Решение № 1074 от 01.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Пазарджик, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220101378 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 19.11. 2015 г. е сключил с Н*** К*** И*** и АНТ. ЦВ. Й. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на Н*** К*** И*** сумата от 3 500 лв. в заем, а кредитополучателят и ответникът в качеството на солидарен длъжник са се задължили да я върнат в срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска в размер на 325.75 лв., включваща и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 2 625.12 лв. Така общото задължение по договора възлизало на 7 818 лв.

Твърди, че е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума, а солидарните длъжници не са изпълнили задължението си да я върнат, като общата сума на направените по договора плащания била в размер на 3 695 лв. За вземанията по договора за кредит, а именно главница в размер на 2 213.49 лв., договорно възнаграждение в размер на 599.32 лв. за периода от 17.01. 2017 г. до 17.01. 2018 г., лихва за забава в размер на 63.20 лв. за периода от 18.01. 2016 г. до 17.01. 2018 г. и лихва за забава в размер на 1 162.10 лв. за периода от 17.01. 2018 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16881/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а по отношение на вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 414.29 лв. заявлението е било отхвърлено. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника АНТ. ЦВ. Й., 1 на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК предявява искове за установяване на вземанията по заповедта, а на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК – осъдителен иск за вземането, по отношение на което заявлението е било отхвърлено. Претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АНТ. ЦВ. Й. чрез пълномощника си адвокат Д. намира исковете за неоснователни. Счита, че има качеството на поръчител с оглед поетото от него задължение да отговаря за изпълнение на задълженията на кредитополучателя, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че с оглед крайния срок за погасяване на кредита, преклузивният срок за ангажиране на отговорността на поръчителя е изтекъл. Твърди също така недействителност на договора за потребителки кредит. Позовава се на първо място на обстоятелството, че стандартният европейски формуляр е бил предоставен на потребителя в деня на сключване на договора и същият не е разполагал с достатъчно време да се осведоми за своя избор. На следващо място се позовава на нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен ясно и точно действащият ГПР.

Сочи, че с цел заобикаляне на закона в същия не е включена стойността на дължимото възнаграждение за пакета от допълнителни услуги, представляваща предвидим и предварително определен разход по кредита.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

С молба от 23.09.2021 г. пълномощникът на ответника е направил искане за оставяне на исковете без разглеждане поради обстоятелството, че е налице влязло в сила решение по гр.д. № 19962/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което правният спор между страните е бил решен със сила на пресъдено нещо.

Становището на ищеца, изразено от пълномощника му в молба от 01.11.2021 г., е за неоснователност на искането, тъй като след влизане в сила решението по гр.д. № 19962/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи различно правно основание за предявяване на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 20.11.2015 г., Общи условия към договор за потребителски кредит и погасителен план, че между тях е бил сключен договор, по силата на който кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил да предостави на солидарните длъжници Н*** К*** И*** и АНТ.

ЦВ. Й. потребителски кредит в размер на 3 500 лв., а последните от своя страна са се задължили да върнат заетата сума на 24 месечни погасителни 2 вноски, всяка от които в размер на 216.37 лв. при ГЛП в размер на 41.17 %, лихвен процент на ден в размер на 0.11 %, ГПР в размер на 49.89 % и обща дължима сума в размер на 5 192.88 лв.

Съгласно раздел VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит и длъжниците са избрали и закупили пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2 625.12 лв., платимо на вноски в размер на по 109.38 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 7 818 лв., а общият размер на вноската – 325.75 лв. Съгласно подписаното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да предостави на солидарните длъжници една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

С преводно нареждане от 20.11.2015 г. кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е превел на кредитополучателя Н*** К*** И*** сумата от 3 500 лв. с посочено основание: ***.

От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че процентът, с който би се оскъпил кредитът, ако се вземе предвид стойността на договорения пакет от допълнителни услуги (2 652.12 лв.), е 51.07 %, а този, с който би се оскъпил кредитът, ако се вземе предвид стойността на заплатения пакет от допълнителни услуги (1 210.83 лв.), е 50.87 %.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че посоченото оскъпяване с 51.07 % се базира на съотношението между цената на кредита и цената на допълнителните услуги и включва главницата, договорната лихва и възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 4 22 от ГПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, респективно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Не е налице соченото от ответника основание за недопустимост на исковото производство. В Решение № 2278/2019 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 147 от 10.03.2021 г. по т.д. № 2356/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. се приема, че правото на иск не съществува и предявеният иск е недопустим, ако е налице визираната в чл. 299, ал. 1 от ГПК отрицателна процесуална пречка – същият 3 правен спор вече е решен с влязло в сила съдебно решение. Силата на пресъдено нещо на решението по предходния спор е пречка за съществуването на правото на иск по повторно заведеното дело относно същото материално право. Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или несъществува, е денят, когато са приключили устните състезания, след които решението е влязло в сила. На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили след подаване на иска до момента, когато те могат да бъдат съдебно предявени. На основание чл. 298, ал. 1 от ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Съдебната практика и правната теория приемат, че осъдителен иск относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен и подлежи на отхвърляне като неоснователен, а не на прекратяване като недопустим.

Отхвърлянето не е пречка да се предяви нов осъдителен иск, след като изискуемостта настъпи. Налице ще бъде нов факт, така че ответникът не може да направи отвод за пресъдено нещо. Аналогично при отхвърлен в предходен процес иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по който от ищеца е било наведено твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на предявеното вземане и искът е бил отхвърлен, поради направен от съда извод за ненастъпила такава, последващият процес по иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК относно вземания, основани на същия договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна изискуемост, настъпила след края на устните състезания пред въззивния съд по предходното дело, е допустим.

В случая с Решение № 2068 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 1996 2/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив искът на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н*** К*** И*** и АНТ. ЦВ. Й. за вземанията по договор за потребителски кредит № *** от 20.11.2015 г. е бил отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като кредиторът не е обявил това на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16807/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Следователно предходният иск по чл. 4 22, ал. 1 от ГПК е бил отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, а не поради несъществуване на спорното право. В настоящото производство се въвежда нов факт, който е от значение за настъпване на изискуемостта на предявените вземания и не е обхванат от обективните предели на силата на пресъдено нещо, а именно, че е изтекъл крайният срок на договора за потребителски кредит, с което е настъпила изискуемостта на вземанията по него.

Тук е мястото да се посочи, че към датата на приключване на устните състезания по гр.д. № 19962/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив съдът е бил обвързан от задължителното за съдилищата тълкуване, съдържащо се в т. 18 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната 4 изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В този смисъл съдът е постановил и решението си. Едва на 02.04.2019 г., след влизане в сила на решението, е постановено ТР № 8/2019 г. по тълк.д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което по същия въпрос се приема, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С оглед принципа на правна сигурност по-късно възприетото тълкуване не е могло да бъде съобразено при постановяване на Решение № 2068 от 30.05.2018 г. по гр.д. № 1996 2/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив (в този смисъл Решение № 170 от 17.09. 2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о.) и в полза на ищеца да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж. Това именно обосновава наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск, имащ своето основание във факта на вече настъпилата изискуемост на вземанията.