Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 06.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 345/2022
Вид
Решение № 14
Подписан
06.02.2023
В сила
06.02.2023
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ХРИСТО ТОМОВ, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600345 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения К. Р. И. от гр. София, с ЕГН **********, подадено по пощата чрез адвокат Г. В. А. от САК - в процесуалното му качество на упълномощен защитник, заведено с вх. № 10848/02.12.2022 г. в деловодството на Районен съд гр. Ловеч, за постановяване на решение, с което се моли за отмяна на въззивно решение № 97/15.11.2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч по ВНОХД № 273/2022 г., както и Присъда № 17 от 03.05.2022 г. постановена по НОХД № 266/2021 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, II – ри състав, като на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се възобнови производството по НОХД № 266/2021 г. на Районен съд Ловеч. Не се правят други алтернативни искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 2 – 4 от НПК..

1

С атакуваното решение е била потвърдена Присъда № 17 от 03.05.2022 г. постановена по НОХД № 266/2021 г. от Районен съд Ловеч, за извършено от осъдения престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което на И. тогава е определено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ той трябвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С атакуваната присъда подсъдимият бил осъден още и на глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която следвало да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК, Ловешкият районен съд привел в изпълнение определеното на подсъдимия К. Р. И. наказание лишаване от свобода в размер на една година, единадесет месеца и двадесет дни, наложено му със Споразумение № 86/25.04.2019 г. , в сила от същата дата по НОХД № 1677/2019 г. на Софийски градски съд. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.”в” от ЗИНЗС, му бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

С искането за възобновяване макар и изрично неформулирано може да се извлече заявено основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, с оглед на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като е нарушен процесуалният закон. Това се потвърждава и от защитника адвокат Г. В. А. в проведеното на 30.01.2023 г. съдебно заседание, когато същият се е позовал и посочил касационното основание допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, и поискал възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се излагат доводи, които могат да бъдат счетени като отправено искане за отмяна въззивно решение № 97/15.11.2022 г. и възобновяване на производството по ВНОХД № 273/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, понеже с него се изразява недоволство от това, че с посочения съдебен акт е одобрена Присъда № 17 от 03.05.2022 г. постановена по НОХД № 266/2021 г. от Районен съд гр. Ловеч, II – ри състав , въпреки допуснатите пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, множество 2 нарушения на процесуалния закон, които засягат основни начала на наказателния процес, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия , както и задължението на съда да осигури разкриване на обективната истина чл. 13 от НПК, съответно да формира вътрешното си убеждение съгласно чл.

14 от НПК при стриктно спазване на новелата на чл. 13, а л . 2 от НПК, обективната истина да се разкрива по реда и със средствата , предвидени в този кодекс.

Навежда се оплакване, че по делото не е установено по несъмнен начин дали осъденият е извършил инкриминираното деяние, за което е ангажирана наказателната му отговорност, като се излагат подробни съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващите съдилища.

Оплакването за нарушение при произнасянето на присъдата на първа и респективно потвърждаването на втора инстанция поради наличието на предубеденост, както и за прикриване на длъжностно престъпление , е бланкетно и не се подкрепя с конкретни доводи и с посочването на факти. В искането се акцентира на неграмотността на осъденото лице и на машиналното изпълнение от негова страна на всичко, което е бил съветван от ангажирания упълномощен защитник, който го представлявал до приключване на делото пред първоинстанционния съд /б.а. пред Районен съд гр. Ловеч защитник адвокат А. И. Л. от САК/, и с когото се оправдават неблагополучията за подсъдимия И. тогава като се твърди, че защитникът допуснал нарушения и объркал линията му на защита. И тези оплаквания са общи, абстрактни като липсва каквато и да било конкретизация за да могат да бъдат назовани и обсъдени.

На следващо място възраженията на осъденото лице са насочени към аналитичната дейност на първоинстанционния съд, който не съобразил и не взел под внимание поведението на свидетелите служители на ТОЛ – АПИ /б.а. П. Ц. Б. и Т. П. М. / без да се уточни за какви точно проявления на тяхната дейност става въпрос,респективно игнорирал показанията на свидетелката Л. Д. Д., която управлява според подсъдимия И. автомобила по време на инцидента и всички необходими документи затова били в наличност и изправност. Твърди още, че показанията на Б. и М. са неверни и те са повлияли върху съдебното решение. Отново са направени изявления без позоваване на аргументи в тяхна подкрепа.

3

По този начин пропуските,които са били допуснати при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция според оплакванията на осъденото лице И., са опорочили решението на окръжния съд, като те са останали неотстранени дори при разглеждане на делото пред втората инстанция, потвърдила крайно неправомерното решение на първоинстанционния съд , довело до опорочаване делото по същество.

В заключение с искането осъденият моли съда да се извърши проверка по случая. Направено е още и искане Великотърновският апелативен съд да възобнови производството и отмени въззивно решение № 97/15.11.2022 г. по ВНОХД № 273/2022 г. на Окръжен съд гр. Ловеч, както и да отмени Присъда № 17 от 03.05.2022 г. постановена по НОХД № 266/2021 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч, макар и това да не е формулирано изрично по този начин, и отмяната на присъдата да стане поради нейната неправилност и наличие на пристрастие, като делото се върне със съответните указания за ново разглеждане, но от друг съдебен състав различен от постановилия такъв.

В съдебно заседание осъденият К. Р. И. редовно призован, се явява, като делото е разгледано в присъствието на осъденото лице, тъй като същото е намерено на посочения от него адрес. Участието му в процеса е както лично , така и посредством своите процесуални представители и упълномощени защитници адвокат Г. В. А. от САК и адвокат С. Г. З. от САК , които поддържат искането за възобновяване на делото и молят то да бъде уважено.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага съдът да го остави без уважение. Не са допуснати от съда претендираните от защитата и молителя съществени процесуални нарушения при провеждане на съдебното производство, както при събирането, така и при обсъждането на доказателствата, съответно при изготвяне присъдата и мотивите към нея. Обсъдени са според обвинителя всички събрани доказателства, след като същите са били приобщени по надлежния ред. Също така материалният закон, след съвкупен анализ на приобщените доказателства, е приложен правилно и наложеното наказание се явява справедливо с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Проявите на свидетелите, на които се позовава в искането си осъденият не представляват и не съдържат състав на престъпление поради, което не могат 4 да се определят като съществено процесуално нарушение даващо основание за възобновяване по реда на чл. 422 от НПК.

В своето изложение адвокат Г. В. А. подробно аргументира искането обективирано в молбата и изисква от съда извършване на проверка по отношение твърдението направено в него за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че са налице факти, доказващи наличието на пристрастие и за една неправомерно издадена присъда, с която се осъжда крайно несправедливо К. Р. И. за деяние,което той в действителност не е извършил. Защитникът акцентира на факта на действията и поведението на един от двамата служители на БГ ТОЛ, без да посочва кой точно, както и на пристигналия на мястото автопатрул от органите на МВР, който крайно неправомерно вменил у И. вина като се възползвал от поведението му, че подписва машинално всеки документ, който му е даден за подпис , както и от обстоятелството, че е неграмотен.

Позовава се на претендирани от него налични разминавания в показанията на свидетели разпитани пред първоинстанционния съд без обаче при това да внася каквато и да било конкретика. На следващо място се изтъква като установен факт и това, че показанията на свидетелката Л. Д. Д., която действително управлявала процесния автомобил, разпитана както на досъдебното производство така и пред първата инстанция, по една или друга причина не са кредитирани от съда и не са взети под внимание от него.

В заключение адвокат А. прави извод за наличие на проявена пристрастност от страна както на състава постановил присъдата на първа, така и решението на втора инстанция , още и това, че не са съблюдавани пълноценно правата на осъденото лице. И тук липсва каквато и да било конкретика и/или яснота като настоящата инстанция извлича правните аргументи от заявеното, че съдът както следва да взема предвид смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, така трябва да го прави и с отегчаващите също обстоятелства, съответно да, има етап на изграждане неговото вътрешно убеждение, кое от показанията да бъде кредитирано и кое не, но все пак трябва да е налице причинно-следствена връзка , която да мотивира съдебния състав и прецизира дали ще кредитира дадено показание или не. Претенцията на защитата е, че в разглеждания случай са кредитирани показния, които нямат причинно-следствена връзка , каквото и да означава това. Моли се и се иска въз основа на тези нови обстоятелства да бъде 5 отменено осъдителното въззивно решение и първоинстанционната присъда.

Упълномощеният защитник адвокат С. Г. З. приема също, че присъдата на първоинстанционния съд, както и решението на въззивната инстанция са неправилни и незаконосъобразни като счита, че са налице предпоставките посочени в молбата/искането подадено от осъдения К. Р. И. и адвокат Г. В. А. за връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Акцентира само на това, че осъденият е баща на три деца, има и болна майка, за които се грижи и би могло да му се помогне да продължи с изтъкваното задължение за полагане грижите към тях, докато се разглежда делото от друг състав.

Позовава се общо за наличието и на други процесуални нарушения, за които моли съда да върне делото за ново разглеждане.

Осъденият К. Р. И. в правото си на лична защита поддържа казаното от адвокатите си. Твърди, че не може да бъде обвиняван в нещо , което не е извършил. Потвърждава изказаното от защитата обстоятелство, че има три деца, за които трябва да се грижи. Иска истинска справедливост , защото се смята за невинен човек.

В правото си на последна дума осъденото лице И. отново заявява желание за справедливо разследване. Иска справедливост.