Решение № 300 от 25.11.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Перник, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500440 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19/ 20. 05. 2025 г., постановено по гр. д. № 185/2024 г. по описа на Трънският районен съд е постановено следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Н. З. против В. З. Х., иск с правно основание чл.

109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови правото му на достъп и ползване на ливада с площ от 7.133 дка видно от представена скица на имота № 15-800044-06.08.2024г. с идентификатор *** находяща се в землището на с.***, общ.***, като осъди ответника да премахне незаконно изграденият електропастир.

ОСЪЖДА Й. Н. З., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на В. З. Х. с ЕГН:

**********, с адрес ***, сумата от 700 лв. (седемстотин) лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство.

Недоволен от така постановеното решение е ищеца Й. Н. З., който е депозирал въззивна жалба, с която моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявения от него иск. При постановяване на първоинстанционно решение не били взети предвид представените от него доказателства.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Процесуалния представител на въззиваемата страна В. З. Х. адв. И. В. е изпратила по ел. адрес на РС-Трън друг документ на френски език вместо посочения в ел. съобщение отговор на въззивната жалба.

1

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна в процеса, останала недоволна от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срок по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК /аналогична на чл. 38 ГПК (отм.)/, когато съдът определи по-дълъг от установения в закона срок, извършеното действие след законовия, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено, като законът не разграничава двата вида срокове според това дали могат да бъдат продължавани от съда, или тази възможност е изключена даже при съгласие на противната страна решителни и нерешителни срокове. В този смисъл е и постоянната съдебна практика определение № 1 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2010 г., I г. о., определение № 1015 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 942/2011 г., II т. о., определение № 8 от 3.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4727/2013 г. II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, решение № 254 от 21.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 90/1999 г., 5-членен състав, определение № 279 от 5.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2400/2016 г. III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както и правната теория - Българско гражданско процесуално право - проф. Ж. С. и колектив, осмо допълнително и преработено издание, 2004 г., стр. 262, съгласно която:

"Когато пропускането на срока се дължи на погрешно посочване от съда на продължителността на законен срок в отправеното до страната съобщение или в решението на съда /например срока за обжалване на решението/, пропускането се смята винаги извинително и ако страната предприеме действието в посочения от съда срок, то не се смята за просрочено, така че страната не се нуждае от възстановяване на срока." В настоящия случай, препис от съдебното решение е било изпратено на ищеца чрез неговия процесуален представител и съдебен адресат адвокат П.А. и е бил получен от него на 21.05.2025 г., като същият е депозирал молба за възстановяване на пропуснат и изтекъл срок за обжалване на съдебното решение по см. на чл. 64, ал. 2 ГПК на 17.06.2025 г. и е изложил като обстоятелство, че не може да осъществи контакт с неговия доверител. РС-Трън не е провел процедура по възстановяване на срок по чл. 66 ГПК, но по см. на чл. 62, ал. 3 ГПК е определил по-дълъг срок от законоустановения за обжалване на постановеното решение, като е изпратил препис от постановеното решение на ищеца лично, който е бил получен на 07.07.2025 г. и въззивната жалба е постъпила в двуседмичния срок от връчването на решението лично на ищеца на 10.07.2025 г., поради което същата не е просрочена.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Въз основа на материалите по делото, Пернишкия окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността.

Образувано е по искова молба, предявена от Й. Н. З., ЕГН:**********, с адрес:

***, против В. З. Х., с адрес ***.

Ищецът Й. Н. З. твърди, че е един от наследниците на З.И.Г., починал на *** С 2 решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК Трън е възстановено правото на собственост на наследниците на З.И.Г., сред които имоти е и ливада с площ от 7.133 дка видно от представена скица на имота № 15-800044-06.08.2024г. с идентификатор *** находяща се в землището на с.***, общ.***. Ответника без разрешение на ищеца и негово съгласие от преди две години е изградил електропастир (ограда), с което го лишава от възможността безпрепятствено да посещава и ползва процесния имот. Въпреки проведени многократни разговори с молба да бъде премахнат електропастира това не дало резултат.

Ищецът подал сигнал до РП-Перник, но с постановление от 01.07.2024г. получил отказ за образуване на досъдебно производство.

Искането към съда е да възстанови правото му на достъп и ползване на процесната ливада, като осъди ответника да премахне незаконно изграденият електропастир.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът В. З. Х., с адрес *** чрез адв. И. В. е оспорил твърденията изложени в исковата молба, тъй като ползвал процесния имот на валидно правно основание и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен. Претендира сторените по делото разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че правото на собственост е абсолютно вещно право което гарантира на титуляра на правото възможността да се изисква от всеки правен субект поведение, с което да не се препятства или затруднява упражняването на правото на собственост от гл.т. на правомощията на собственика да владее, ползва и се разпорежда с обекта на собствеността, както да изисква поведение, с което да не се нарушава, уврежда или унищожава обекта на собствеността. В определени хипотези собственикът, в името на търсен от законодателя баланс между обществен и личен (частен) интерес, търпи ограничения при упражняване правото си на собственост в пълен обем в рамките на разумното ползване от страна на други правни субекти. В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето лице, която макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е необходимо да е нарушен конкретна норма на закона, достатъчно е наличие на неоснователни действия, който да пречат на собственика да упражнява правото си на собственост. Ако въпреки извършването на определени действия (бездействия), правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод , че не винаги всяко „негативно“ от гл.т. на ищецасобственик действие на ответника препятства упражняването на правото му на собственост.

РС –Трън е приел, че правните изводи за осъществен от страна на ответника В. Х. фактически състав на чл. 109 ЗС не били установени по делото с конкретни факти.

Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия (стоеж, реконструкция и др.), а от това дали осъщественото действие пречи на собственика да ползва вещта си – в случая собствения реституиран земеделски имот. РС Трън е приел, че от доказателствата по делото се установявало, че ответникът В. Х. в качеството си животновъд и собственик на съседни имоти на процесния е сключил с един от съсобствениците договор за наем на ливадата за стопанските 2022/2023г., 2023/2024/ и 2024/2025г. Изложени са съображения, че редът и начинът за предоставяне ползването на земеделски земи са уредени в Глава пета "а" – "Ползване на земеделските земи" и Глава седма – "Ползване на земеделските земи" от ППЗСПЗЗ. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлявало процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие". С 3 разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е създадено задължение за собствениците на земеделски земи да декларират в съответната общинска служба по земеделие формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите си, като в случай че не желаят имотите им, или някои от тях, да се включват в масиви за ползване, изрично следва да посочат това. Ползвателите на земеделски земи съгласно същите законови разпоредби са длъжни да представят копие от договорите за наем, аренда, съвместна обработка на земята, като нямат задължение да декларират тези си договори ежегодно, а единствено в случаите на настъпила промяна в обстоятелствата съгласно чл. 71 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че в споразумението по чл.

37в, ал. 1 не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 8 от ППЗСПЗЗ при определяне територията, в която се създават масивите за ползване по реда на §2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за които собствениците и ползвателите са декларирали, съответно заявили, несъгласие за включване в масиви. Земеделските земи, за които не са подадени декларации от собствениците им по чл.

37б, и за които няма сключени договори, се разпределят между ползвателите по начина, определен в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. От представените по делото писма от ОСЗ Трън първоинстанционният съд е приел, че е видно, че ответникът в качеството си на ползвател е изпълнил задължението си и е представил договори за наем за ползване на процесния имот, с представител на съсобствениците (с уточнението по-горе относно констатираното несъответствие в имената на св.В.Д. Н.). Както, и че е заявил участие в разпределението за ползване на земеделските земи, включващи процесния имот, което по същество е административна процедура със сложен фактически състав.

РС-трън е стигнал до извода, че съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Разпечатката съдържа 39 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7787b8a1-6cdb-4f8e-8496-2f836241188a