Решение № 521 от 12.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500073 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 11.10.2021г по гр.д. № 11769/2019г Софийски градски съд , ГО, І-21 състав е отхвърлил предявения иск от Й. Ц. Х. против ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на съответно 240 000лв и 15 601лв, претърпени от ПТП, настъпило на 28.03.2018г по вина на водач, чиято ГОА е застрахована при ответника, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ. С решението съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца Й.Х. , представляван от адв. Н., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът не е съобразил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, че изводите на съда са необосновани, че неправилно съдът е възприел и кредитирал заключението на САТЕ.

Поддържа, че материалният закон неправилно е тълкуван и приложен. Оспорва доказаността на случайно дяние. Счита, че предявените искове са доказани по основание и по размер. Моли съда, след като съобрази събраните по делото 1 доказателства да постанови решение, с което да отмени решението на СГС и да уважи предявените искове.

Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Застрахователят моли решението на СГС да бъде потвърдено.

В о.с.з. въззивникът Й.Х. се представлява от адв. Н., която поддържа въззивната жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа, че се установява противоправното поведение на водача на МПС , застрахован при ответника, както и че застрахователят носи отговорност за причинените вреди от ПТП на ищеца. Счита, че исковете са доказани по размер. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение, претендирано от застрахователя.

Въззивникът – ответник ЗК Олимпик лимитид АД/ в несъстоятелност/ чрез ЗК Олимпик-клон България се представлява в о.с.з. от юрк. К., който моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за 2 застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от приетия протокол за ПТП с пострадали лица, че на 28.03.2018г е настъпило ПТП между МПС Фолксваген , управлявано от И. Д. и пешеходец- ищеца, при което е пострадал пешеходеца. Не е спорно между страните, че към момента на ПТП при ответника е била застрахована гражданската отговорност на водача на МПС Фолксваген.

По делото е разпитан свид. И. Д., водач на МПС Фолксваген, който установява, че ПТП е настъпило сутринта, като свидетелят е возил деца за училище. Установява, че в последния момент видял ищеца, който излязъл пред него. Според свидетелят той е управлявал МПС с около 30км/ч.Установява, че е бутнал ищеца, той паднал върху капака, предният прозорец на автомобила се напукал. Установява, че телефонът на ищеца останал на предните чистачки на автомобила. Свидетелят установява, че в близост има три училища, автобусна спирка, магазини. Установява, че ищецът не е дал сигнал, че ще пресича, просто рязко излязъл пред колата. Установява, че на това място обичайно пресичат пешеходци. Установява, че е управлявал автомобила в дясната лента по посока на движението си, както и че на мястото няма пешеходна пътека.

По делото е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. П., който установява, че няма оставени следи от спирачки на мястото на ПТП, поради което скоростта на движение на автомобила е тази, с която е ударен пешеходеца. Според вещото лице скоростта на движение на автомобила е била 30-40км/ч. Според вещото лице пешеходецът се е намирал на десния тротоар спрямо движението на автомобила и е предприел пресичане отдясно наляво. Пешеходецът е пресичал на необозначено за това място, но е имал директна видимост към автомобила. Вещото лице установява, че на десния тротоар преди мястото на удара има предупредителен знак”пешеходна пътека”, но на място такава не е очертана. Според вещото лице водачът на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходеца от поне 60метра разстрояние. Вещото лице е определило опасната зона за спиране на автомобила при 30 км/ч – 16,71 метра и при 40 км/ч – 24,9 метра. Автомобилът се е движил в дясната лента на платното. Според вещото лице пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил и при трите варианта на движение – спокоен ход, бърз ход и бегом и водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара. Според вещото лице водачът е можел да предотврати удара при движение на автомобила със скорост не повече от 10 км/ч.

3

В о.с.з. на 09.09.2021г е изслушана КСМЕ, изготвена от вещите лица д-р М., д-р П. и д-р С., които дават заключение , че вследствие на ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия, хроничен травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява теменна област на черепа с компресионно-дислокационен синдром като усложнение след операцията на хроничния травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа, субдурален хидром в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа, контузия с охлузване в лява слепоочна област на главата, травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в многофрагментно счупване на тялото на лява бедрена кост с дислокация. Счупването на бедрената кост е лекувано оперативно чрез открито наместване и фиксиране на фрагментите, като пироните засега не са отстранени от тялото на ищеца. Възстановителният период на тази травма според вещите лица е 8 месеца. След полученото счупване ищецът се е придвижвал с патерици 40дни, за около 2 месеца е бил на дозирано натоварване на крайника. Според вещите лица възстановителният период след травмата на главата е поне година. При извършен преглед на ищеца вещите лица установяват, че същият е адекватен, всестранно ориентиран, в ясно съзнанение. Според вещите лица травмата на черепа е наложила няколкократни оперативни намеси, тъй като хроничният травматичен кръвоизлив под лявата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на главата би довел неминуемо до летален изход. Вещите лица дават заключение за благоприятна прогноза за развитие на здравословното състояние на ищеца.

В о.с.з. на 05.11.2020г са изслушани свидетелитеХ. Х. –брат на ищеца и В. В..

Свид. Х. установява, че ищецът първоначално престоял в борлница около месец, бил изнервен, викал от болки. През този период имал нужда от помощ и свидетелят или баща им се грижили за него. Според свидетелят понастоящем ищецът изпитва болки в крака, куца, има главоболие. Спрял да излиза, изнервен е. Свидетелят установява, че акълът на ищеца останал като на 15-годишен. Установява, че ищецът има притеснения от външния си вид, от това че има много белези. Установява,че ходи на училище, като го кара баща му.

Свид. В. установява,че ищецът е претърпял няколко животоспасяващи операции на главата в гр. В., че е бил дълго време на количка. Установява, че и сега се оплаква от болки, че все едно е дете на 10-11години. Установява,че ищецът е затворен, стои вкъщи, може би не ходи на училище. Установява , че той се срамува, постоянно ходи с шапка , за да прикрива белезите на главата си, накуцва при ходене.

Свидетелските показания са взаимоподкрепящи се, но в противоречие с изслушаната СМЕ в частта, в която свидетелите установяват изоставане на 4 интелектуалното развитие на ищеца след ПТП. Тези показания си противоречат на заключението на вещите лица, че ищецът е всестранно ориентиран, адекватен, в ясно съзнание. По делото липсват доказателства- СМЕ, медицинска документация, събрана през времето, въз основа на които съдът да приеме, че изложеното от свидетелите за забавено развитие на ищеца или регрес в неговото развитие са достоверни. Подобни факти, касаещи здравословното състояние на ищеца, не могат да бъдат установявани със свидетелски показания, а липсват други доказателства за установяване им. Ето защо съдебният състав приема, че показанията на свидетелите за интелектуалното развитие на ищеца са израз на загриженост и концентрирано върху него внимание от неговите близки, но по делото не се установява ищецът да има регрес или забавяне в интелектуалното си развитие вследствие на ПТП. В останалата част показанията на свидетелите са повърхностни, но обективни, подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелите споделят факти, възприети от тях като очевидци, поради което показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата обстановка по делото.

По делото са представени доказателства – фактури на името на ищеца- за направени разходи от ищеца във връзка с неговото лечение за сумата от 7601лв- за закупуване на медецински изделия, импланти, изследвания и т.н.

От изложените факти може да се направи извод, че водачът на МПС Фолксваген И. Д. противоправно е увредил ищеца. Същият при неспазване на правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните свидетелски показания на самия Д. и САТЕ, съобразно които водачът на МПС Фолксваген е допуснал нарушения на ЗДвП, а именно на чл.20,ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.

Водачът на МПС е управлявал автомобила със скорост, в рамките на законоразрешената, но несъобразена с пътните условия. Самият водач на МПС Фолкваген установява като свидетел,че на мястото на ПТП е обичайно да пресичат пешеходци, че наблизо има три училища и магазини. Отделно от това САТЕ установява, че мястото е маркирано със знак за наличие на пешеходна пътека, въпреки че фактически такава не е очертана. Знакът за наличие на пешеходна пътека би следвало допълнително да изостри вниманието на водачите на МПС, въпреки че не дава право на пешеходците на пресичат на това място. На следващо място по делото се установява и добра видимост от дистанция поне 60метра между пешеходца и водача на МПС. Всичко това навежда на извод, че скоростта на движение на л.а. Фолксваген30/40км/ч е несъобразена с мястото- обичайно за пресичане на пешеходци и в близост до множество училища, което предполага пресичащи много деца. Настъпилото ПТП при наличие на видимост за двамата участници в него , при ясно време , навежда на извод, че водачът на МПС не е бил внимателен при управлението на автомобила на място, което знае че е опасно и че е място, на което пресичат пешеходци. Скоростта на движение на л.а. Фолкваген е следвало да бъде съобразена с наличния знак за 5 пешеходна пътека и фактически пресичащите на място пешеходци, така че да може дори и при неочаквана поява на пешеходецът водачът да може да спре своя автомобил.