Решение № 5484 от 14.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 565/2025
- Вид
- Решение № 5484
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- Валерия Банкова, ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5484 гр. София, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100500565 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 17880 от 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9506/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 32-и състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 124 ГПК от М. М. Т., в качеството му на процесуален субституент на Д. Т. П. срещу С. К. П., че Д. Т. П. е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, представляващ дворно място с № ***, находящо се в с. Лозен, район Панчарево, с площ 780кв.м., при съседи: ***, ***, ***,
***, ***, ***, както и на 1/6 ид.ч. от изградена в дворното място къща с ид. № ***, със застроена площ 114 кв.м. /93 кв.м. по нотариален акт/.
Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот с № 105, том I, рег.№ 2830, дело № 98/2018г. от 20.12.2018г. на нотариус А.И., рег. № 424 в частта, в която С. К. П., с ЕГН ********** е призната за собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот, представляващ дворно място с № ***, находящо се в с. Лозен, район Панчарево, с площ 780кв.м., при съседи:
***, ***, ***, ***, ***,
***, както и на 1/6 ид.ч. от изградена в дворното място къща с ид. № ***, със застроена площ 114 кв.м. /93 кв.м. по нотариален акт/.
С решението С. К. П. е осъдена да заплати на М. М. Т. на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 1400 лева – разноски за производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на чужди права по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, а именно, че към настоящия момент е кредитор на служебно конституирания в хода на производството втори ищец Д. Т.
П., както и че не е доказал също така твърдението си, че вторият ищец Д. П. бездейства и не упражнява правата си спрямо ответницата и с това си поведение заплашва имуществената 1 сфера на ищеца М. Т., застрашава възможността му да удовлетвори своето вземане. Сочи, че към момента ищецът М. Т. не е кредитор на втория ищец Д. П., тъй като вземането на ищеца е погасено по давност. Предвид това, че не е доказано качеството на кредитор на ищеца М. Т., не следва да се изследват останалите кумулативни процесуални предпоставки на чл. 134 ЗЗД. Намира за доказано възражението й, че е придобила имота по давност. Счита, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал в цялост показанията на свидетелката А., както и че неправилно са кредитирани в цялост показанията на свидетеля М. Т.. Намира, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати в открито съдебно заседание. В това открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата не се е явил, тъй като е имал уговорка с упълномощения от нея адвокат и по-късно е установила, че адвокатът й не се е явил, а по делото е постъпила молба от другия й адвокат с искане делото да се отложи поради заболяване, като е представен болничен лист. Така правата и интересите й в процеса останали незащитени, тъй като не била информирана от процесуалните си представители, че няма да се явят и не могла да се яви лично. Поради неуведомяването й за ответницата е била налице непреодолима пречка да се яви пред съда на 10.09.2024 г., което препятствие не е имало как да отстрани поради убеждението й, че след като е упълномощила двама адвокати, поне единият от тях ще се яви, за да я представлява. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че вземането по процесния изпълнителен лист не е платено. Твърди, че ответницата не е извършила такива действия, които по явен и недвусмислен начин да покажат отричане на владението на останалите сънаследници. Намира за неоснователен доводът, че ответницата не е била надлежно представляване в последното по делото заседание. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Първоинстанционният съд е сезиран иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК и чл. 587, ал. 2 ГПК, предявен от ищеца М. М. Т. в качеството му на кредитор и процесуален субституент на длъжника Д. Т. П. срещу С. К. П., с който ищецът упражнява имуществените права на своя длъжник с твърдения, че неговото бездействие заплашва удовлетворяването на ищеца в качеството му на кредитор.
За основателността на иска с правно основание чл. 134 ЗЗД ищецът следва да установи следните предпоставки: качеството си кредитор и правния си интерес да упражни чуждо право поради това, че длъжникът бездейства.
Вземането на кредитора по чл.134 ЗЗД не става предмет на делото, но влязлото в сила решение относно качеството кредитор следва да се вземе предвид от съда. Доколкото обаче качеството кредитор е предпоставка за уважаване на иска по чл.134 ЗЗД, то висящ процес относно съществуването на вземането на кредитора по чл.134 ЗЗД спрямо неговия длъжника преюдициално за делото по чл.134 ЗЗД. В този смисъл аргументите за това становище са изложени в ТР № 2/2019 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което макар и постановено за иска по чл.135 ЗЗД следва да намерят приложение и по отношение на косвения иск. Съгласно мотивите на цитирания тълкувателен акт правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е необходимо предварително да бъде установено с влязло в 2 сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение, доколкото вземането на кредитора не е отречено със сила на пресъдено нещо, възражението на ответницата за погасяване на вземането на ищеца по давност не следва да бъде разглеждано в настоящия процес. При това, доколкото не се установява и погасяване на вземането поради плащане, то за целите на иска по чл. 134 ЗЗД съдът намира за установено качеството кредитор на ищеца.
Правен интерес е налице, когато длъжникът бездейства при събиране на свое вземане и кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото си. В конкретния случай правният интерес е обоснован с твърденията на ищеца, че длъжникът бездейства поради това, че не защитава правото си на собственост върху 1/6 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда и дворното място, върху което е построена и не предявява иск за признаване за установено спрямо ответницата С. П., че е собственик на 1/6 ид.ч от къщата и 1/6 ид.ч. от дворното място, при положение че ответницата П. се легитимира като собственик на процесните недвижими имот въз основа на констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на дворното място и 5/6 ид.ч. от построената жилищна сграда.
С оглед имущественото право на длъжника, което упражнява, ищецът следва да установи, че длъжникът и съищец Д. П. е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот-дворно място, с идентификатор № ***, с адрес с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“, с площ по скица 780 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); номер по предходен план: 1179; квартал:83, заедно с 5/6 ид.ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 440636223.1179.1, с адрес: с. Лозен, район Панчарево, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***; застроена площ: 114 кв.м.; брой етажи: 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна по наследство от неговия наследодател Т. Д.ов П.. В тежест на ответницата по предявения иск е да установи възражението си за придобивна давност за 1/6 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от построената върху него жилищна сграда.
В хода на производството не е налице спор, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни обстоятелствата, че съищецът Д. П. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД от 2001 г. да плати на ищеца М. Т. сумата от 4000 лева за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 05.09.1991 г. до окончателното плащане, както и сумата от 100 лева- разноски; издаването на изпълнителен лист от 17.01.2003 г., въз основа на който било образувано изп.д. № 4054/2023 г. при ДСИ, наложена възбрана на 1/6 ид.ч. от двуетажната къща с ид. № 44063,6223.11.79.1 в с. Лозен, район Панчарево, с площ от 93 кв.м,м находяща се в дворно място с ид. № ***, в с. Лозен, район Панчарево, с площ 780 кв.м., при съседи: ***, ***, ***,
***, ***, ***; че Д. П. по силата на наследствено правоприемство е придобил правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от описаните къща и дворно място; че на 20.12.2018 г. в полза на ответницата С. П. е съставен констативен нотариален акт, с който е призната на основание давностно владение за собственик на 5/6/ ид.ч. от описаната къща и цялото дворно място.
По делото е приет нотариален акт за сoбственост върху недвижим имот № 105, том I , рег. № 2830, дело № 98 от 2018 г. на нотариус А.И., с който С. К. П. е признава за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район Панчарево, на ул. ****, придобит на основание наследство по закон и на основание придобивна давност, а именно: поземлен имот-дворно място, с идентификатор № ***, с адрес с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“, с площ по скица 780 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); номер по предходен план: 1179; квартал:83, заедно с 5/6 ид.ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 440636223.1179.1, с 3 адрес: с. Лозен, район Панчарево, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***; застроена площ: 114 кв.м.; брой етажи: 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 91, том IV, дело № 722/1981 г. се установява, че Т. Д.ов П. и С. К. П. са признати за собственици по давностно владение върху следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда, без мястото, построена в парцел V-1415,в квартал 83 по плана на Лозен-София.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си Т. Д.ов П. е оставил за свои наследници С. К. П.-съпруга; В. Т. П.-син и Д. Т. П.син.
Спорен по делото се явява въпросът дали ответницата С. П. е придобила процесните 1/6 ид.ч. от дворното място и двуетажната жилищна сграда по давност.
Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/778762d7-aeae-4b5b-92c5-5a35c2830ad4