Решение № 4254 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. С, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КР.Н.К. при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш. като разгледа докладваното от КР.Н.К. Гражданско дело № 20231110119535 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: *****, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу В. Н. М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1974.59 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 19, находящ се в гр. С, общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1662.75 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 258.96 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 43.43 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 9.45 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 65931/2022 г. на СРС – 01.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, 1 се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова задължение ответникът имал като собственик на процесния имот.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на Н.К.

М., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.08.1990 г., саморъчно завещание от 28.11.2018 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018 г., декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание, заявление декларация за откриване на партида, извлечение от сметки и съобщение към фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. М с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТС“ ЕАД от 11.07.2016 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника В. Н. М.. От процесуалния представител на същия адв. С. К. в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се релевира възражение за погасяване на част от сумите по давност – като се посочва, че сумите от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. били погасени по давност, предвид датата на подаване на заявлението по заповедното производство.

Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните въз основа на ОУ на ищцовото дружество. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 26532/28.07.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Т.С.“ ЕООД.

Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет – същите обаче са относими за съвсем друг имот на ответника /аб. № 267169 в ж.к. Обеля, а процесният имот е в ж.к. ***** с аб. № 206373/..

Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 14550/17.01.2024 г. Представено е копие от препис извлечение от акт за смърт на лицето ХР.Д. М.а.

В съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от адв. К.. Последната изразява становище за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за давност.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото 2 доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 661/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65931/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „М“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТС“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.08.1990 г., саморъчно завещание от 28.11.2018 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание от 18.12.2018 г. и декларация за вписване на препис от обявено саморъчно завещание се установява, че на 07.12.2018 г. ответникът е придобил чрез завещание от майка си ХР.Д. М.а – собствеността върху процесния имот – апартамент № 19, находящ се в гр. С, общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6. Няма данни завещанието да е оспорено.

От своя страна видно от удостоверение за наследници на Н.К. М. същият е починал още на 26.12.1989 г. Съпругата му ХР.Д. М.а е придобила процесния имот чак на 13.08.1990 г. – чак след смъртта му. Освен това ХР.Д.

М.а и Н.К. М. са имали две деца: ответникът В. Н. М. /син/ и А Н.а М.а /дъщеря/. Както се отбеляза по-горе обаче няма данни завещанието да е оспорено. На последно място ХР.Д. М.а видно от препис извлечение от акт за смърт е починала на 07.12.2018 г. /т.е. преди процесния период/.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. С, общ. В, ж.к. *****, бл. 12, вх. А, ет. 6, ап. 19 е майката на ответника лицето ХР.Д. М.а /доколкото през 2016 г. последната е подала заявление за откриване на партида/.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от 27.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 11.04.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Т.С.“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал 01.05.2020 г.

3

Документите, представени от ФДР съдът не обсъжда, доколкото както се посочи и по-горе същите не касаят процесния имот, а друг имот на ответника.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която се установява, че през процесния период измервателните уреди са преминали задължителните метрологични проверки и съответстват на одобрения тип, годни да се използват за търговски измерване, а показанията им могат да се счетат за достоверни.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

На последно място, видно от приложено на л. 34 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 1662.75 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 679.86 лева /отразена към м.

07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 5.20 лева, 34.38 лева и 10.86 лева /отразени към м.

09.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 635.75 лева /отразена към м. юли 2021 г. и две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 39.83 лева и 256.87 лева /отразени към м. 09.2021 г./ За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е представена справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци /която съдът използва при преценка на възражението за давност/.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 661/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 65931/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е 4 изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.