Решение № 1787 от 03.10.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3822/2019
- Вид
- Решение № 1787
- Подписан
- 03.10.2019
- В сила
- 26.11.2019
- Състав
- ПОЛЯ ПЕТРОВА САКУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.149, ал.1, т.2, б. в · Закон за движението по пътищата
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.2 т. 12-15 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.2 т. 12-15 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.2 т. 12-15 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.2 т. 12-15 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.3, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№1787 гр. Пловдив, 03.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3822/2019г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.Д.А. ***, ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К №2543403 , с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150, 00 лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. чл. 182, ал.3, т.3 от ЗДвП. В жалбата се излагат подробни съображения, според които обжалваният електронен фиш е издаден при нарушение на процесуалните правила, предвидени за издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. С.П., с приложено към жалбата пълномощно, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по подадената жалба.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.4 от ЗДвП и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
При липсата на информация, предоставена от въззиваемата страна за датата на връчване на електронния фиш, съдът приема, че срокът за обжалване на електронния фиш е спазен, защото в полза на наказаното лице е наличието на неизтекъл срок.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства , прие за установено следното :
Обективираните в електронния фиш констатации се свеждат до следното:
На 13.01.2019 г. в 11:33 ч. в гр.Пловдив, на бул.
„Кукленско шосе“ №28 е установено управление на МПС, предназначено за обществен превоз на пътници ИСУЗИ НОВОСТИ, вид автобус, с рег.№ ***. Посочено е, че нарушителят се е движил с 72 км/ч, след отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч.
За превишението на скоростта от 22 км/ч на нарушителя на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182,ал.3 , т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв.
Към доказателствения материал са приложени снимков материал от клип № 9691, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 1-33-18, копие на декларация по чл189, ал.5 от ЗДвП и копие на СУМПС ********** с копие от ел.фиш № 2347931.
В чл.189, ал.4 от ЗдвП е предвидена възможността за издаване на електронен фиш за нарушение по ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Цитирната разпоредба предвижда издаване на електонен фиш, като за самото установяване на нарушението не следва да е налице присъствие на контролен орган. Възможността за установяване на нарушения на ЗДвП, чрез използване на технически средства е въведена с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Съгласно задължението, указано му в чл.165, ал.3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з/12.05.2015 г. /наричана по-надолу Наредбата/, за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В раздел III от Наредбата е указан реда за използване на въпросните АТСС, както и задълженията на контролните органи, свързани с констатиране на нарушенията и законосъобразното им поведение в тази връзка. Съгласно чл.9, ал.1 от цитираната Наредба за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Съгласно ал.2 от същата разпоредба на Наредбата служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След приключване на работата се съставя протокол. Следователно с оглед цитираните разпоредби присъствието на служител, който включва и изключва уреда след проверакта е допустимо и възможно предвид предвидените в Наредбата правила. В тази връзка неосноватениса оплакванията, изложени в жалбата, че установяване на нарушение и издаване на електронен фиш е невъзможно да бъде осъществекно с моблино средство за измерване, а само със стационарно. Съдът счита, че електронните фишове могат да бъдат издавани и при употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган.
Установява се от приложения към административнонаказателната преписка протокол по чл.10 от
Наредбата, че нарушението е установено с мобилно АТСС, позиционирано в служебен автомобил с рег.№ ***. В хода на съдебното следствие беше изискани представен и снимков материал на уреда, осъществяващ заснемането, както повералява разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредбата.
След измененията на Наредбата с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. отпадна изискването местата за видеоконтрол да бъдат обозначеи с пътен знак и да бъдат оповестени в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на МВР. Следователно неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че мястото, посочено като място на нарушението, не е обозначено със знак, че има видеоконтрол.
Не се споделят оплакванията, изложени в жалбата, че нарушението в обжалвания електронен фиш не е описано по ясен начин. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда задължителните рекизити, които трябва да съдържа издадения електронен фиш, а именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Обжалваният електронен фиш съдържа необходимото съдържание, предвидено в цитираната разпоредба, поради което и съдът приема, че същият е издаден в предиведната от закона форма. Оплакването, изложено в жалбата, че в ЕФ не била посочена посоката на движение на автомобила, също не се споделят от настоящата инстанция. Подробностите, свързани с установяване на нарушението се съдържат в издадения протокол по чл.10. Неслучайно е предвидено при установяване на нарушение с автоматизирано техническо средство по ЗДвП да се съставя протокол.
В тази връзка в съставения протокол е отбелязано, че режимът на движение е приближаващ. За да бъдат разколебани съмненията на жалбоподателя по този въпрос, по делото беше допуснат до разпит в качеството на свидетел и служителят И.П., съставил протокола по чл.10, който е категоричен, че техническото средство в деня на проверката е било насочено срещу движението .
Установява се от приетите по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка № 1-33-18, че системата за видеоконтрол отговаря на техническите изисквания за измерване и е преминало през съответната проверка.
От приложената към административнонаказателната преписка декларация се установява, че обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на процедурата по чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. Според тази разпоредба в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Не се споделят оплакванията в жалбата, че не била изследвана собствеността на МПС, доколкото по делото е представена справка от информационната система на КАТ, в която се съдържат данни за собственика на МПС. В случая след връчване на ЕФ серия К№ 2484680, е постъпила декларация от собственика на МПС ИСУЗУ НОВОСТИ, рег.№ ***, че на процесната дата , на която е съставен ЕФ серия К № 2484680 посоченото МПС е било управлявано от И.А..
В тази връзка издаденият ЕФ серия К №
2484680 е бил анулиран и е бил издаден
ЕФ, предмет на настоящата проверка.
Друго съществено нарушение според жалбоподателя е определянето на автомобила като „автобус“, като в ЕФ не била посочена каква категория е съгласно ЗДвП. В цитираната от жалбоподателя норма на чл.150а от ЗДвП са дефинирани и разграничени свидетелствата за правоуправление, съобразно категориите на МПС-та, разписани в чл. 149 от същия закон. Последното е за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства и се обозначават с латински букви. Според чл.149, ал.1, т.2, б. в от Закона за движение по пътищата под категория М3, каквото е процесното с оглед справката от информационните регистри на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция-КАТ“, попадат превозни средства от категория М с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, с технически допустима максимална маса над 5 t, като в превозните средства от категория М3 може да има място за стоящи пътници. Във визираната за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП обаче , допустимата скорост за ППС е определена съобразно категориите ППС по смисъла на чл. 150а от ЗДвП, като за целите на чл.21 от ЗДвП
ППС са разделени на такива от категории М, А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е и Т. Съгласно чл.150а, ал.2 т. 12-15 от ЗДвП МПС с категория D са различни от посочените в чл.149, ал.1 т.2, б.в МПС и са тези, предназначени за превоз на пътници, като категориите D1, D1E, DЕ в чл.150а от ЗДвП помежду си се отличават основно по товароносимост на МПС и брой превозвани пътници. При това положение и с оглед отбелязването в ЕФ, че се касае за автобус, предназначен за обществен превоз на пътници, както и при положение, че по делото са налични доказателства за неговата маса с отбелязване брой места на пътници и водача 17+1 , брой на правостоящи -38, очевидно е, че в случая става дума за автобус от категориите D по смисъла на чл.150а от ЗДвП. В нормата на чл. 21, ал.1 за МПС от категория D /независимо дали D1, D1E, DЕ/по см. на чл.150а от ЗДвП е предвидено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/час. Макар и не определено според изискванията на чл.21, ал.1 от ЗДвП , но определяемо, за водача е налице яснота във връзка с категорията на МПС, с което не е ограничено правото му на защита. Категорията на МПС по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП недвузначно е посочена и определена именно чрез посочване от наказващия орган на вида на МПС – автобус, предназначен за обществен превоз на пътници. Макар че при посочването на правната норма правната квалификация на вмененото нарушение не е прецизирана чрез изписване на предложението от чл.21, ал.1 от ЗДвП, в случая се визира именно МПС от категория D. С оглед изложеното неоснователно в този смисъл се явява и възражението досежно описанието, че в ЕФ не е отбелязана категорията на МПС.
За превишение на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч от водач на МПС, предназначено за обществен превоз на пътници нормата на чл. 182, ал.3,т.3 от ЗДвП се предвижда наказание „глоба“ в размер от 150, 00 лв. При установено превишение на скоростта от 22 км/ч правилно жалбоподателят е наказан със съответното за този вид нарушение. Наложеното наказание е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране, същото е законосъобразно и справедливо.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно издаден, при спазване на процесуалните изисквания, предвидени за издаването му и при правилно прилагане на материалния закон, поради което същият следва да бъде потвърден.