от ответника, в която твърди, че в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 3000 лева, решението е необосновано и явно несправедливо. Намира, че в хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че Прокуратурата на Република България е извършвала нерегламентирани действия в хода на наказателното производство. Същевременно счита, че от събрания доказателствен материал не се установява претърпяването на морални вреди, значителни притеснения, неудобства и неблагоприятно въздействие като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение. Посочва се, че показанията на разпитаните свидетели са субективни, поради което не може изводите на съда за наличието на претърпени неимуществени вреди да се основава на тях. В заключение в жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство не са установени неудобства извън обичайните от воденото наказателно производство, които да обуславят основателността на претенцията в присъдения размер – наложена е най-леката мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение не е тежко и производството в неговите две фази е продължило в кратък период (общо година и два месеца). Ето защо намира определения от районния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, за противоречащ на чл. 52 от ЗЗД и моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на заинтересованата страна - Окръжна прокуратура – Хасково, изцяло споделя твърденията във въззивната жалба и се придържа към доводите за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Моли съда да постанови решение съобразно жалбата на Прокуратурата на Република България като измени постановеното решение като намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от Е.Д.А.. В съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адвокат Д.Р..

Пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Излага подробни възражения на наведените с въззивната жалба доводи, а именно намира за подробно обоснован в резултат на детайлен анализ присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква, че макар обвинението да не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК за него е изключено приложението на освобождаването от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, което допълнително е водело до притеснения и безпокойство. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно срока на наказателното производство, който макар да не е бил дълъг е удължен от неоснователното протестиране на оправдателна присъда, което е наложило продължаването на наказателното производство и пред въззивна инстанция. В този смисъл моли за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски в производството.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивните жалби. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл.

259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а решението - правилно.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е.А., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени и за имуществени вреди и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло и искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 3500 лева - то решението на РС-Хасково е влязло в сила по отношение на тези искови претенции и настоящият съд не следва да ги обсъжда.

Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ представлява иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С този иск се ангажира отговорността на държавата за вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, която представлява проявление на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Фактическият състав на тази отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Следователно в настоящия случай, за да възникне притезателното право на увреденото лице за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на противоправно действие на разследващ орган, прокуратурата или съда, трябва да са настъпили следните юридически факти: 1) ищецът да е бил признат за невиновен и оправдан за извършване на престъпление, по повдигнатото обвинение от прокуратурата на Република България; 2) за него да са настъпили неимуществени вреди и 3) да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, образувано по незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, поради което вина на органа, причинил вредите не следва да се доказва от увреденото лице. По отношение на размера на обезщетението, представляващо репарация на увреждането, съдът следва да се произнесе по справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, а и страните не оспорват, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени от органите на прокуратурата. От приложеното НОХД № 616 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково се констатира, че с постановление от 10.04.2018г. Е.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 04.03.2018г. в гр.*** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с рег. № *** след употреба на наркотични вещества, съдържащи наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” – марихуана, канабис /по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/. С посоченото постановление е взета спрямо Е.А. мярка за неотклонение***. Въз основа на обвинителен акт от 23.04.2018г., с който е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК спрямо Е.А., е образувано НОХД № 616 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково.

На проведено пето по ред открито съдебно заседание е постановена Присъда № 80 от 27.09.2018г., с която ищецът, Е.А., е признат за невиновен и е оправдан в извършване на престъплението. С определение от 27.09.2018г. е отменена взетата спрямо А. мярка за неотклонение „.***. Присъда № 80 от 27.09.2018г., постановена по НОХД № 616 по описа за 2018г. на РС – Хасково е протестирана. По въззивния протест, подаден от РП-Хасково, е образувано ВНОХД № 598/2018 г., в което са проведени нови пет открити съдебни заседания. В резултат е постановено решение № 62 от 08/.05.2019г., с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Постановеното решение не е било окончателно и не е подлежало на обжалване или протест и присъдата е влязла в сила на 08.05.2019г. С оглед писмените доказателства по делото правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличието на първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по предвидения в ЗОДОВ ред.

Предвид процесуалното поведение на страните и доводите, наведени с въззивната жалба, следва да се обсъдят и проверят обстоятелствата, касаещи вида и интензитета на настъпилите неимуществени вреди за ищеца, доколкото спорът между страните се концентирира върху спазването на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливо заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди и дали за твърдените болки и страдания следва да се присъди посочения от първоинстанционния съд размер, а същият не подлежи на доказване – определя се в зависимост от характера и интензитета на установените негативни последици от неправомерното деяние. Следователно за преценка правилността на изводите на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди първо трябва да се изследва въпросът какви по характер и интензитет неимуществени вреди се установяват от събрания доказателствен материал.

С исковата молба

Е.А. твърди, че в следствие на образуваното наказателно производство, в което е привлечен като обвиняем, е претърпял изключително унижение, доколкото същият е на млада възраст, с чисто съдебно минало и студент в пети курс по специално „Право” в СУ „Климент Охридски”. Посочил е, че повдигнатото обвинение е довело до възприемането му от познатите му като „престъпник”, поради което се наложило ищецът да промени социалните си навици – изолирал се от приятелския си кръг и се затворил в себе си. Същевременно това довело и до поява на нервност. В обобщение посочва, че в резултат на воденото наказателно производство е претърпял неприятни изживявания, непрекъснато притеснение, дискомфорт, унижения, уплаха и стрес.

На първо място следва да се посочи, че повдигането на незаконно обвинение винаги се съпътства от негативни емоции, притеснение, страх, несигурност, ограничения в социалното общуване и накърняване на доброто име в обществото. С оглед на това съгласно практиката на Върховен касационен съд увреденото лице не носи тежестта от доказването на всяко свое негативно изживяване в следствие на незаконното обвинение. Само когато претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причиняване на болки и страдания над обичайните, увреденото лице следва да проведе за тях пълно и главно доказване. В този смисъл са Решение