Решение № 614 от 12.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602996 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.3334 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от подсъдимата Н. Д. Б., чрез защитника адв. В. Ч., против Присъда от 10.02.2021 г по в.н.о.х.д. № 20986/18 г на СРС, 97 състав.

С тази присъда подс.Б. е била призната за виновна за това, че 29.07.2018 г в гр.София, по ул. Княз Борис I, при управление на МПС – лек автомобил Мерцедес СЛК с ДК № ****, е нарушила правилата за движение по пътищата, поради което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на пешеходката З.Ц.Г., изразена счупване на проксималните части на голямопищялната и малкопищялната кости на лявата подбедрица, довели до трайно затруднение на движението на долния десен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, което представлява престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр чл.342 ал.1 пр.3 НК, като на основание чл.78а НК е била освободена от наказателна отговорност и е било наложено административни наказания „глоба“ от 1 000 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Осъдена е и да заплати направените по делото разноски.

В жалбата общо се посочва, че присъдата е неправилна и необоснована; прави се искане за постановяване на оправдателен съдебен акт.

СГП посочва, че следва да се потвърди обжалвания акт, доколкото деянието, предмет на обвинението, е подкрепено от събраните доказателства и правилно е приложен материалния закон.

В съдебно заседание адв. Ч., защитник на подс.Б., посочва, че поддържа жалбата си; счита, че е налице случайно деяние по чл.15 НК. Счита, че с първоинстанционната присъда се ощетява обективната справедливост и интересите на клиента му. Моли за оправдателна присъда или за връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимата посочва, че е убедена, че е невинна; счита, че тя самата е пострадала от неразумното поведение на възрастната жена, блъсната от управляваната от нея кола; при все 1 това я оправдава поради напредналата последици, които тя носи от случая. възраст; но също така напомня и за неприятните

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите на защитата. По своето естество тези доводи се отнасят до това, че процесното ПТП не се е случило по вина на подсъдимата; поради това се иска нейното оправдаване.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи. Видно от събраните доказателства, подс.Б. е нарушила чл.116 и чл.119 ал.4 ЗДвП, което нарушение е в основата на настъпилите травматични увреди на пешеходката св.Г..

Първата инстанция правилно и законосъобразно е установила фактическата обстановка, с някои изключения. Въззивният съд, след собствен прочит на материлаите по делото, установява следното: на 29.07.2018 г, около 15,00 ч, подс.Б. е управлявала лек автомобил Мерцедес с ДК № **** в гр. София, по ул. Княз Борис I с посока на движение от ул.Иван Денкоглу към ул. Солунска, като на кръстовището с ул.Солунска направила ляв завой. Движила се със скорост от около 10 км.ч. при извършване на маневрата. В този момент св.Г., на 77 г, пресичала ул. Солунска, без да има пешеходна пътека, точно пред завиващия автомобил, от дясно на ляво от гл.т. на подс.Б.; движила се бавно. Подс.Б., при извършваната маневра „завой наляво“, не се огледала в ляво и не възприела пресичащата по ул.Солунска св.Г.; поради това настъпил удар между предната част на автомобила, в областта между десния фар и централната част на автомобила, респективно с лявата подбедрица на св.Г.. В резултат на този удар тя претърпяла следните травматични увреди: счупвания в проксимиалните – т.е. близките до коляното – части на голямопищялната и малкопищялната кости на лявата подбедрица с минимално разместване на счупените костни фрагменти, както и наличие на костен фрагмент 0,5 см гръбно назад на 0,2 см от кондилното възвишение на лявата бедрена кост странично. Това увреждане е довело до трайно затруднение на движението на крака за срок повече от 30 дни.

По делото по несъмнен начин е установена тази фактическа обстановка – а именно от протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л.14 от досъдебното производство), показанията на св. Я.К., пряк очевидец на деянието (л.27 от досъдебното производство), показанията на св. З. Г., пострадала от деянието (л.29 от досъдебното производство и л. 114 гръб от съдебното производство), съдебно-медицински експертизи (л.34 и л.69 от съдебното производство) с допълнителни пояснения от вещото лице (л., автотехническа експертиза (л.43 от досъдебното производство) с допълнителни пояснения на вещото лице (л.74 и 141), справка за съдимост (л.52 от досъдебното производство), медицински документи (л.30 и сл. от съдебното производство).

Настоящият състав не се съгласява с част от фактическите констатации на първата инстанция. Така в мотивите на обжалвания акт се приема, че пострадалата св.Г. е пресичала ул. Солунска, за да отиде до магазин „Берьозка“ – което предполага пресичане от ляво на дясно, от гл.т. на подсъдимата. В действителност св.Г. посочва в досъдебната фаза, че се намирала на десния тротоар на ул.Солунска, гледано към бул.Витоша, като пресякла ул.Солунска към ул.Денкоглу и с гръб към магазин „Берьозка“; също така посочва в своя разпит пред съда, че е отивала да пазарува в магазин на ул.Цар Борис I и след като е стигнала до магазин Берьозка е пресякла ул.Солунска – което предполага пресичане от дясно на ляво от гл.т. на подсъдимата, водач на колата, причинила ПТП. Следва да се 2 кредитират показанията на пострадалата, доколкото те отговарят и на естеството на нараняването . Ако тя пресича отляво на дясно от гл.т. на подсъдимата, както е приел СРС, то ударът би бил върху десния крак; същевременно несъмнено е установено травматичното счупване на лявата подбедрица – което означава, че ударът е бил именно в левия крак, което пък означава, че тя е пресичала от дясно на ляво от гл.т. на подсъдимата – както и самата пострадала посочва.

На второ място СРС е приел, че преди да извърши маневрата „ляв завой“, подсъдимата е спряла колата, огледала се и не е видяла други превозни средства и пешеходци; едва тогава е завила по ул.Солунска. Този извод не е подкрепен от никакви доказателства (показанията, които е дала подс.Б. преди да бъде привлечена като обвиняема, не може да се ползват). Обратното – видно от автотехническата експертиза, колата на подсъдимата се е движила със скорост от около 10 км.ч, което води до извод, че опасната зона за спиране е 3,86 м (т.е. разстоянието, което ще измине автомобилът, от задействане на спирачките до окончателното му спиране); също така отстоянието на автомобила до мястото на удара, към момента, в който св.Г. е стъпила на пътното платно, е повече от 10 м. Това означава, че ако действително подс.Б., движейки се с 10 км.ч., се е била огледала преди да предприеме маневрата „завой наляво“, е щяла да види св.Г. и да има време да спре повече от 7 метра преди нея. А по делото е установено, че тя се е движила с постоянна скорост от 10 км.ч. и не е спирала колата към момента, в който е блъснала пресичащата жена. Това води до извод, че подс.Б., преди да извърши маневрата си, не се е огледала конкретно в лявата част на ул.Солунска – която е посоката на движение на колата . Ако тя се е била огледала в тази посока, би забелязала бавно вървящата възрастна жена и процесното ПТП не би настъпило. Този пропуск да се огледа наляво е обясним предвид липсата на предимство на подс.Б. – тя е следвало да пропусне идващите по ул.Солунска автомобили, движещи се отдясно от нейна гл.т., като обяснява защо тя не е обърнала внимание на пътната обстановка от лявата страна (т.е. защо, предприемайки маневра „завой наляво“ не е гледала наляво, а е гледала надясно).

Фактически няма спор относно тези факти.

Защитата оспорва вината на подсъдимата, като приема, че е налице случайно деяние по чл.15 НК. Този довод не е основателен. Случайно деяние е налице, ако деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая подс.Б. е била задължена от закона (коментирано по-долу) да даде предимство на пешеходците; тя и обективно е можела да го направи – ако се е била огледала в ляво. В действителност, за да изпълни законовото изискване да се даде предимство на пешеходците, водачът на МПС следва да наблюдава и пространството пред колата си, вкл и ако извършва маневра „завой наляво“, като навлиза в улица, без да има предимство. Задължението да даде предимство на идващите по тази улица коли не освобождава този водач на МПС да даде предимство и на пешеходците, пресичащи пред автомобила му.

Обстоятелството, че пострадалата е пресичала на място, където няма пешеходна пътека, не може да доведе до извода, че деянието на подс.Б. не е престъпно, вкл и в контекста на чл.15 НК. Касае се за централна улица с интензивно пешеходно движение; налице са множество случаи на пресичащи граждани извън пешеходните пътеки; поради което и подс.Б. е следвало и е можела да предвиди, че е възможно пред колата да пресича пешеходец. Както бе посочено по-горе, скоростта на движение както на колата на подс.Б., така и на пострадалата пешеходка, са били много ниски – което означава, че подс.Б. е имала достатъчно време да възприеме тази пешеходка и своевременно да спре.

Подс.Б. е имала обективна възможност да възприеме пресичащата пред колата пешеходка, респективно своевременно да спре. Не го е направила, защото не е положила дължимото внимание като водач на МПС. При това положение не може да се приеме, че се касае за случайно деяние.

Правилно и законосъобразно СРС е приел, че от правна страна подс.Б. е нарушила 3 чл.119 ал.4 ЗДвП, съобразно който при извършване на завой, вкл и завоя наляво, какъвто е процесният случай, водачите на нерелсови превозни средства, каквато е колата на подс.Б., са длъжни да пропуснат пешеходците; също така е нарушила и чл. 116 ЗДвП, възлагаша на водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, особено към възрастните хора. Тя е нарушила тези норми, доколкото при извършване на маневра „ляв завой“ не е пропуснала пресичащата възрастна пешеходка, като причина за това е непредпазливостта ѝ – пропускът да се огледа наляво, преди да извърши маневрата.

Правилно и законосъобразно СРС е подвел така установената фактическа и правна обстановка под нормата на чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр чл.342 ал.1 пр.3 НК – а именно, при управление на МПС, в резултат на нарушение на правилата за движение, по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на св.Г.. Правилно СРС е отказал да приложи нормата на чл.15 НК – случайно деяние, като е изложил мотиви в тази насока, които съдът споделя, доводи за което бяха изложени по-горе.

Правилно и законосъобразно е приложен чл.78а НК, предвид наличието на законовите предпоставки за това – подсъдимата не е осъждана и не е била освобождаване от наказателна отговорност; деянието е причинено по непредпазливост и за него се предвижда наказание до 3 години "лишаване от свобода" или „пробация“; липсват съставомерни имуществени вреди. Правилно са определени и административните наказания – като наказанието „глоба“ от 1000 лв е в минималния размер, а наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ е определено в подходящ срок от 6 месеца, съответен на обществената опасност на деянието и дееца.

При служебната проверка на законосъобразността на присъдата съдът не установи основания за нейната отмяна. Налице са основание за изменението , предвид пропуска на СРС да посочи в диспозитива на акта нарушените норми от ЗДвП. Съобразно чл.305 ал.4 НПК в диспозитива на присъдата се посочва решението на съда относно въпросите по чл.301 НПК; а съобразно чл.301 ал.1 т.1 НПК следва да се посочи какво е извършеното деяние. Това означава да се посочат съставомерните елементи от фактическия му състав.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77863be3-5ba0-4237-b4c2-04b407504814