Решение № 1340 от 23.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330204190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0432-001221/27.11.2024 год. издадено от Началник сектор към ОД на МВР І-во РУ гр. Пловдив, , с което на Н. И. С., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано по съображения, изложени в нея. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуаления представител адв. В., който поддържа жалбата в частта касаеща наложеното адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , както и претендира разноски.

Въззиваемата страна сектор към ОД на МВР І-во РУ гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване 1 на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.Не се претендират разноски

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA r с бл.

№ 970571 от 18.01.2024 год. било констатирано, че на същата дата около 1 6:45 часа в гр.Пловдив, на ул. „Славееви гори“ до № 57,по път път, отворен за обществено ползване, посока юг-север жалбоподателят Н. И. С. като водач на лек автомобил „Мазда” мод „Премаци“ с рег.№ ******,негова собственост не е изпълнил задължението си да възстанови правоспособността си, след като е бил лишен от правото да управлява по административен ред с НП 23-1030006329/, влязло в законна сила на 31.05.2024г.,с което ме у било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 дни, като наказанието му е изтекло на 30.06.2024г., както и че не е представил СРМПС част 2, като за тези деяния била посочена като нарушена единствено нормата на чл.150 ЗДвП и чл. 100,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Актът е бил съставен от С. Д. Б., заемащ длъжността „старши полицай“ в І-во РУ при ОД на МВР-Пловдив и бил предявен на жалбоподателят, който го подписал без възражения, а и такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била преповторена фактчиеската обстановка изложена в поправения АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставителят С. Д. Б.. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че след като е спрял жалбоподателя за проверка е изискал от него СРМПС част 2, но С. не представил изискания докумнет и не изтъкнал причини за 2 това, а след справка в ОДЧ установил, че е лишен по административен ред да управялава МПС. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, доколкото служат за установяване на обективната истина.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин вмененото на С. Д. Б. административно нарушение на и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП,по което от страна на жалбоподателя не се правят възражения.

Относно вмененото на Б. нарушение чл.150 ЗДвП и съответно наложуната му глоба на осн. чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , настоящият съд възприема възражения на неговия повереник, тъй като действително е налице направилна квалификация. В атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да възстанови правоспособността си, след като е бил лишен от правото да управлява по административен ред с НП 23-1030-006329/, влязло в законна сила на 31.05.2024г., което нарушение категорично не попада в петте хипотези, подробно изброени в текста на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и не е посочена нарушената разпоредба за непредставянето на СРМПС, което от своя страна установява нарушено право на защита на наказаното лице. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП.

По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отмеН..

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. Неговият повереник, е поискал своевременно присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно чл.38,ал.1,т.2 ат Закона за адвокатерата, но видно от съдържащите се в цялата административнонаказателна преписка писмени доказателства, липсват такива в насока, сочеща на затрудН. материално положение на жалбоподателя и упълномощител Н. И. С., поради което и такива разноски не се дължат на неговия повереник. Разноски не се претендират и от страна на наказващия 3 орган.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0432-001221/27.11.2024 год. издадено от Началник сектор към ОД на МВР І-во РУ гр. Пловдив, , с което на Н. И. С., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, като го ОТМЕНЯВА в частта му с която на Н. И. С., с ЕГН ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4