Определение № 742 от 13.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 742 гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100034 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по иск на Б. Д. Н. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение от 100000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Исковата молба е била подадена до АССГ, който е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ поради изразеното от съдията- докладчик становище, че производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от този закон.

Настоящият съдебен състав не споделя горното становище поради следните съображения:

Независимо от формалното посочване на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ в заглавната част на исковата молба, предявеният иск не може да бъде квалифициран по този нормативен текст, тъй като самият ищец твърди, че е претърпял процесните вреди по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, чиято правомерност не оспорва. Този факт изключва възможността, вредите да са били търпени в някоя от хипотезите по чл. 2, ал.

1, т. 1 от ЗОДОВ (незаконосъобразно задържане под стража, домашен арест, задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, респ. друг случай на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи), доколкото свободата на ищеца вече е била законно ограничена на друго основание.

Във връзка с това следва да се отбележи, че заявената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда, а действителната такава се извлича от фактическите твърдения и от естеството на искането. В случая, от съдържанието на исковата молба и от релевираните с нея факти, е видно, че ищецът ангажира отговорността на ответника за преместването му от затворническо общежитие от открит тип в такова от закрит тип. Следователно, претенцията на ищеца е за вреди, претърпени във връзка и по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, като касае конкретно начина на изтърпяване на това наказание. Съгласно т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обаче, дейността 1 по управление на местата за лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията и има качеството на административна дейност. Не обосновава обратен извод фактът, че ищецът счита за пряк причинител на вредите съда, който е постановил преместването.

Тази негова дейност не е правораздавателна и не разрешава правен спор, а актът по чл. 64а, ал. 2 от ЗИНЗС, с който се е произнесъл, не подлежи на инстанционен контрол. Всичко това характеризира сочената от ищеца вредоносна дейност на СГС именно като административна. Решаващ аргумент в тази насока са мотивите към цитираното по- горе тълкувателно решение, че „…както дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията, така и всички актове, действия или бездействия по нейното осъществяване са административни и вредите от тях се обезщетяват по реда на чл. 1 ЗОДОВ“.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът претендира обезщетение за вреди от промяна на мястото на изтърпяване на вече наложено наказание „лишаване от свобода“, който факт, съгласно т. 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обуславя подсъдност на настоящото дело пред АССГ. Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Административен съд – София град на основание чл. 135, ал. 5 от АПК.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за неправилност на определението на АССГ, с което делото е било изпратено по подсъдност, следва да се изтъкне още, че този съд се е позовал на неприложимата към настоящия случай правна норма на чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ. Нейната точна формулировка гласи, че „когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. В случая искът е предявен пред АССГ, а ответник е СГС, т.е. искът не е предявен пред съд, който е ответник по него. Следователно, не е налице условието, визирано в хипотезата на тази правна норма, което би дало основание за прилагане на правните последици от нейната диспозиция, а именно – изпращане на делото на най- близкия родово компетентен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 34/2025г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 434/08.01.2025г., подадена в АССГ.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния касационен съд на основание чл. 135, ал. 5 от АПК между Софийския окръжен съд и Административен съд – София град относно компетентния съд да разгледа иска на Б. Д. Н. за осъждане на Софийския градски съд да му заплати обезщетение от 100000 лв. за претърпени неимуществени вреди.

Делото да се изпрати на Върховния касационен съд.

2

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 3