Решение № 56 от 01.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20235000500519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Р. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. против решение № 260025/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2230/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е обявена за унищожаема упълномощителната сделка от 15.06.2017 г., по силата на която Д. В. Д. е упълномощила В. Р. Д. да продаде собствения на ищцата недвижим имот в гр. Пловдив поради това, че Д. при извършване на упълномощаването не е могла да разбира и да ръководи действията си, като се твърди, че решението е неправилно, неоснователно и необосновано в тази част по изложените във въззивната жалба съображения и моли съда да го отмени в обжалваната част.

Подадена е въззивна жалба и от В. Д. К. против същото решение в частта, в която е обявена за унищожаема упълномощителната сделка от 15.06.2017 г., по силата на която Д. В. Д. е упълномощила В. Р. Д. да продаде собствения на ищцата недвижим имот в гр. Пловдив поради това, че Д. при извършване на упълномощаването не е могла да разбира и да ръководи 1 действията си. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и неоснователно, поради което моли съда да го отмени в тази част. С влязло в сила определение от съдебно заседание на 05.02.2024 г. тази въззивна жалба е била върната като недопустима и производството по делото е било прекратено в тази част.

Въззиваемата Д. Д. чрез процесуалния си представител адвокат А. Б. оспорва жалбите като неоснователни и моли да бъде потвърдено решението на окръжния съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира направените във въззивното производство разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата на В. Д. е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. В. Д. против В. Р. Д. и В. Д. К. обективно кумулативно и евентуално съединени искове по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 42 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е упълномощила ответника Д. за продажба на собствения й недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в гр. П., бул. Б.

№ **, подробно описан в исковата молба, при каквито условия намери за добре, на когото и на каквато цена намери за добре, но към датата на упълномощаването /15.06.2017 г./ е страдала от тежко психическо заболяване „Шизоафектно разстройство депресивен тип, персистиращ халюцинаторно параноидно хипоредепресивен синдром“ и алкохолна зависимост, в деня на упълномощаването била под комбинираното влияние на лекарства от поддържащата терапия за психическото й заболяване и на алкохолно опиянение поради тР. алкохолна зависимост, поради което тя не разбирала значението на своите действия, нямала реална представа за обкръжаващата я действителност и не била в състояние да предприема правилни правни действия в защита на своите права и интереси. В исковата молба се твърди също, че двамата ответници знаели за състоянието на ищцата, злоупотребили с него и се възползвали от правата по пълномощното, целейки да придобият имота, без Д. да получи пари от продажбата, а пълномощното било оттеглено 2 на 01.08.2017 г., за което били уведомени всички нотариуси на територията на България. Твърди се, че имотът бил обявен за продажба в интернет-сайт на цена от 30 000 евро, но сключеният предварителен договор от 31.07.2017 г. бил с цена от 30 000 лв., т.е. двойно по-малко от пазарната му цена. Самата тя не била получила продажната цена, платена от купувача по предварителния договор, като оспорва да е имало реално плащане на суми по този договор.

Предвид изложеното ищцата моли съда да унищожи упълномощителната сделка от 15.06.2017 г. поради сключване от дееспособно лице, което към този момент не е могло да разбира или да ръководи действията си, ако този иск бъде уважен, при условията на евентуалност да прогласи за нищожен предварителния договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 31.07.2017 г., сключен между В. Р. Д., действащ като пълномощник на Д. В. Д., и В. Д. К., поради накърняване на добрите нрави, да обяви за недействителен като сключен без представителна власт на представляващия продавача същия предварителен договор за продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 31.07.2017 г. и да обяви за недействителен на същия предварителен договор като сключен при споразумяване във вреда на представлявания. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът В. Р. Д. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че извършените от него действия във връзка със сключването на предварителния договор са изцяло в обема, даден му с пълномощното от ищцата, а продажната цена била такава заради крайно незадоволителното състояние, в което се намирал имотът и общите части на сградата, които се нуждаели от основен ремонт.

Ответникът В. Д. К. оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва ищцата да е била в неадекватно състояние по време на упълномощаването, като е щяло да бъде забелязано от консулския служител, а от всички събрани по делото доказателства не се установява Д. да е страдала от психическо заболяване, в резултат на което да не е била способна да разбира извършваните от нея действия.

С обжалваното решение е унищожена /погрешно записано в решението, че се обявява за унищожаема/ упълномощителната сделка от 15.06.2017 г., по силата на която Д. В. Д. е упълномощила В. Р. Д. с правото 3 да продаде собствения на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. П., бул. Б. № **, ж.к. „********“, с площ от 61 кв.м., ведно с избено помещение № 17 с площ от 3,8 кв.м. и 0,878 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради това, че ищцата при извършване на упълномощаването не е могла да разбира и да ръководи действията си, отхвърлен е предявеният от Д. В. Д. против В. Р. Д. и В. Д. К. иск да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави предварителен договор с дата на нотариална заверка на подписите 31.07.2017 г. за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, сключен между В. Р.

Д., действащ като пълномощник на Д. В. Д., и В. Д. К., обявен е за недействителен като сключен без представителна власт на представляващия продавача предварителен договор с дата на нотариална заверка на подписите 31.07.2017 г. за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, сключен между В. Р. Д., действащ като пълномощник на Д. В. Д., и В. Д. К., като В. Р.

Д. и В. Д. К. са осъдени да заплатят на Д. В. Д. общо 3 233,40 лв. разноски в производството по делото.

Решението е обжалвано от ответниците само в частта, в която е унищожена /погрешно записано в решението, че се обявява за унищожаема/ упълномощителната сделка от 15.06.2017 г., по силата на която Д. В. Д. е упълномощила В. Р. Д. да продаде собствения й недвижим имот в гр. Пловдив поради това, че Д. при извършване на упълномощаването не е могла да разбира и да ръководи действията си, като въззивната жалба на В. К. е върната като недопустима и производството по делото пред апелативния съд е прекратено в тази част, поради което предмет на въззивното производство е само първоинстанционното решение в частта, в която упълномощителната сделка е била унищожена, а в останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от 4 първоинстанционния съд.

Не е спорно между страните, а това се установява и от приетото по делото копие от пълномощно /л. 33 и л. 34 от делото на окръжния съд/, че на 15.06.2017 г. Д. В. Д. е упълномощила В. Р. Д. с правото да продаде собствения й недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр. П., бул. Б. № **, ж.к. „********“, с площ от 61 кв.м., ведно с избено помещение № 17 с площ от 3,8 кв.м. и 0,878 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при каквито условия намери за добре, на когото и на каквато цена намери за добре, като той е упълномощен да подпише нотариалния акт за продажба и да получи продажната цена по договора от името на ищцата, а пълномощното е с нотариално удостоверяване на съдържанието и на подписа на упълномощителя, извършени от завеждащия консулската служба в П. на ... в Б., Г..

Със заявление от 01.08.2017 г. с нотариална заверка, извършена от завеждащия консулската служба в П. на Р в Б, Г. Д. Д. е оттеглила даденото от нея пълномощно на В. Д..

Не се спори също, че ответникът Д., действащ като пълномощник на ищцата, на 25.07.2017 г. е сключил с ответника К. предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 31.07.2017 г. за продажба на процесния недвижим имот за сумата 30 000 лв. /л. 35 – л. 38 от делото на окръжния съд/.

Основният спорен въпрос по делото е дали ищцата към момента на подписване на пълномощното е страдала от психическо заболяване и/или от алкохолна зависимост, което да я е довело до неадекватно състояние и тя да не е била в състояние да разбира значението на извършваните от нея действия - упълномощаването на Д. да продаде жилището й при посочените условия.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза с вещо лице д-р Р. Д.а, прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно изготвено възприема, Д. от дълги години е страдала от психично разстройство, за първи път провела консултация с психиатър на 18годишна възраст, почти от същата възраст започнала да употребява алкохолни концентрати и да изпада в безпомощно състояние, през ноември 2003 г. е лекувана с диагноза: „Пределирно състояние“, следващата година била приета по спешност в стационара на Ц. - П. със субступорна систематика /тежко качествено нарушение на волята, специфични неврологични и 5 вегетативни симптоми, характерно за шизофрения/, при следващи хоспитализации през 2005 г. и 2007 г. била забелязана халюцинаторна симптоматика, като проследяването на симптомите на ищцата през годините дават основание на вещото лице да приеме, че е категорично установена диагнозата „Шизоафективна психоза“, което заболяване е с непрекъснато протичане, довело до качествени нарушения на емоциите и волята й, мисленето било качествено променено, настъпилата промяна на личността довела до загубване на правилна преценка на собственото поведение, нарушени били трите фази в протичане на волевия акт, като Д. не можела сама да се справя в личния бит или в сложна административна среда, през 2016 г. тя отново била хоспитализирана в стационара на Ц. - П. с диагноза:

„Шизоафективно разстройство, депресивен тип; влошено състояние.

Алкохолна съобусловеност“, а хроничното психично заболяване с голяма трайност протекло с качествени промени на всички когнитивни процеси /възприятия, мислене, емоция, воля/, което се определя като продължително разстройство на съзнанието, а инвалидизирането на лицето говори за липса на пълноценна ремисия по време на подписване на документите.