Определение № 3356 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3356 гр. Варна, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501343 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЗМБГ“ ЕАД, ЕИК 200706452, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Карпузица“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № № 985/20.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104690 по описа на РС-Варна за 2024 год., В ЧАСТТА МУ, с която ответникът, настоящ въззивник, „ЗМБГ“ ЕАД е осъдено да заплати на ищцата М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Пчелник, ул. „Мусала“ № 11, сумата от 13 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

Твърди се, че в решението липсва задълбочен анализ, обхващащ всички събрани по делото и относими към спора доказателства. Според въззивника неправилно са кредитирани показанията на майката и дъщерята на ищцата, като не е отчетена възможната им заинтересованост, както и липсата на преки впечатления от настъпването на злополуката, а в нарушение на процесуалните правила не са взети под внимание показанията на свидетелката Елена Х., от които според въззивника несъмнено се установява поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат 1 от ищцата, изразяващо се в проявена от нея груба небрежност. С оглед относимостта към твърдЯ.та да е проявена от ищцата груба небрежност на наличието на коренов израстък пред входа на процесния фургон, използван като стъпало към неговия вход, въззивникът твърди, че коренът не е станал причина за увреждането, а изложеното в показанията на майката и другата, ангажирана от ищцата, свидетелка Гинка А. относно значението му не отразяват обективно действителността. Пояснява, че обстоятелствата около неговото положение, както и факта, че не е ставал причина за падания преди и след инцидента с ищцата, се установяват от изложеното в декларацията и протокола за разследване на трудовата злополука, неразделна част от разпореждането на НОИ. Навеждат се и твърдения за неспазване от ищцата на правилата за безопасност на труда и тези за вътрешния ред. Въззивникът навежда, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука е недоказан и по размер, доколкото към датата на прегледа, извършен при СМЕ, ищцата е възстановена напълно от травмата, а свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди са необективни и пристрастни. Излага още, че претърпените вреди са минимални с оглед естеството на злополуката и получените травми. Дружество сочи още, че неправилно първоинстанционният съд не е приспаднал от присъденото обезщетение сумата от 838 лева, представляваща извършено от застрахователя „Дженерали застраховане“ АД в полза на ищцата плащане на обезщетение по риска „временна загуба на работоспособност“.

Отправено е искане за отмЯ. на решението в атакуваната от ответника част и постановяване на друго, с което искът за заплащане на сумата от 13 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 17.07.2023 год. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане, да бъде отхвърлен, евентуално – размерът на присъденото обезщетение да бъде намален, като се отчете, на основание чл.

200, ал. 4 КТ, полученото от ищцата застрахователно обезщетение по риска „временна загуба на работоспособност“, както и съпричиняването от нейна страна за настъпването на злополуката, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата, ищец по исковете, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага, че противно на становището на въззивника, изводът на районния съд за липса на съпричиняване от нейна страна за настъпването на трудовата злополука, е правилен и подробно аргументиран. Счита за неоснователно и оплакването за необективност на показанията на майка й и на свидетелката А., като заявява, че необективни са показанията на ангажирания от ответника свидетел елена Х. поради трудовоправните й отношения с въззивника към момента на събитието и отговорността, която носи за работния процес, вкл. и при злополука. Отделно от това се твърди, че изнесеното от свидетеля Мезиров е в подкрепа на твърдението за наличие на корен пред входа на фургона. Сочи и че не трябва да бъдат взимани предвид данните от декларацията и протокола за разследване на трудовата злополука, неразделна част от разпореждането на 2

НОИ, доколкото последният, като официалният свидетелстващ документ има удостоверителна сила само относно непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства, но не и онези, касаещи обстоятелствата или причината за инцидента. Подчертава и че е налице противоречие между изложеното в декларацията и свидетелските показания по делото относно това кой е завел ищцата до спешното отделение след злополуката. Въззиваемата страна счита, че правилно, на база всички релевантни доказателства, съдът е уважил иска за неимуществени вреди и не е намалил неговия размер със застрахователното обезщетение от 838 лева, поради липса на доказателства за извършено плащане. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „ЗМБГ“ АД, ЕИК

200706452, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Карпузица“, ул. „Евлия Челеби“ № 55, въззивна жалба срещу Решение № 985/20.03.2025 год., постановено по гр. д. № 20243110104690 по описа за 2024 год., в обжалваната му част, с която въззивникът „ЗМБГ“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата М. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. Пчелник, ул. „Мусала“ № 11, сумата от 13 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука от 17.07.2023 год., изразяващи се в търпени болки и страдания, психически стрес и дискомфорт от невъзможност да възстанови обичайния си жизнен ритъм, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда – 17.04.2024 год. до окончателното й изплащане;

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.09.2025 год. от 13, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 от ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3