Решение № 14443 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14443 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. Х.А като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110141058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част =, дял ., чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца Г. И. Т., с която е предявен срещу ответника А. М. М. установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9990 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 28.01.2024г., с падеж на 05.03.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № .5г. по описа на СРС, 63 състав.

Ищецът Г. И. Т. твърди, че ответникът се задължил по издаден от него запис на заповед от 28.01.2024г., който бил изряден от външна страна документ, да плати на ищеца сумата от 9990 лв. на падеж – 05.03.2024г., като не изпълнил задължението си на падежа. За вземането била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № .5г. на СРС, 63 състав, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което се претендира установяване на вземането, ведно със законна лихва от 07.02.2025г. и присъждане на направените разноски.

Ответникът А. М. М. не е подал отговор на исковата молба. В подаденото по заповедното производство възражение е направил изрични възражения относно обстоятелството, че не е получил сумата по заповедта.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл.

1

535 ТЗ.

В тежест на ищеца по предявения иск, основан на абстрактна сделка, е да докаже наличие на действителен менителничен ефект, издаден от ответника, чийто падеж е настъпил.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу дължимостта на вземането, а в случай че ищецът докаже фактите в негова доказателсвтена тежест, следва да докаже, че е платил вземането.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Записът на заповед е ценна книга, която за да е действителна следва да отговаря на формалните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ – наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването, подпис на издателя.

Видно от представения по заповедното производство оригинал на запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, същият съдържа тези задължителни реквизити, които предписва разпоредбата на чл. 535 ТЗ и които го характеризират като ценна книга – запис на заповед. Ответникът не оспорва, че е подписал ценната книга, с оглед на което съдът приема, че същият е поел валидно менителнично задължение да плати на ищеца въз основа на издадения запис на заповед сумата от 9990 лв. на падежа – 05.03.2024г., който е настъпил към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и ценната книга материализира изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е получил сумата, доколкото вземането се основава на абстрактна сделка, елемент от която не е получаването, респ. даването на определена сума, а връзка с конкретно каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден процесният запис на заповед, изискващ реално предаване на определена сума пари, ответникът не сочи, нито установява. Касае се единствено за общо възражение за безпаричност на записа на заповед, което не обосновава изследване съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането. Възражението за безпаричност на записа на заповед следва да е конкретизирано чрез посочване на обстоятелствата, при които длъжникът е издал ценната книга. В този случай, тежестта на доказване е на издателя – в този смисъл решение № 143 от 01.02.2013г. по т.д. № 870/2011г. на ВКС, . ТО.

С оглед изложеното в настоящия случай ищецът следва да установи единствено редовността на ценната книга от външна страна и настъпване на падежа й, което беше сторено по делото, с оглед на което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 9990 лв., за която е издаден записът, като се присъди и законната лихва от 2 датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на 199,80 лв. – платена държавна такса и 1000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2025г., общо разноски за заповедното производство в размер на 1199,80 лв. и разноски за исковото производство в размер на 199,80 лв. – платена държавна такса и 1600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие от 14.07.2025г., общо разноски в размер на 1799,80 лв., които следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, всички суми по делото, включително за разноски, следва да бъдат изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл. 535 ТЗ, че А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. . дължи на Г. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ., сумата от 5107,81 евро (9990 лв.), представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 28.01.2024г., с падеж на 05.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.02.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № .5г. по описа на СРС, 63 състав.

ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. . да заплати на Г. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 613,45 евро (1199,80 лв.), представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 920,22 евро (1799,80 лв.), представляваща разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3