Определение № 275 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. София, 26.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600343 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22–ра от НПК във вр. с чл. 249, ал.

3 от НПК, тъй като от защитника на подсъдимите В. Г. и П. Р. – адв. Д. Д. и от прокурор от ОП-Кюстендил е поискана проверката на определение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, с което в разпоредително заседание, проведено на 24.02.2026 год. по н.о.х.д. № 621/2025 год. по описа на ОС-Кюстендил, е прекратено съдебното производство.

С частната жалба от адв. Д. Д. се иска отмяна на определението поради несъгласието на защитника с извода на първоинстанционния съд, че съществува соченото нарушение на правото на обвиняемите да имат общ защитник. Несъгласието с преценката, че двамата обвиняеми не могат да бъдат защитавани от един и същ защитник, е поради доводи за непротиворечивите им интереси.

И с частния протест е поискана отмяната на прекратяването на съдебното производство с доводи също за неправилност на извода за противоречивост в интересите на двамата обвиняеми, съществуваща още в предходната процесуална фаза.

До обжалваното и протестирано прекратяване на съдебното производство окръжният съд е стигнал, защото е приел съществуването на нарушено право на обвиняемият П. Р. да има защитник, тъй като упълномощеният от него в досъдебното производство адв. Д. е вече бил защитник на другия обвиняем – В. Г., а между двамата обвиняеми съществува противоречие в интересите им, определящо се от различната им позиция по повдигнатите срещу тях обвинения, изразена в последните им обяснения от 13.10.2025 год.

Частната жалба и частният протест са допустими, подадени са от имащи право на тях в срок.

1

В идентичното им искане за отмяна на определението въззвният съд намира основателност, защото преценява, че няма нарушено право на обв. П.

Р. в предходната процесуална фаза на едно от основните права по чл. 55 от НК – да има защитник в наказателното производство, тъй като осъществяването на защитата му от един и същ упълномощен адвокат и от другия обвиняем не е в хипотезата на противоречивост на интересите. Тази противоречивост е съществено определяща за това дали всеки един от подсъдимите може да бъде защитаван от упълномощения си защитник, който е защитник и на другия, защото съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК общ защитник не може да има, ако защитата на единия противоречи на защитата на другия.

Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в светлината на принципните положения, възприети с ППВС № 6/78, последователно и еднозначно прилагани в практиката на ВКС.

Съобразно приетото в т. 6 от Постановление 6/78 г. на ПВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в интересите на обвиняемите "следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.), а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното от всеки от тях обвинение. " Общата защита на взаимно несъвместими интереси е неефективна, защото не може да обхване всички позиции на подсъдимите, противопоставящи се едни на други – защитавайки едната позиция защитникът може да увреди позициите на друг от защитаваните и обратно. Следователно интересите на обвиняемите/подсъдимите са противоречиви, когато са налице различни процесуални позиции на привлечените към наказателна отговорност и поради това, за да се прецени налице ли е противоречие в интересите на подсъдимите В. Г. и П. Р. в светлината на някоя от посочените в цитираното ППВС хипотези, следва да се проследи процесуалната им поведение:

В досъдебното производство, при привличане в качеството на обвиняеми лица, и двамата са били представляван упълномощен защитник въззивният жалбоподател адвокат Д.. При разпитите им в качеството на обвиняеми, проведени на 13.10.2025 год. в присъствието на адв. Д., В. Г. има конкретното признание, че е държал в ръцете си торбичката, в която е знаел, че се намира наркотичното вещество, употребяващо се от обв. Р., точно когато бил задържан от полицаите и е отрекъл, намереното след това в портфейла му да е негово. Обясненията на Р. от същата дата са идентични, тъй като той от своя страна признава, че наркотичното вещество в торбичката е за негово ползване, и че той е сложил в портфейла на Г. „черното топче“, за да се освободи от него, тъй като е видял приближаването на полицейският служител към автомобила му.

С оглед на горното, настоящият въззивен състав намира, че не са били налице основания за отвеждане на защитника от участие в досъдебното 2 производство, каквото указание е дал съда за отстраняване на нарушеното право на единият от подсъдимите, тъй като не е налице противоречие в интересите на подсъдимите В. Г. и П. Р., поради което и следва да се приеме, че не съществува процесуална пречка по смисъла на чл.91, ал.3, т.1 от НПК упълномощеният от тях адвокат да представлява едновременно двамата като техен защитник. Първият съд е приел за отстранимо соченото от него съществено процесуално нарушение без обаче да съобрази и следното:

С указанието за отстраняване на общия за двамата подсъдими защитник от участие в досъдебното производство и заместването му с друг упълномощен /служебен адвокат за отделно процесуално представителство за П. Р., се засяга установения в практиката на СЕС стандарт за ефективно упражняване на правото на защита, когато липсва противоречие в интересите на подсъдимите. В тази насока е Решение на СЕС от 05.06.2028 год. по дело С612/15, постановено по преюдициално запитване за тълкуване на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, в което е посочено, че отстраняването на първоначално упълномощения от подсъдимите защитник е допустимо само при противоречие в интересите им.

Поради това, ако се отстрани упълномощения от двамата подсъдими защитник при липса на противоречие в интересите им, може да се стигне до ограничаване на правото им по чл.6, т.3 от ЕКПЧ да отстояват интересите си при разрешаване обема и съдържанието на тяхната наказателна отговорност, като се представляват от избран от тях защитник, а именно от адвокат Д..

Горното обосновава решаващия извод на въззивния съд, че протестираното определение на ОС-Кюстендил следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на следващите се процесуални действия, тъй като и сам не намери основания за прекратяване на съдебното производство.

Мотивиран от тези съображения, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК от разпоредително съдебно заседание, с което в разпоредително заседание, проведено на 24.02.2026 год. по н.о.х.д. № 621/2025 год. по описа на ОСКюстендил, е прекратено съдебното производство по делото поради това, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на обвиняемия П.

И. Р. да има защитник, и е върнато делото на Окръжна прокуратура гр.Кюстендил за отстраняването му.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил за продължаване на следващите се процесуални действия.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4