Определение № 1904 от 01.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1904 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501445 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248 ГПК и е образувано по частна жалба на "КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК: 200688545, представлявано от управителя Владислав Инджов чрез адвокат Николинка Шереметова от АК-Хасково против определение № 3769/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8576/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение №1124 от 19.05.2025 г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

В законоустановения срок ищецът П. Д. е депозирал писмен отговор на частната жалба, с изразено становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е допустима, подадена е в законоустановения срок от лице, разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл. 248 от ГПК .

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение №1124 от 19.05.2025 г., постановено по гр. д. № 8576/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е уважил предявеният от ищеца П.

Д. главен иск, като е прогласил нищожността на сключения между него и ответното дружество "КРЕДИ ЙЕС" ООД Договор за паричен заем № 941300 от 15.02.2024 г., поради противоречието му с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С постановеното решение Районен съд –Бургас е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Антоний Димитров от САК, пълномощник на ищеца сумата от 1521 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Адвокатското възнаграждение съдът е определил и присъдил в рамките на минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за 1 възнаграждения за адвокатска работа, размер, изчислен съобразно материалния интерес по делото, като върху него е начислен ДДС.

В законоустановения срок по чл. 248 от ГПК ответното дружество е подало молба до БРС за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал повторна преценка на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката дейност.

С обжалваното определение БРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че определеното възнаграждение на адв. Димитров е в рамките на минимума по Наредбата. В решението е изложил подробни мотиви относно определянето на адвокатското възнаграждение в рамките на минимума по Наредба № 1/2004 г. с основание за начисляването му съобразно материалния интерес по исковете и предвид крайния изход на спора.

Материалният интерес и съответно-възнаграждението на адвоката се определя принципно по всеки иск поотделно съобразно Наредба № 1/2004 г.

Доколкото първоинстанционният съд не е разгледал предявения в условията на евентуалност иск, не се е произнесъл и по исканите разноски за процесуално представителство по него, поради което с оглед изходът на спора на основание чл. 78, ал. 1 на ищецът са присъдени сторените по делото разноски - сумата от 400 лв. за заплатена държавна такса, както и сумата от 1521 лв. - по главния иск, дължима на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Въззивният съд намира, че делото е със средна фактическа и правна сложност, предявени са два иска- за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и иск за прогласяване на недействителността на клаузата, съдържаща се в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Исковата молба е подробна, като са развити подробни правни аргументи в подкрепа на исковите претенции, включително и с позоваване на практика на СЕС по приложението на Директива 2008/48 и дължимата от съда проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори. В случая районният съд е извършил преценка относно размера, съобразявайки релевантните за определянето му предпоставки, като е приел, че възнаграждение в минималния размер в конкретния случай е адекватно на положения от адвоката труд.

Въззивният съд намира, че определеното и присъдено на адв.

Димитров възнаграждение няма основания да бъде намалявано, тъй като делото е със средна фактическа и правна сложност, адвокатът е изготвил изключително подробна искова молба, подготвил е становище по хода на делото и относно присъждането на адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че районният съд е извършил неправилна преценка, че в случая не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, предвид цената на иска и определения размер на адвокатското възнаграждение.

Цената на предявения главен иск е 9 675 лв., поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1 267,50 лв. без ДДС, т.е. 1521 лв. с ДДС.

2

Дори и след начисляване на ДДС, адвокатското възнаграждение не надхвърля материалния интерес, а е значително по-малко от него. Съдебната практика, на която се е позовал жалбоподателят е в съвсем различна хипотеза, в която адвокатското възнаграждение надхвърля значително материалния интерес и в такава хипотеза има основание да се приеме, че е налице злоупотреба с право. В хипотезата на настоящия казус обаче присъденият минимален размер на адвокатското възнаграждение не надхвърля цената на иска, а в значително по-нисък размер, поради което въззивният съд няма основание да приеме, че е налице злоупотреба с право и завеждане на искове с цел "генериране" на адвокатски хонорари.

Въззивният състав намира, че определеното от съда дължимо на адв.

Димитров възнаграждение (1521 лв. с ДДС) не е необосновано завишено, дори да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на множество безспорни обстоятелства по делото и проведеното едно единствено открито съдебно заседание, на което адв. Антоний Димитров не се е явила. Процесуалното представителство по дела изисква предварително познаване във всеки конкретен случай както на фактите, така и на относимата нормативна уредба и на съдебната практика, което в случая очевидно е било налице.

Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед цената на иска и посочените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, може да се приеме, че определеното и присъдено на адв. Димитров адвокатско възнаграждение в размер общо на 1521 лв. с ДДС, е справедливо и разумно по смисъла на пар. 21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3769/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 8576/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3