Решение № 895 от 03.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501347 по описа за 2025 година

С решение № 1729 /21.03.2025г., постановено по гр.д.№ 6166/2023г. по описа на СГС ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на А. С. Ш. и Ц. В. Ш., обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от смъртта на техния син К. А. Ш., настъпила следствие претърпяно от него като водач на мотоциклет „КТМ”, без регистрационен номер, ПТП на 24.02.2023г около 16:40 часа в с.Мрамор, Столична община, причинено виновно от С. Й. С. като водач на товарен автомобил „Скания 124- 10 420” ДК № ******** с прикачено полуремарке „Шмитц СЦС 24“ ДК № ********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на по 125000лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва, начиная от 07.06.2023г – датата, следваща изтичането на тримесечния срок от предявяване пред дружеството застраховател на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания.

Присъдени са и обезщетения за имуществени вреди - 438,75лева на А. Ш. и 478,45 лв. на Ц. Ш. , ведно със законната лихва, начиная от 23.06.2023г – датата, следваща изтичането на тримесечния срок от предявяване пред дружеството застраховател на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по съразмерност за имуществени вреди - половината от общата сума от 1755лв, заплатен разход за погребение на починалия им син, а за Ц. Ш. и разход в размер на 80лв. за медицински преглед.

1

Претенциите за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата от 125 000лв. до пълния предявен размер от 300000лв. , ведно със законната лихва, считано от 06.06.2023г до окончателното им изплащане. Отхвърлени са и исковете за присъждане на обезщетение за забава върху главниците от по 125 000лв. за периода 06.03.2023г - 06.06.2023г, включително, както и исковете за обезщетение на имуществени вреди за разликата от 438,45лв. до 877,50 лв. за А. Ш. и от 478,75лв. до пълния предявен размер от 957,50 лв. за Ц. Ш., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023г до окончателното изплащане. Отхвърлени са и исковете за присъждане на лихва за забава върху дължимите обезщетения за имуществени вреди за периода 22.03.2023г - 22.06.2023г.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищците в производството против решението в частта му, с която претенциите за неимуществени вреди са отхвърлени до размера от 250 000лв. . Моли се същото да бъде отменено в тази му част и съдът да постанови ново, с който претенциите да бъдат уважени до посочения размер, а искът за присъждане на закона лихва - за целия срок на забавата, така както се твърди в исковата молба. Решението се обжалва и в частта му, с която частично са отхвърлени претенциите за имуществени вреди и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на лихва за забава върху същите за периода 22.03.2023г. - 22.06.2023г.

Правят се оплаквания за необоснованост на изводите на съда, че определените обезщетения за неимуществени вреди следва да се редуцират поради принос на пострадалия, който се изразява в липсата на свидетелство за правоуправление на МПС и поради нарушение на нормите на чл.20,ал.1, чл.70, ал.3 и чл.75 от ЗДвП като са развити подробни съображения в подкрепа на това становище.

Изтъква се, че няма противоправно поведение на мотоциклетиста, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и настъпилото ПТП. Счита, че въпреки липсата на включени светлини, мотоциклетът е бил видим / позовавайки се на показанията на свидетеля Ч. / и че липсата на свидетелство за правоуправление по никакъв начин не е допринесло за настъпването на

ПТП.

Нямало доказателства именно това да е причината за произшествието, още повече че К. Ш. бил лицензиран състезател по мотокрос, с познания и умения да управлява мотоциклети, надвишаващи уменията на средностатистически мотоциклетист. Притежаването на СУМПС представлявало само минимална гаранция за наличие на умения за управление на МПС от съответната категория,но не и за притежаване на перфектни умения за същото. Поради това винаги следвало да бъде извършена преценка дали реално лицето е допринесло с действията си за настъпване на ПТП.

Считат за неправилно и приетото от СГС, че е налице нарушение на чл.20,ал.1 от ЗдвП – че водачите следва непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват, като е загубил управление над мотоциклета, който е управлявал и това е довело до безконтролно движение на мотоциклета и водача му по платното.

Този извод не отговарял на установеното по делото, че мотоциклетистът не е загубил управление поради техническа причина, неизправност на мотора, непознаване на правилата за движение и или за поради неправомерни действия на самия водач, а още по-малко поради 2 липса на умения. Единствената причина за падането била предприетият опит за спиране и предотвратяване на удара. По делото било установено, че от техническа гледна точка е невъзможно с разрешената за пътния участък скорост да бъде предотвратен ударът от страна на пострадалия мотоциклетист, каквито и действия да предприеме същия.

В случая ПТП било причинено само и единствено от действията на водача С. С..

По отношение на иска с правно основание чл. 429, ал.3 от ЗК се посочва, че ищците са спазили изискването да проведат извънсъдебна процедура пред застрахователя като предявят извънсъдебна претенция. Въпреки представянето на необходимия набор от документи, застрахователят отказал изплащането на обезщетение, тъй като били поискани документи, с които към този момент ищците не разполагали, а и не били необходими за определянето и размера на дължимите обезщетения. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 429, ал.3 от КЗ и застрахователят следва да заплати законна лихва, считано от датата на уведомяване, която в случая и предявяването на извънсъдебна претенция от страна на ищците.

ЗК „Лев Инс“ АД е подало отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси същият е ограничен от направените с жалбата оплаквания.

В случая обжалваното решение е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото и в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са претенциите, основани на изложените в исковата молба обстоятелства. Поради това актът се явява валиден и допустим.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните поделото доказателства, съгласно правилото на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 432,,ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищците излагат твърдения, че на 24.02.2023г в с.Мрамор, Столична община е настъпило ПТП между техния син К. А. Ш., като водач на мотоциклет „КТМ” и товарен автомобил „Скания 124-420” с рег.№ ********, с прикачено полуремарке „Шмитц СЦС 24“, управляван от С. Й. С.. Причина за произшествието било поведението на водача С. С., който при извършване на маневра за завиване на ляво, не се е уверил,че с това си поведение няма да застраши останалите участници в движението и при грубо нарушаване 3 на правилата на ЗДвП е отнел предимството на насрещно движещия се в своята пътна лента , мотоциклет марка КТМ, управляван от К. А. Ш. .

В резултат на произшествието К. Ш. е получил травми несъвместими с живота и починал същия ден на път за лечебно заведение.

Тъй като отговорността на водача на товарния автомобил е била застрахована по риска „ Гражданска отговорност на автомобилистите“, то е поискано застрахователното дружество – ответника ЗК „Лев Инс“ АД да бъзе осъдено да заплати на ищците обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди – по 300 000лв. на всеки от тях, обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди –по 877,50 лева имуществени вреди за всеки от двамата ищци, изразяващи се в разходи за погребение на сина им и 80 лв. за преглед на ищцата, законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция- 06.03.2023г. до окончателното им изплащане.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с възражение, че ударът между двете моторни превозни средства е настъпил в резултат на случайно събитие. Оспорени са били механизмът на ПТП, причинно-следствената връзка между него и сочените от двамата ищци вреди и размера на търсените обезщетения. Наведено е твърдение, че вина за произшествието има починалият К. А. Ш., който нямал имал необходимия опит за управлява мотоциклета и не съобразил местоположението и траекторията на движение на товарния автомобил. Освен това той управлявал е мотоциклета при липса на свидетелство за правоуправление, без каска, с изключително висока скорост, която е рискова и в този смисъл прави възражение за изключване и/или намаляване отговорността му по застраховката на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат. Прави се възражение за това ,че мотоциклетът е бил без регистрационен номер и водачът го е управлявал по време на състезание, което изключва отговорността на застрахователя в съответствие с чл. 494, т.1, т.3 и т.4 от КЗ.

На следващо място е направено възражение за неизпълнено задължение за надзор от родителите спрямо непълнолетно дете на основание чл. 125, ал. 1 от СК, в съответствие, с което обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД също следва да бъде намалено.

Застрахователят е оспорил и началния момент на акцесорната претенция за лихви, като поддържа , че пред него не са били представени всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред , като се позовава на чл.409 от КЗ. Посочва,че срокът за произнасянето му по чл.108, ал.2 от КЗ бил 6 месеца от датата на заявяване на претенциите, който не бил изтекъл към датата на подаване на отговора по настоящото дело.

С постановеното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на товарен автомобил „Скания 124-420” с прикачено полуремарке „Шмитц СЦС 24. Прието е, че обезщетения в размер на по 250 000лв. за всеки един от ищците справедливо ще обезщетят същите за претърпените от тях неимуществени вреди. По отношение на претенциите за имуществени вреди е прието 4

, че те са доказани за пълния им предявен размер.

Градският съд, като е обсъдил събраните по делото доказателства е счел за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия , което се изразява в това, че К. Ш. е управлявал мотоциклета без да притежава свидетелство за управление на МПС. Съдът е приел, че мотоциклетистът е изгубил управлението върху мотоциклета и е паднал, като не е било установено падането да в резултат на обективна причина. Поради това е счетено, че не следва да се обсъжда каква е била опасната зона за спиране на мотоциклетиста.

Прието е, че водачът на товарния автомобил също е нарушил правилата за движение чл.20,ал.2 от ЗдвП, като не се е съобразил с конкретните условия на състоянието на пътя, интензивността на движението и видимостта, които , макар и при проявяване на по-голямо внимание биха му позволили да възприеме насрещно движещия се мотоциклетист, като уязвим участник в движението съгласно чл. 5,ал.2 от ЗДвП.