Решение № 3329 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110208943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Д. М. В., ЕГН: **********, с адрес:

**************, п р о т и в Наказателно постановление ( Н П ) № 24 от 16.04.2025 г., издадено от началника на 04 РУ СДВР , с което на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.

С жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила вмененото нарушение. Както с жалбата, така и с допълнително молби са изложени подробни съображения на жалбоподателката относно случая и други свързани и несвързани с него обстоятелства.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа искането за отмяна на НП.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. С., който моли обжалваното НП да се потвърди. Претендира в полза на страната да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, по вътрешно убеждение, приема за установено, следното:

1

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Д. М. В., ЕГН: **********, живее на адрес: **************. На 20.03.2025 г., около 00:10 часа Д. М. В. подала сигнал на телефон 112 за нарушаване на нощната тишина на адреса, където се отзовал АП в състав от трима полицейски служители. На място те установили жалбоподателката, която заявила, че е системно тормозена от шум, идващ от ап. № 12.

Полицейските служители не установили никакъв шум, при което сигналистката В. им пуснала видеозапис на телефона си, за който твърдяла, че онагледява въпросния шум от ***, но и на записа полицейските служители не констатирали такъв. Поради това полицейските служители обяснили на Д. В., че към момента не могат да съдействат с нищо, след което напуснали адреса.

Около 01:10 часа на същата дата отново бил подаден идентичен сигнал на тел.

112 от страна на Д. М. В., при което тримата дежурни полицейски служители отново посетили адреса на жалбоподателката. При това посещение отново не установили никакъв шум, при което сигналистката започнала да им повишава тон и заявила, че ще се обърне към министъра на вътрешните работи, към президента и др.

По случая била изготвена докладна записка от ст. Полицай при 02 РУ СДВР с № 228р-6964 от 20.03.2025 г., в която е описана горепосочената фактическа обстановка.

На 28.03.2025 г., около 00:25 часа Д. М. В. подала сигнал на телефон 112 за шум от съседи на адрес ****************, при което дежурните полицейски служители – АП 105 посетили адреса на В., където установили сигналистката, която заявила, че съседите под нея пускат машини, за да я тормозят. Полицейските служители стояли известно време на адреса, но не констатирали никакъв шум, за което докладвали на ОДЧ и напуснали адреса.

За случая била изготвена докладна записка с рег. № 228р-8103 от 20.03.2025 г., в която е описана фактическата обстановка.

На 31.03.2025 г. от полицейския служител Т. Р. – 04 РУ СДВР е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0576941 по отношение на Д. М. В., ЕГН: **********, с който е прието, че на 20.03.2025 г., около 00:10 часа в гр. София, ****************, от мобилен телефон с № ************ същата е подала неверни сигнали към телефон 112, като са ангажирани сили и средства на 04 РУ СДВР, коеот е отразено в докладна записка с рег. № 228р-6964 от 2025 г. Прието е също, че на 28.03.2025 г., около 00:25 часа, на същия адрес и от същия телефонен номер, Д. М. В., ЕГН: **********, отново е подала неверен сигнал до тел. 112, с което са ангажирани сили и средства на 04 РУ СДВР и което е отразено е докладна 2 записка с № 228р-8103 от 2025 г.

Поради това е прието, че е извършено нарушение на ял. 28, ал. 1 от ЗМССПЕЕМ112.

Предприети са действия по връчване на АУАН на Д. М. В., ЕГН:

**********, но същата е отказала да го полуяи и това е удостоверено в самия АУАН с подписа на свидетеля К. Я..

На 31.03.2025 г. по отношение на Д. М. В., ЕГН: ********** е съставен АУАН № 24, с бланков № 0576940 от полицейския инспектор Тодор Рангелов при 04 РУ СДВР, с който е прието, че на 20.08.2025 г., около 00:10 часа в **************, същата не изпълнява писмено разпореждане № 228р4054/2025 г. по описа на 04 РУ СДВР, издадено от полицейски орган, а именно от полицейски инспектор Т. Р., установено от АП 105 и отразено е докладна записка № 228р-6964.2025 г., като е прието и че на дата 28.03.2025 г., около 00:25 часа на същия адрес Д. В. е подала сигнал, с който е посетен от АП 105 и отразено в докладна записка № 228р-8103 от 28.03.2025 г., като всичко това е квалифицирано като нарушение на чл. 64 от ЗМВР. На 31.03.2025 г. са предприети действия по връчване на този АУАН на Д. В., но същата е отказала да го получи, което е удостоверено с подписа на свидетеля К. Я..

Въз основа на АУАН № 24 от 31.03.2025 г. е издадено обжалваното понастоящем НП № 24 от 16.04.2025 г., издадено от началника на 04 РУ СДВР, с което на основание чл. 257 от ЗМВР на Д. М. В. е наложена глоба в размер на сумата от 300 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР, изразяващо се в това, че на 20.03.2025 г., около 00:10 часа в **************, не е изпълнила писмено разпореждане № 228р-4054/2025 г. по описа на 04 РУ СДВР, издадено от полицейски орган, а именно от полицейски инспектор Т. Р., установено от АП 105 и отразено в докладна записка № 228р-6964/2025 г., както и на дата 28.03.2025 г., около 00:25 часа на същия адрес е подала сигнал, който е посетен от АП 105 и е отразено в докладна записка с № 228р-8103 от 28.03.2025 г., с което виновно е нарушила чл. 64 от ЗМВР. НП не е било връчено по надлежния ред на Д. М. В., поради което административнонаказващият орган е приел, че следва да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

На 05.06.2025 г. от Д. М. В., ЕГН: ********** е подадена жалба, насочена срещу НП № 24 от 16.04.2025 г. и срещу НП № 1 от 28.04.2025 г. По повод на жалбата, в частта, с която е насочена срещу НП № 24 от 16.04.2025 г. е образувано настоящото съдебно производство по АНД № 8943/2025 г. на СРС, НО, 100-тен състав.

Гореописаната фактическа обстановка се установява при анализа и съпоставката на писмените доказателства по делото, сред които са посочените по-горе докладни записки, АУАН и НП, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Т. Р., които съдът приема за достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават на собствено основание, нито се изключват от други 3 доказателства по делото. Налице е синхрон в доказателствената съвкупност, като не се констатират съществени противоречия.

При установената от доказателствата фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, но видно, както от съъдржанието на АУАН, така и от съдържанието на НП е, че те съдържат препращане към писмено разпореждане № 228р-4054/2025 г. на полицейския служител Т. Р., което е посочено за установено от АП 105 и за отразено в докладна записка с № 228р-6964/2025 г. Видно от съдържанието на докладна записка с № 228р6964/2025 г. е, че същата не включва писмено разпореждане на полицейския служител, насочено към Д. М. В. и предписващо спрямо същата конкретно поведение – действие и/или бездействие. Тази докладна записка съдържа фактическо описание на действията, които на 20.03.2025 г. са били предприети от страна на полицейските служители, изпълнявали дежурство като АП *** които на два пъти са посетили адреса на Д. М. В., но в отлика от нейните сигнали и твърдения, те не са констатирали шум от съседните на сигналистката апартаменти. В съдържанието на докладната записка не се установява да се съдържа каквото и да е разпореждане, което да е с адресат Д.

М. В., включително такова не се установява да е обективирано и в другата докладна записка, посочена по-горе, а именно докладна записка с № 228р8103 от 28.03.2025 г., която също съдържа единствено фактическо описание на действия от 27.03.2025 г. Сред доказателствата по делото не се установяват такива, от които да се разбере какво е съдържанието на разпореждане с № 228р-4054/2025 г., което се твърди да е било издадено от страна на полицейския служител Т. Р..

При тези констатации следва, че повдигнатото административнонаказателно обвинение е неясно и не позволява да се разбере каква е волята на санкциониращия държавен орган. Конкретното обвинение не съдържа необходимото фактическо описание, въз основа на което да се разбере в какво конкретно неизпълнение е съзряно нарушение от страна на Д.

В., което да кореспондира с текста на чл. 64 от ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“, а съгласно ал. 2 „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“. По силата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, 4 освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“, а ал. 5 съдържа информация относно задължителните реквизити на писменото разпореждане.

Според ал. 6 на същия законов текст „Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.“.

В конкретния случай се твърди, че спрямо Д. М. В. е било издадено писмено разпореждане с № 228р-4054/2025 г., за което изрично е посочено, че представлява част от съдържанието на докладна записка с № 228р-8103 от 28.03.2025 г., но в съдържанието на псоледната не се установява да се съдържа каквото и да е разпореждане на полицейски орган, насочено към Д. В., още по-малко се установява тази докладна записка да е била връчена на жалбоподателката. Ето защо не може да се сподели твърдението на наказващия орган, че от страна на полицейския служител Т. Р. е издадено по надлежния начин писмено разпореждане, с конкретно съдържание, което да ангажира поведението на жалбоподателката. В показанията си като свидетел полицейският служител Т. Р. разяснява, че разпореждане с № 228р-4054/2025 г. няма как да е част от съдържанието на докладна записка с № 228р-8103 от 28.03.2025 г., защото е издадено от него след изготвянето и на базата на тази докладна записка. Свидетелят уточнява, че става въпрос за отделен акт – негово разпореждане, което е изготвил, след като му е била представена докладната записка по случая. Това от своя страна подчертава липсата на яснота в повдигнатото обвинение, което фактически сочи, че разпореждането е отразено в докладна записка с № 228р-6964/2025 г., но не дава каквато и да е информация относно предписанието на самото разпореждане. В обобщение, както НП, така и АУАН въз основа на който то е било издадено не съдържат фактическо описание на нарушението по чл. 64 от ЗМВР, което се твърди да е било извършено от страна на жалбоподателката Д. М. В.. Ето защо обжалваното НП следва да се отмени като издадено в разрез с процесуалните правила и ограничаващо правото на защита.