Решение № 337 от 13.09.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Перник, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №BG05112023/5800/Р8-1503/16.02.2024г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, на основание чл.189е, ал.12 от Закона за движението по пътищата и заповед № РД-11-740/07.06.2023г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, на Д. Г. С. с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за това, че на 22.10.2023 г., в 18.31 часа, град Перник, по път №А-3, км.21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е управлявал ППС – влекач „****“ с рег. №****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, 4 оси, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д. С., с която моли наказателното постановление да бъде отменено.

Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е нарушен материалния закон. В условията на алтернативност се обосновава маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е представляван и от пълномощник.

Административнонаказващият орган - директор на Национално тол 1 управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, чрез процесуалния си представител – ю.к. Д. А., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като издадено при спазване на процесуалните изисквания и в съответствие с материалния закон.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 05.11.2023г. Д. Г. С. управлявал ППС – влекач „****“ с рег. №**** по автомагистрала Струма. Около 22.39 часа пристигнал на граничен контролнопропускателен пункт Кулата в направление излизане от територията на Република България.

Свидетелят В. Д. К. - инспектор в териториална дирекция Митница София, отдел ПТРР – Кулата извършил проверка в електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, при която установил, че на 22.10.2023г., в 18:31 часа, горепосоченото пътно превозно средство с регистрационен №****, попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, е засечено да се движи в град Перник, кв. Църква, по път № А-3, км 21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена горепосочената пътна такса.

Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние тол такса.

За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, номер на нарушението №******, с приложен снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно превозно средство с peг. №**** е с 4 оси и с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, определящо го като ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа .

Въз основа на установеното фактическо положение, на място срещу водача на товарния автомобил в присъствието на свидетел - Д.Г.К., било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №BG05112023/5800/Р81503/05.11.2023г., като актосъставителят – свид. К. приел, че е нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал несъгласие с вмененото му нарушение. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.

В хода на извършена служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения акт, АНО установил, че за ППС с peг. № №**** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като за 22.10.2023 г.,18:31 ч., нямало получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2 сегмента на рамката (20321), на която е отчетено нарушението.

Изискано било и потвърждение от законния ползвател на ППС с peг. № №**** – „****“ ЕООД относно самоличността на лицето, управлявало процесното превозно средство на 22.10.2023 г. С писмо с вх. № 94-001138/15.01.2024 г. от „****“ ЕООД е потвърдено и е изпратено доказателство /пътен лист/ за това, че на същата дата, в 18:31 ч., процесното ППС с peг.

№**** е управлявано от Д. С..

В срока по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят не упражнил възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, за да се освободи от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение съгласно ал.5 на с.р.

На 16.02.2024г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Д. С. за установеното нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля В. Д. К., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №BG05112023/5800/Р81503/05.11.2023г.,; Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – ЗДвП, ведно със снимков материал, писмо, вх. № 94-00-1138/15.01.2024г. от „****“ ЕООД, ведно с приложения, Заповед №ЗАМ - 1434/32-263874 на Директора на Агенция „Митници“ от 08.08.2022г.; Заповед №ЧР-СП149/25.05.2023г., Заповед РД-11-740/07.06.2023, таблица с данни за движение на ППС с рег. с рег. №**** за 22.10.2023г., Решение №101/20.02.2020г. но МС, ведно със списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, както и писмо, рег. № 11439/27.05.2024 от „СИД Моторс“ ЕООД с приложен договор с Национален доставчик на услуга за заплащане на ТОЛ такси за ППС с рег. №****.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателната процедура, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съображенията са следните:

Административнонаказателното производство е образувано срещу жалбоподателя със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, с който му е предявено обвинение за това, че на 22.10.2023г. е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Нарушението е квалифицирано по чл.179, ал.3а от ЗДвП, но

3 фактическият състав на последното е различен. Нормата предвижда наказване с глоба 1800 лева на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Тези "съответни задължения" са регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата . Съгласно чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Неизпълнението на тези задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Конкретните задължения, при неизпълнение на които водачът подлежи на наказване на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, са регламентирани в чл.139, ал.7 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Подобни констатации в АУАН изобщо не се съдържат .

Както вече се посочи, съгласно чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата задължението за заплащане на таксата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е на собственика, респ. ползвателя на ППС /с изключение на чл.139, ал.7 ЗДвП/ и при неизпълнение се наказва на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Именно към този фактически състав са относими описаните в процесния АУАН обстоятелства, не към вменения на водача - по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Релевантните факти, свързани с последния са изложени за първи път от АНО в издаденото наказателно постановление, където е посочено, че в хода на извършената служебна проверка на административнонаказателната преписка е установено, че за ППС с рег. №****, на посочената дата 22.10.2023 година, в 4

18:31 часа, няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция "Пътна инфраструктура" за сегмента на рамката /20321/, на която е отчетено нарушението.

В съставения срещу Д. С. АУАН тези факти отсъстват. Оттук следва, че в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН АУАН не съдържа никакви констатации относно съставомерните по приложения санкционен текст обстоятелства, както и че същите са установени от наказващия орган едва след съставяне на АУАН и за първи път са вменени на наказания с издаденото наказателно постановление. Безспорно, това съществено е ограничило правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект, който не е могъл да проведе ефективна защита, да ангажира доказателства, а на практика и да узнае в пълнота фактите, въз основа на които е привлечен към административнонаказателна отговорност, а впоследствие и наказан - задължение, което контролният орган следва да изпълни към момента на образуване на производството със съставяне на акта.