Решение № 3240 от 02.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4458/2024
- Вид
- Решение № 3240
- Подписан
- 02.06.2024
- В сила
- 02.06.2024
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Георги Кацаров
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 3240 гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Георги Кацаров като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504458 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 32973 от 01.02.2024 г. – уточнена с молба /неправилно наименована „Отговор“ – с вх.№ 2181/18.03.2024 г./, подадена от длъжника В.
Л. Т., гр.София срещу отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И.М.-К., с рег.№ 839 на КЧСИ по изп.дело № 20208390400247 за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в постановление № 870 от 25.01.2024 г.
В жалбата се излагат доводи, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да прекрати изпълнителното дело е неправилен. Поддържа се, че диалогът с ЧСИ И.К. е много неползотворен и е довел до абсолютната задлъжнялост на жалбоподателя и необратимо влошаване на здравословното му състояние; че твърденията й, че през годините е извършвала действия, жалбоподателят не вижда какво са допринесли, като единствено банковата му сметка отново е била блокирана и задълженията по нея са набъбнали двойно; че блокирана е била и дарителската му сметка, открита през 2014 г. във връзка с проведена ДМС кампания за набиране на средства за лечението му, продължаващо с години. Отразено е, че на 02.01.2024 г. жалбоподателят е прегледал делото и е установил, че е извършена отново само справка за имущественото му състояние, което с годините няма откъде да се промени; че на 02.02.2023 г. при работодателя му е постъпило запорно съобщение за запор на трудовото му възнаграждение, в което отново е посочено задължение от 13 740,01 лева, с включена неолихвяема сума ат 3 553,09 лева, но без да е посочено за какво се дължи, както и че по изп. дело № 319/2014 г., архивирано на 27.04.2020 г., е събрана сума от 8 641,97 лева от него и бившата му приятелка, която не е съобразена, и е образувано ново дело. Наведени са твърдения и че нещата при жалбоподателя няма как да се променят, тъй като е с 92 % ТНР и трудно бе могъл да си намери работа; че многократно е търсил разбиране от ЧСИ И.К. да му даде възможност да обслужва както собственото му задължение към ДСК и това новъзникнало задължение и за толкова години навярно е щял да се справи с тези задължения и най-важното – нямало е така рязко да се влоши здравословното му състояние, както и че в постановление № 870/25.01.2024 г., с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство, съдебният изпълнител е посочил, че това е от компетентност на съда.
Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното действие на ЧСИ 1
И.М.-К. с рег.№ 839 на КЧСИ – отказ да прекрати изпълнително дело № 20208390400247, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – „Е.М.“ ЕООД в законния срок по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал отговор на същата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 839 на КЧСИ – И.М.-К. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна, тъй като по делото няма настъпили основания по чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле дана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие, обективирано в постановление с изх.№ 870 от 25.01.2024 г. на ЧСИ И.М.-К., рег.№ 839 на КЧСИ, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма. Със същия акт искането на В. Л. Т. за прекратяване на изпълнително дело № 20208390400247 по описа на ЧСИ И.М.-К., заявено в искова молба с вх.№ 3174/04.01.2024 г. по гр.д.№ 831/2024 г. на СРС, 33 състав, изпратена на съдебния изпълнител с разпореждане на СРС с изх.№ 7508/15.01.2024 г., е оставено без уважение.
Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК са регламентирани хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а именно: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83 ГПК; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 от ГПК и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като в дадения казус не попада в нито една от тях.
С жалбата не са ангажирани доказателства относно твърденията на жалбоподателя за погасяване на сумата от 8 641,97 лева по предходното изп.дело № 319/2014 г. От извършените удостоверявания върху изпълнителния лист се констатира, че в това изпълнително производство през 2014 г. на взискателя за преведени суми в общ размер от 4 938,30 лева, която е взета предвид от взискателя при образуването на настоящото изпълнително производство.
Неоснователни са релевираните в жалбата твърдения, че съдебният изпълнител е извършвал само справки за имуществено състояние по изпълнителното дело. От книжата по делото е видно, че във връзка със заявявани искания от взискателя съдебният изпълнител е предприемал съответните изпълнителни действия. С подадената молба за образуване на изпълнителното производство на 28.04.2020 г. „Е.М.“ ЕООД е заявил като изпълнителни способи: налагането на запори върху банковите сметки на длъжниците и насрочването на опис на движимите вещи, собственост на същите, като с последваща молба - изх.№ МАЗ 00017219/20.05.2020 г. взискателят е заявил и искане за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. Т..
Със запорно съобщение от 14.07.2020 г., получено на 21.07.2020 г., съдебният изпълнител е наложил поискания от взискателя запор върху вземанията на длъжника В. Т. по банковите му сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Със запорно съобщение от същата дата, получено на 22.07.2020 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, получавано от работодателя му „А.Б.“ ЕООД.
С молба с вх.№ 15 429 от 23.12.2021 г. от взискателя „Е.М.“ ЕООД е поискано 2 налагането на запор върху МПС на длъжника В. Т..
Със запорно съобщение от 29.12.2021 г., получено в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ на 05.01.2022 г., е наложен запор върху лек автомобил марка „БМВ 323“ с ДК № С **** ХК, собственост на В. Л. Т..
На 16.01.2023 г. с молба с вх.№ 354 „Е.М.“ ЕООД е поискал осъществяването на справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуване на регистрирани банкови сметки на жалбоподателя и при наличието на такива – за налагане на запори върху тях, както и обща справка в НОИ за съществуването на регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, като при наличието на такива – да се наложат запори с цел обезпечаване на вземането му.
След извършването на съответните справки с електронно съобщение от 18.01.2023 г. взискателят е уведомен за резултатите от тях, като с последваща молба на същия – вх.№ 1087 от 02.02.2023 г., дружеството е направило искане да се наложат запори върху сметките на В. Т., открити в „П.“ АД и върху трудовото възнаграждение на същия.
Със запорно съобщение от 02.02.2023 г., получено на 09.02.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Т. по банковите му сметки, открити в „П.“ АД, като на същата дата е наложен запор и върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение на това лице, както и на всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори, получавани от работодателя му „Б2Б Медия груп България“ ЕООД /запорното съобщение е връчено на 14.02.2023 г./.
На 18.10.2023 г. взискателят е релевирал писмено искане за налагането на запори върху банковите сметките на В. Т. и върху трудовото възнаграждение на същия и/или доходите му от пенсия.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обуславят извод и че в случая не е налице хипотезата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.
Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника В. Т. на визираното основание. Срокът, установен в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети изпълнителни действия в разглеждания период – наложените запори върху банковите сметки на В. Т., върху трудовото му възнаграждение и притежаваното от него МПС, и поисканите такива, в т.ч. опис на движимо имущество.
Съгласно мотивите към т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС реалното извършване на изпълнителни действия, а не само поискването им, е от значение за прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД, а не за наличието на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ирелевантно за разглеждания въпрос е обстоятелството дали предприеманите действия са допринесли за подобряване положението на жалбоподателя, както и дали съдебният изпълнител му е неползотворен. Извън правомощията на настоящия съдебен състав в производството по раздел І от Глава Тридесет и девета на ГПК е да извършва преценка относно поведението на съдебния изпълнител при комуникацията му със страните в изпълнителното производство.
С оглед горните съображения решаващият състав на СГС приема, че действието на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело, е законосъобразни, а подадената срещу него жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 32973 от 01.02.2024 г., подадена от В. Л.
Т. – уточнена с молба /неправилно наименована „Отговор“ – с вх.№ 2181/18.03.2024 г./, срещу отказ на частен съдебен изпълнител И.М.-К., с рег.№ 839 на КЧСИ за прекратяване на изпълнително дело № 20208390400247 по описа на същата, обективиран в постановление № 870 от 25.01.2024 г., като неоснователна.
Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7789cdf0-77e1-4900-b6d0-3f5191e60325