Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 735 от 08.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 158/2024
Вид
Решение № 735
Подписан
08.02.2024
В сила
08.02.2024
Състав
Любомир Луканов, Петя Попова, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20241100500158 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 51743 от 21.08.2023 г. по регистъра на ЧСИ М., уточнена с молба с вх. № 9417 от 26.01.2024 г. по регистъра на СГС, от длъжника „Ф.Б.“ ЕООД, чрез юрк. К. срещу Постановление с изх. №75060/11.08.2023 г. на ЧСИ В. М., с рег. № 860, район на действие СГС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 48242/08.08.2023 г. по отношение недължимост на разноските по изпълнението от длъжника.

В частната жалба длъжникът излага твърдения, че с поредица от пощенски записи дружеството се е опитало да погаси задължението си към първоначалния кредитор адв. Б.Б., но безуспешно поради липса на съдействие от кредитора. На 27.07.2023 г. се твърди, че дружеството е получило уведомление за извършената цесия на вземането, поради което на следващия ден – 28.07.2023 г. сумата е била наредена с пощенски запис на новия кредитор и взискател по образуваното изпълнително дело – М.И.-С.. Поддържа, че с поведението си длъжникът не е станал повод за образуване на изпълнителното производство, което има за цел да замести липсата на доброволно изпълнение, каквото в случая било налице. Моли се да бъде отменено постановлението на частния съдебен изпълнител и да бъде уважено възражението на длъжника касателно разноските по изпълнението.

На осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от взискателя М.С.-И., чрез адв.

Б.. Поддържа, че от датата на извършения паричен превод до датата на образуване на изпълнителното производство не се установява взискателят да е надлежно уведомен за извършения в негова полза паричен превод. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба.

В съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени мотиви по обжалваните действия.

Частният съдебен изпълнител излага съображения за липса на предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

1

Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по дело с № 2038600401120 е образувано на 02.08.2023 г. при частен съдебен изпълнител В. М. с рег. № 860, с район на действие СГС, по искане на М.И.С.-И. от 02.08.2023 г..

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен Изпълнителен лист № 617, издаден на 10.07.2023г. от Районен съд-Перник, ГО, XII граждански състав по Решение № 1338/09.12.2022г. по гр.д. № 4073/2022 г. по опис на Съда, изменено в частта за разноските с Определение № 651/27.02.2023, потвърдено с Решение № 287/29.06.2023г. по в.гр.д.№ 198/2022г. по опис на ОС-Перник, влязло в сила на 29.06.2023 г. за сумата в размер на 300 лева за осъществено безплатно процесуално представителство. Изпълнителният лист е издаден на адв. Б.Б. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

По делото е приложен договор за цесия от 25.07.2023 г., по силата на който адв. Б. в качеството си на цедент е прехвърлила вземането си по-гореописания изпълнителен лист на М.И.С.-И..

С молбата за образуване на изпълнително производство е предоставено съобщение за уведомяване на длъжника „Ф.Б.“ ЕООД за прехвърляне на вземането.

На 07.08.2023 г. на длъжника „Ф.Б.“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 08.08.2023 г. е депозирана молба от длъжника, с която се възразява срещу дължимостта на разноските по изпълнението, като се прави искане към частния съдебен изпълнител същите да не бъдат възлагани в тежест на длъжника, а в условията на евентуалност отправя искане за тяхното намаляване. Представена е касова бележка от 28.07.2023 г. за извършен паричен превод с подател „Ф.Б.“ ЕООД и получател М.С.-И. за сума от 600 лева, като в съобщение за получателя е записано „ГД 4073/22 и ГД 4074/22“.

Приложена е нотариална покана от „Ф.Б.“ ЕООД до адв. Б.Б. за получаване на сумите, която не е връчена надлежно на адв. Б.. Приложено е писмо с изх. № 95-Ф-13/29.05.2023 г. от Български пощи, в което е посочено, че на 25.04.2023 г. и 27.03.2023 г. е приет експресен паричен превод в полза на Б.Б. Б. в размер на по 300 лева, със съобщение „адв. Х. ГД 4074/2022 РС Перник“, на 27.03.2023 г. е приет експресен паричен превод в полза на Б.Б. Б. в размер на 300 лева, със съобщение „адв. Х. ГД 4073/2022 РС Перник, на 17.02.2023 г. е приет експресен паричен превод в полза на М.И.С.-И. в размер на 50 лева, със съобщение „разноски по ГД/4073/2022 РС Перник. Всички парични преводи са наредени обратно на подателя. В писмото е посочено, че документално не може да бъде удостоверена доставка на първа и втора покана до получателите на експерсните парични преводи, тъй като същата се извършва по реда на непрепоръчаните кореспондентски пратки.

На 10.08.2023 г. взискателят чрез своя процесуален представител е депозирал становище, с което моли адвокатският Х. да бъде намален до сумата от 200 лева.

С Постановление на ЧСИ М., рег. 860 с изх. № 75060/11.08.2023 г. е намален размера на приетите по делото разноски относно размера на адвокатското възнаграждение от 400 лева до 200 лева, като е оставено без уважение искането на длъжника да не му бъдат възлагани разноските по изпълнението.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

2

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя се събират от длъжника. В разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено изключение от общия принцип, че разноските в изпълнителното производство се понасят от длъжника, а именно в хипотезите, изрично посочени в т. 1-т.3 на чл. 79, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът не дължи заплащане на разноските по изпълнението, когато делото се прекрати на осн. чл. 433, освен поради плащане след образуване на изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е регламентирана хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Общата идея на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е защитата на длъжника да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено. От анализа на посочените разпоредби се налага извода, че за да отпадне за длъжника задължението за плащане на разноските, трябва изпълнителното дело да е прекратено поради липса или отпаднали условия за допустимост на изпълнителното производство, т.е. длъжникът да не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Въззивният съд съобрази и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В процесния случай по делото не се установяват предвидените в специалния текст на ч. 79 ГПК изключения, при които длъжникът се освобождава от разноски. Не са осъществени условията за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ГПК, респективно същото не е прекратено. От представените по делото доказателства се установява, че 28.07.2023 г. /т.е. преди образуване на изпълнителното производство/ длъжникът е наредил паричен превод чрез Български пощи в полза на взискателя по делото М.С.-И. в размер на 300 лева, но по делото не са ангажирани каквито и да е било доказателства, че същата е била надлежно уведомена за това. Следователно по делото липсват доказателства за това, че взискателят не е оказал необходимото съдействие преди образуване изпълнителното производство, поради което превратно да е упражнил правото си да образува такова. Не се установява изпълнителните действия са били отменени от съда или са били изоставени от взискателя. Длъжникът - жалбоподател не доказва да е изпълнил и задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, в който случай следва да се приеме, че същият не е дал повод за образуване на производството, поради което и няма основание за ангажиране на отговорността му за направените разноски от взискателя. Ето защо не са налице основания за освобождаване на длъжника от отговорност за направените по изпълнението разноски, поради което съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските са за негова сметка.

Що се касае до наредените парични преводи, описани в писмо с изх. № 95-Ф13/29.05.2023 г. от Български пощи, то два от тях не касаят вземането, за което е образувано изп.д. №2038600401120, сумата по третия е върната на наредителя, а последният макар и да 3 касае същото гражданско производство, то не съответства по размер на процесното вземане.

Ето защо, паричните преводи описани в посоченото писмо не обуславят извод за наличие на предпоставките по чл. 79, ал.1, т. 1 ГПК.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Следователно, доколкото задължението е парично, не е било налице проблем, дори и при неполучаване на пощенския запис, ако длъжникът е искал да плати доброволно преди образуването на изпълнителното дело, да е депозирал сумата в банка на името на кредитора, за да се освободи от своята забава, а горното не се установява по делото. Няма изискване за депозирането да се знае банковата сметка, като може същата да не е лично открита от взискателя.

Предвид горното не е налице хипотезата, в която разноските да не са за сметка на длъжника. Съдът намира, че взискателят не е бездействала неправомерно, отказвайки да получи плащане по пощенски записи, за които не се установява да е изпратено надлежно уведомяване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н въззивен състав:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 51743 от 21.08.2023 г. по регистъра на ЧСИ М., срещу Постановление с изх. №75060/11.08.2023 г. на ЧСИ В. М., с рег. № 860, район на действие СГС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 48242/08.08.2023 г. по отношение недължимост на разноските по изпълнението от длъжника.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4