Решение № 5749 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5749 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110158249 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от П. В. Т. и И. В. К., лично и в качеството на конституирани в процесуалните права на починалия в хода на делото първоначален ищец В.

П. К., против ............ П. В. и В. Х. ......... с искане ответниците да бъдат осъдени да опразнят магазин № 2, находящ се в гр. ........, предоставен им за ползване по силата на Договор за наем от 30.04.2020 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между наследодателя на ищците ....... К.а и ответниците на 30.04.2020 г. е сключен договор за наем, по силата на който наследодателят в качеството на наемодател предоставил на ответниците в качеството на наематели право на ползване върху процесния недвижим имот, като последните се задължили да заплащат уговорената наемна цена и режийните разноски. Ищците поддържат, че след изтичане на срока на договора съглашението се трансформирало в безсрочно. В исковата молба са изложени твърдения, че след смъртта на ....... К.а ответниците преустановили заплащането на наемната цена и режийните разноски, което довело до преустановяване на водоснабдяването и електроснабдяването на имота. Ищците поддържат, че отправили нотариална покана до ответниците за прекратяване на договора и предаване на владението, но въпреки надлежното връчване на предизвестието и многократно проведените разговори ответниците продължават да държат имота. По наведените твърдения е направено искане ответниците да бъдат осъдени да опразнят процесния недвижим имот, както и да заплатят сторените от ищците в производството съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не изразяват становище по предявения иск.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:

Основателността на осъдителен иск с квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1, ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало наемно 1 правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и релевирано неизпълнение от наемателя на задължението да върне наетата вещ. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение връщане на вещта, ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт - точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за наем от 30.04.2020 г., по силата на който ....... К.а в качеството си на наемодател отдала за временно възмездно ползване на ............ П. В. и В. Х. ......... в качеството на наематели ползването върху магазин № 2, находящ се в гр. ........, като наемателите се задължили да заплащат месечна наемна цена в размер на 300 лева до четвърто число на съответния месец, както и режийните разноски във връзка с ползването на вещта. Видно от документа срокът на съглашението е едногодишен, като контрактът може да бъде продължаван по взаимно съгласие на страните по него. Съгласно чл. 10 договорът може да бъде прекратен при изтичане на срока му, взаимно съгласие, с едномесечно предупреждение от някоя от страните и едностранно от страна на наемодателя в случай, че констатира неплащане на консумативни разноски. Като писмено доказателство по делото е представен приемно-предавателен протокол, по силата на който наемодателят предал на наемателя ............ В. имота.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РВТ21-УГО17437/10.06.2021 г. се установява, че наемодателят е починал на 04.06.2021 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници В. П. К. ( съпруг), П. В. Т. ( дъщеря) и И. В. К. ( син).

От представената по делото нотариална покана с рег. № 22489, том ........, № .......... г. по описа на нотариус ......... се установява, че В. П. К., П. В. Т. и И. В. К., в качеството на наследници на починалия наемодател ....... К.а, отправили до ответниците изявление за едностранно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължението на наемателите за заплащане на уговорената наемна цена и режийните разноски за имота.

Видно от съставената разписка поканата е връчена на ............ П. В. и В. Х. ......... по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Препис от поканата е връчен на ответниците в настоящото производство на 18.12.2022 г. като приложение към исковата молба.

От представеното по делото извлечение от акт за смърт се установява, че В. П. К. е починал на 07.01.2023 г., като съгласно представено по делото саморъчно завещание, вписано в Служба по вписванията – гр. София, е оставил наследници П. В. Т. ( дъщеря) и И.

В. К. ( син).

Предвид изложеното по делото се установява, че между страните по спора е възникнало наемно правоотношение, по силата на което наемателите са получили фактическата власт върху процесния недвижим имот, което правоотношение впоследствие е било прекратено едностранно от наемодателя. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че дори и договорът да не е прекратен едностранно от наемодателя с писмено предизвестие, то договорът е прекратен поради изтичане на срока на неговото действие по аргумент от чл.

236, ал. 1 ЗЗД доколкото с подаване на исковата молба наемодателят изрично се е противопоставил ползването на вещта да продължи от страна на ответниците. Предвид изложеното следва да се приеме, че най-късният възможен момент на прекратяване на договора за наем е настъпил в хода на процеса, поради което следва да бъде съобразен на основание чл. 235 ГПК.

В тежест на ответниците е възникнало задължение да върнат имота на ищците. При прекратяване на наемното правоотношение задължение на наемателя е да върне имота в състоянието, в което го е приел (при отчитане на обичайното му овехтяване), като го 2 освободи от внесените в него вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на наемодателя като надлежна страна по договора съгласно трайна практика на касационна инстанция, намерила израз в Решение № 214/23.01.2017 г. по т.д. № 1642/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 73/08.04.2016 г. по гр. д. № 5376/2015 г. на ВКС, IV ГО и др. Ответниците по делото не са ангажирани никакви доказателства, че са изпълнили задължението си да опразнят имота и да върнат държането върху веща на наемодателя, поради което предявеният иск е основателен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищците съдебни разноски в размер общо на 1644 лева, от които сумата в размер на 114 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ............ П. В., ЕГН ********** и В. Х. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в ............, да опразнят и върнат на П. В. Т., ********** и И. В. К., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. ..........., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, държането върху нает недвижим имот по прекратен Договор за наем от 30.04.2020 г., представляващ магазин № 2, находящ се в гр. .........

ОСЪЖДА ............ П. В., ЕГН ......... и В. Х. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в ............, да заплатят на П. В. Т., ********** и И. В. К., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. ..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1644 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 30.03.2023 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3