Решение № 515 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Варна , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503308 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 181/28.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1671/2018 год. по описа на РС-Провадия, с което са уважени предявени от С. Х. М. от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област срещу кооперацията – въззивник по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 224 КТ като е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с.

Лопушна, община Дългопол, Варненска област дължи на ищеца С. Х. М. от с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област сумата от 1710, 21 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение като председател на КПТУ „Кале-94“ за месец април 2018 год.; сумата от 1710, 21 лева – дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018 год. (10 дни за 2017 год. и 10 дни за 2018 год.), ведно със законната лихва върху всяка от горните суми, считано от подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 187, 04 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горните суми, за периода 25.05.2018 год. до предявяване на иска (19.12.2018 год.), за които суми в полза на ищеца е издадена заповед с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа на РС-Провадия за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като е оставено без уважение предявеното от ответника (настоящ въззивник) Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област, възражение за прихващане със сумата в общ размер на 4830, 19 лева.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при неточно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което и решението е и необосновано.

1

Неправилен е изводът на съда, че в случая не може да се извърши прихващане със заявените от въззивника (ответник по исковете) под формата на възражения за прихващане срещу предявените искове претенции към ищеца за вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, тъй като това било в противоречие с трудовото законодателство. Не е отчетено на първо място, че забраната за компенсация важи за вземания за трудово възнаграждение, но не и за вземания за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за обезщетения за забава по чл. 86 ЗЗД. Не е съобразено също, че вземането за трудово възнаграждение е частично, а не изцяло несеквестируемо, поради което и над размера, надвишаващ несеквестируемата част, вземането за трудово възнаграждение може да бъде прихващано с насрещно вземане/вземания.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради извършено съдебно прихващане със сумите, съответно: 1630, 27 лева – получена от ищеца без основание сума за положен извънреден труд за месец март 2018 год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2014 год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2015 год.; 806, 65 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор за наем на земеделска земя № 120 П/11.06.2016 год.; 779, 97 лева – получена без основание на 12.03.2018 год. от ищеца сума по договор № Лоп 5/05.07.2015 год. за наем на земеделска земя.

В писмен отговор насрещната страна – С. Х. М. (ищец по предявените искове), чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.

Съдът съобрази следното:

Със заявление с вх. № 6236/05.11.2018 год. по рег. на РС-Провадия заявителят С. Х.

М. е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Кооперация за производство, търговия и услуги „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област за сумата от 3420, 42 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение, в качеството му на председател на кооперацията, както и за сумата от 157, 08 лева – лихва от 25.05.2018 год. до 05.11.2018 год. В заявлението други обстоятелства, от които произтича вземането на заявителя против длъжника за горните суми, няма наведени.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018 год. по описа на РС-Провадия за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу ответната кооперация за заплащане на сумата от 3420, 42 лева – неизплатено трудово възнаграждение в качеството му на председател на кооперацията, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда (05.11.2018 год.) до окончателното и́ изплащане и на сумата от 157, 08 лева – лихва за периода 25.05.2018 год. 05.11.2018 год. (датата на подаването на заявлението в съда).

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в редакцията на нормата преди ДВ, бр. 100/2019 год., длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед.

В дадения му от съда срок заявителят е предявил срещу длъжника по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът (КПТУ) „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с.

Лопушна, община Дългопол, Варненска област дължи на ищеца следните суми: сумата от 1710, 21 лева, представляваща дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение, като председател на кооперацията, за месец април 2018 год., ведно с обезщетение за забава в 2 размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда (05.11.2018 год.) до окончателното и́ изплащане; сумата от 1710, 21 лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и за 2018 год. (по 10 дни за всяка година), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда (05.11.2018 год.) до окончателното и́ изплащане; сумата от 199 лева – лихва за забава върху сумата от 3420, 42 лева за периода от 25.05.2018 год. до датата на предявяване на иска, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018г. на РС- Провадия за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В исковата си молба ищецът навежда следните твърдения: С решение на Общото събрание на ответната кооперация от месец април 2014 год. е бил избран за председател на кооперацията срещу уговорено трудово възнаграждение. С решение на ОС на кооперацията от 24.06.2018 год. ищецът е освободен от длъжността председател на кооперацията и е избран нов. За месец април 2018 год. кооперацията не е изплатила на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на 2035, 00 лева (брутно възнаграждение) и 2045, 83 лева – брутен размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2017 год. и за 2018 год. (по десет дни за всяка година); нетният размер на трудовото възнаграждение и на обезщетението по чл. 224 КТ е общо 3420, 42 лева, съответно: 1710, 21 лева – дължимо трудово възнаграждение и 1710, 21 лева – обезщетение по чл. 224 КТ за 2017 и 2018 год.

Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху дължимите суми за трудово възнаграждение и за обезщетение по чл. 224 КТ, считано от забавата – 25.05.2018 год. до датата на предявяване на иска /19.12.2018 год./ в общ размер на 199 лева.

За удовлетворяване на вземанията му, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 954/06.11.2018 год. по ч. гр. дело № 1436/2018г. на РС- Провадия. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК ответната кооперация е възразила писмено срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземанията му към ответника.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът КПТУ „Кале-94“, с ЕИК 813147321, със седалище и адрес на управление: с. Лопушна, община Дългопол, Варненска област чрез процесуалните си представители, оспорва исковете. Не оспорва, че до месец април 2018 год. ищецът е изпълнявал длъжността председател на земеделската кооперация, която длъжност е платена. Твърди се, че след изключването на ищеца като член-кооператор и освобождването му от длъжността председател и избора на нови органи на управление ръководството на Земеделската кооперация е счело, че няма да изплати дължимото се на ищеца С. М. трудово възнаграждение за месец април 2018 г. и обезщетение за неползвания през 2017 г. и 2018 г. платен годишен отпуск в размер на по 10 работни дни, предвид причинените от него на кооперацията в качеството му на длъжностно лице – председател, имуществени вреди.

С отговора, под формата на възражение за съдебно прихващане на претендираните от ищеца суми, от ответника са заявени в условията на евентуалност една спрямо друга следните претенции:

За прихващане със сумата от 1630, 27 лева, съставляваща трудово възнаграждение за 85 часа извънреден труд за месец март 2018 г., което ищецът неправомерно сам си е начислил и изплатил на себе си по банков път без знанието и санкцията на УС, без контрола на счетоводител, личен състав или друго длъжностно лице на кооперацията, което да подпише съответните документи за начисляване и плащане, без съответните отчетни форми и без да е налице основание за това, тъй като извънреден труд през посочения месец С . М. не само не е полагал, но не е отработил и редовния такъв. По тези съображения счита, че сумата е получена от ищеца без основание и същият дължи връщането и́ на кооперацията.

За прихващане със сумата от 806, 65 лева, представляваща наемна цена, получена от 3 ищеца С. М. по договор за наем на земеделска земя № 120П/11.06.2014 г. Твърди се, че посочената сума ищецът в качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи, предмет на цитирания договор, с а м си е начислил в качеството на наемодател за стопанската 2014 г.- 2015 г. и я е превел по банков път по своя банкова сметка с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочено „рента по договор 120 за 2015 г.“. С разходен касов ордер от 02.12.2015 год. КПТУ „Кале 94“, чрез представляващия С.М., е „изплатила“ на Х. И. Х. като наемодател по същия договор сума в размер на 806, 64 лева, представляваща рента за 2015 год, като подписът в РКО, положен за получател, е на ищеца, който е получил и сумата. Т. е., ищецът е получил два пъти на една и съща сума на едно и също основание, за един и същ период, поради което дължи връщане на горната сума на кооперацията, тъй като е получена без основание.

За прихващане със сумата от 806, 65 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя № 120П/11.06.2015 г. Твърди се, че посочената сума ищецът, в качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи, предмет на цитирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската 2015 г. – 2016 г. и я е превел по банков път по своя банкова сметка с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена „рента по договор 120 за 2016 г.“. С разходен касов ордер от 13.11.2017 год. КПТУ „Кале 94“ е „изплатила“ чрез председателя си С.М. на И. И. като наемодател по същия договор сума в размер на 919, 02 лева, представляваща рента за 2015 г. – 2016 г., като подписът в РКО, положен за получател, е на ищеца, който е получил и сумата. Т. е., ищецът е получил два пъти една и съща сума на едно и също основание, поради което дължи връщане на сумата от 806, 65 лева на кооперацията, тъй като е получена без основание.