Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261320 от 28.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14271/2020
Вид
Решение № 261320
Подписан
28.11.2023
В сила
14.07.2025
Състав
РАДОСТ КРАСИМИРОВА БОШНАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 и 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 28.11.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14271 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 439 от ГПК.

Ищецът

Р.С.С. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: осъждането му с влязла в сила на 26.08.2013 г. заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; последно изпълнително действие по изп. дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.насрочената през периода от 06.12.2013 г. до 06.01.2014 г. публична продан; перемиране на изпълнителното производство и бездействие на банката продължило до 25.02.2020 г., когато е поискала образуването на ново изпълнително производство, т.е. повече от 5 години, довело до погасяване на вземанията по заповедта за изпълнение; липсата на други изпълнителни действия, като такова не представлявало осъщественото на 02.12.2015 г. присъединяване на взискател поради обезсилването на издадения в негова полза изпълнителен лист. Претендира установяване несъществуване поради погасяване по давност на вземания за сумата 55926.48 лева, представляваща главница, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 249.42 лева – такси, сумата 8065.85 лева – договорна лихва за периода от 15.01.2012 г. до 20.06.2013 г., сумата 7117.32 лева - наказателна лихва за периода от 12.03.2012 г. до 20.06.2013 г., и сумата 2590.77 лева – разноски по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК по гр. дело № 27503/2013 г. по описа на СРС, ГО, 34-ти състав, и предприето принудително изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът

Б.Д. АД в процесуалния срок е подал отговор, навеждайки възражения за недопустимост, а при евентуалност за неоснователност на установителните искове поради наличието на изпълнителни действия по присъединяване на взискатели в изпълнителното производство, предприети въз основа на присъединяването, предприети изпълнителни способи и признание на ищеца като длъжник на задълженията по договора за кредит от 30.07.2008 г., респ. по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, водещи до прекъсване на давността относно процесните вземания.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото се установява, че с изпълнителния лист от 15.07.2013 г., издадено по гр. дело № 27503/2013 г. на СРС въз основа на допуснато предварително изпълнение на удостоверените в заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК вземания, длъжникът Р.С.С. е осъден за заплати на кредитора Б.Д. АД (преди Банка ДСК ЕАД) сумата 55926.48 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 249.42 лева - такси, сумата 8065.85 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 20.06.2013 г., сумата 7117.32 лева – наказателна лихва за периода от 12.03.2012 г. до 20.06.2013 г., и сумата 2590.77 лева – разноски по заповедното производство.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ извлечение от счетоводни книги на Б.Д. АД.

Видно от приложеното заповедно производство по гр. дело № 27503/2013 г. на СРС, длъжникът е възразил извън законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което възражението му е оставено без разглеждане с разпореждане от 19.12.2013 г., потвърдено от въззивната инстанция с определение от 07 юли 2014 г. по ч.гр. дело № 5003/2014 г. на СГС, I ГО. Заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 26.08.2013 г.

Срещу определение от 07 юли 2014 г. по ч.гр. дело № 5003/2014 г. на СГС, I ГО, длъжникът е подал частна касационна жалба, като с разпореждане от 12.07.2017 г.

ВКС е постановил отказ за образуване на частно търговско дело, потвърден в последствие с определение от 15.11.2017 г., постановено по ч.т. дело № 2287/2017 г. по описа на ВКС, II т.о.

С определение от 14.12.2016 г. по ч.гр. дело № 27503/2013 г., по описа на СРС, 34-ти състав, е оставено без разглеждане искането на длъжника по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 15.07.2013 г.

От приложения по делото препис от изп. дело № 510/2013 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с рег. № 791 и район на действие СГС се установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от 01.08.2013 г. от кредитора Банка ДСК ЕАД на основание така издадения изпълнителен лист срещу длъжника - ищец в настоящото исково производство. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително изпълнение върху движимо и недвижимо имущество на длъжника, в това число и чрез налагане на запор върху моторни превозни средства. Възложено е на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

На

05.08.2013 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника (осъществено чрез връчване на трето лице – син на длъжника на 12.08.2013 г.). На 11.09.2013 г. съдебният изпълнител повторно е постановил връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, връчена му лично на 11.09.2013 г. (л. 43 от делото).

Със запорни съобщения от 05.08.2013 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запори върху банкови сметки на длъжника (л.19 – 41, 52- 78 от изпълнителното дело), а със запорно съобщение от 01.10.2013 г. - налагане на запор върху притежавания от длъжника лек автомобил – Тойота Корола (л. 91 от изпълнителното дело), наложен на 08.10.2013 г. (л. 94 от изпълнителното дело).

С призовка за принудително изпълнение от 29.10.2013 г., връчена на длъжника на 14.11.2013 г., съдебният изпълнител го е уведомил за насрочен опис и оценка на недвижим имот, върху който е учредена ипотека (л. 103 от изпълнителното дело), като на 19.11.2013 г. съдебният изпълнител е извършил опис на процесния недвижим имот (л.

112 - 116 от изпълнителното дело), а с протокол от 07.01.2014 г. е обявил насрочената публична продан на имота за нестанала поради неявяване на купувачи (л. 162 от изпълнителното дело).

С молба от 07.01.2014 г. кредиторът Банка ДКС ЕАД е поискал насрочване на публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот (л. 164 от изпълнителното дело).

С молба от 02.12.2015 г. кредиторът Банка ДСК ЕАД е поискал да бъде присъединен като взискател по образувано изпълнително дело № 510/2013 г. въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника от 02.07.2013 г. по гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, ГО, 37-ми състав. Последният е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ извлечение от счетоводни книги на Б.Д.

АД.

Установява се, че с изпълнителния лист от 02.07.2013 г., поправен с разпореждане от 29.10.2013 г., длъжникът Р.С.С. е осъден да заплати на Б.Д. АД сумата от 121749.12 лева, от които: 92057.11 лева – главница, 19718.57 лева – договорена лихва за периода от 12.04.2011 г. до 20.06.2013 г., 9315.14 лева – санкционираща лихва за периода от 16.06.2012 г. до 20.06.2013 г. и 658.30 лева – заемни такси по договор за ипотечен кредит, със законна лихва за забава от 21.06.2013 г. до окончателното плащане на сумите, и 4102. 47 лева – разноски по делото.

Видно от приложеното заповедно производство по гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, срещу заповедта за изпълнение от 02.07.2013 г., в законоустановения срок, длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК. По същото заповедно производство длъжникът е подал и частна жалба по реда на чл. 419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение и e направил искане за спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420 от ГПК.

С определение от 09.01.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, заповедният съд е постановил спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение от 02.07.2013 г. (л. 75 от гр. дело № 27502/2013 г. на СРС), а с разпореждане от 09.01.2017 г. е дал указания на заявителя Банка ДСК ЕАД да предяви иск за установяване на вземането, като е посочил последиците от непредставяне на доказателства за предявяване на иска – обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

С определение от 14.03.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 2405/2017 г. по описа на СГС, т.о., е отменено разпореждане от 02.07.2013 г., постановено по гр. дело № 27502/2013 г. по описа на СРС, 37-ми състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение, и е обезсилен издаденият изпълнителен лист.

След връщане на делото от въззивната инстанция заповедният съд с определение от 27.04.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 27502/2013 г. на СРС, 37-ми състав, е обезсилил издадената заповед за изпълнение от 02.07.2013 г. (л. 84 от гр. дело № 27502/2013 г. на СРС).

На

24.10.2016 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на нова покана за доброволно изпълнение на длъжника за задълженията му по изпълнителния лист, с който първоначално е образувано изпълнителното дело, както и за задълженията спрямо присъединения в последствие взискател, съобщението за което е връчено на длъжника на 31.10.2016 г. (л. 194 от изпълнителното дело).

Със съобщение от същата дата - 24.10.2016 г., съдебният изпълнител е уведомил длъжника за насрочена публична продан на 16.10.2016 г., като същото му е връчено на 31.10.2016 г. (л. 314 от изпълнителното дело). С молба от 05.12.2016 г. взискателят Б.Д. АД е поискал да бъде спряна насрочената публична продан на ипотекирания в негова полза недвижим имот (л.

285 от изпълнителното дело), като с постановление, обективирано в съобщение от 05.12.2016 г. на съдебния изпълнител, насрочената публична продан е спряна (л. 288 от изпълнителното дело).

С молба от 01.12.2016 г. Г. Р.С. е поискал да бъде присъединен като взискател по образуваното изпълнително дело № 510/2013 г. въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника, издаден по гр. дело № 66559/2016 г. на СРС за сума от 5500 лева, заедно със законна лихва от 22.11.2016 г., съдебни разноски в размер на 110 лева и разноски по принудителното изпълнение (л. 270 от изпълнителното дело).

С молба от 07.12.2016 г. Банка ДСК ЕАД е поискала да бъде присъединена като взискател по образуваното изпълнително дело въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ С.Я.с рег. № 844 и район на действие СГС на основание чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (л. 291 от изпълнителното дело). Покана за доброволно изпълнение от 16.12.2016 г. за вземанията по този изпълнителен лист е връчена на длъжника на 12.01.2017 г. (л. 365 от изпълнителното дело).

С постановление от 30.01.2019 г. на съдебния изпълнител изпълнителното дело е прекратено поради липса на предприети действия по принудително изпълнение в период от 2 години, на основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След прекратяване на производството с разпореждане от 11.03.2019 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се изготвят и връчат съобщения за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника и лекия автомобил и за заличаване на възбрана върху недвижимия имот (л. 525 от изпълнителното дело).

От приложения по делото препис от изп. дело № 67/2020 г. по описа на ЧСИ Т.В.-Н.с рег. № 791 и район на действие СГС се установява, че е образувано ново изпълнително производство въз основа на молба от 26.02.2020 г. от кредитора Б.Д. АД на основание издадения по гр. дело № 27503/2013 г. на СРС изпълнителен лист от 15.07.2013 г. срещу длъжника Р.С.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника и изпълнение върху недвижими имоти на длъжника. Възложено е на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.