Определение № 4479 от 02.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4479 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110155524 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 55524/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, като се твърди, че на 09.05.2023 г., около 15:30 ч. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „......“, рег. № .........., управляван от Ц.С. по бул. „Ботевградско шосе“ към гр. София на кръстовището със Северна скоростна тангента бил преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – дупка. Поддържа, че в следствие на това по автомобила били нанесени вреди – скъсана пред лява гума с увредена джанта и задна лява гума с увредена джанта, като за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП № 1844526/09.05.2023 г. Навежда доводи, че към момента на инцидента за лекия автомобил е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002210050868, с период на застрахователно покритие от 09.11.2022 г. до 08.11.2023 г. Излага съображения, че е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0601-1261-23-00031, като с платежно нареждан от 26.09.2023 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3031,97 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че в случая пътят с оглед разпоредбите на ЗП е се поддържа и ремонтира от ответника, поради което именно последният отговарял по регресната претенция. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 186 ГПК да се цялата преписка от СДВР, сектор „Пътна полиция“ за процесното ПТП, както и за допускане събирането на гласни 1 доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с механизма на ПТп-то и обстоятелствата при настъпването му, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираното регресно вземане, както и деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се искът се оспорва. Твърди, че протоколът за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила, освен това същият бил непълен, неточен и противоречив, като местопроизшествието не било посетено от служители на КАТ и нямало снимков материал, като излага подробна обосновка. Поддържа, че не било доказано наличието на застрахователно правоотношение към момента на ПТП-то, съответно ако изобщо имало договор при какви условия бил сключен. Навежда доводи, че не можело да се направи извод какъв е механизма на ПТП, дали е спазена разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, както и дали е имало други автомобили на мястото, съответно какви са били метеорологичните условия. Излага съображения, че нямало данни и за това дали водачът на МПС-то е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което с оглед оповестените общи условия на ищеца изключвало възможността за заплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че са налице неизяснени обстоятелства, които с оглед предвиденото в общите условия на ищеца водели до хипотеза на изключен застрахователен риск, като самата застрахователна полица сама по себе си не удостоверявала наличието на основание за плащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че в случая не били описани вреди, които да произтичат от обективните свойства на вещта, като единствено се твърдяла отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД, което в случая изключвало регресната отговорност, тъй като същата се носела единствено в хипотезата на чл. 49 ЗЗД и то при установено непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване. Прави доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи снимков материал.

Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи 2 пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно обезщетение, както и да установи обстоятелствата на които основава възражението за съпричиняване.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТПто и неговия механизъм. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и необходимо.

Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

Настоящият съдебен състав счита, че доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 186 ГПК, съдът счита, че същото макар и да процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно е не необходимо, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По отношение доказателствените искания на ответника, съдът намира, че по реда на чл. 190 ГПК ищеца може да бъде задължен да представи само писмени доказателствени средства, каквито снимките не са, поради което в тази част искането е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без уважение. В частта по отношение протокола за ПТП, съдът намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но същото не е необходимо, тъй като към исковата молба е представен заверен препис от протокола за ПТП, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.03.2026 г. от 11,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, както и отговора на исковата молба по обратния иск на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат 3 съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца, за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то и неговия механизъм, чрез разпит на свидетеля Ц.С., ЕГН: **********, с адрес: .............., при режим на призоваване, при депозит в размер на 42,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.

ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер от 200,00 евро, вносим от ищеца по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените задачи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за изискване на цялата преписка от СДВР, сектор „Пътна полиция“ за процесното ПТП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника да бъде задължен ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи снимков материал, както и протокол за ПТП.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. ***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82Програма%20%22Спогодби%22 .