Определение № 907 от 01.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Бургас, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100601047 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Ханджиев - повереник на пострадалия А. Н.

Й., против Определение №1327 от 23.06.2023г., постановено по НЧД № 2205/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - Бургас от 23.05.2023г., с което частично е прекратено ДП № 660/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас по отношение на М. А. М., ЕГН ********.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното определение. Твърди се, че изводите на съда са незаконосъобразни, необосновани и неправилни. Посочва се, че потвърденото прокурорско постановление за прекратяване е с идентично съдържание с вече отменено от съда такова. Излага се становище, че в новото постановление за частично прекратяване отново липсвал анализ на събраните доказателства и отново било немотивирано, както предходното, и това обстоятелство било игнорирано от първоинстанционния съд. Твърди се още за неправилно и превратно тълкуване на доказателствата от страна на РС. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение, и на прекратителното прокурорско постановление и връщане на делото на прокурора.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – чрез повереник на пострадалия А. Н. Й., и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В обжалваното определението след анализ на доказателствата, районният съд е приел, че липсват безспорни доказателства за авторството на деянието в лицето на обвиняемия, поради което прокурорът правилно е прекратил частично производството спрямо М..

При наличието на различни версии на инцидента, задача на прокурора и съда е да направи анализ на доказателствата и да прецени коя от тези версии се подкрепя в най-пълна степен от доказателства, за които няма съмнение в тяхната достоверност. След като се 1 запозна с материалите от ДП, въззивният съд констатира, че в случая са налице са две групи показания, от които се извличат три противоречащи се една на друга версии как пострадалият е получил увреждането: В първата група са показанията на А. Н. Й., Д. Н. Й. и Д. А. Й.. Те от самото начало на ДП твърдят, че пострадалият А. Й. е бил нападнат от обвиняемия М. в гръб, докато вървял към къщата на сестра си - свидетелката З. Н. Д. и бил ударен от М. М. в коляното с метална тръба, като пострадалият по никакъв начин не е провокирал агресията на обвиняемия. В другата група са показанията на А. М. М., З.С.М. и Р.П. М., както и на Р. С. А., М. О. Б. и М. Т. Р.. Тази група от своя страна се дели на две подгрупи. В едната подгрупа попадат А. М. М., З. С. М. и Р. П. М., които твърдят, че обвиняемият М. е бил нападнат от пострадалия А. Й. и близките му пред къщата му, като в хода на нападението Й. паднал на земята и ударил крака си в камък. В другата подгрупа са свидетелите Р. С. А., М. О. Б. и М. Т. Р.. – дългогодишни съседи на обвиняемия М., които в показанията си и в проведените очни ставки са категорични, че обвиняемият М. е бил нападнат от пострадалия А. Й. и близките му, пред къщата му, като при опит да му бъде нанесен удар с метален предмет от Д. А. Й.- син на пострадалия, е бил ударен крака на А.

Й..

В случая правилно и прокурорът, и съдът, са се доверили на показанията на С. Н. С., С. Л. П. и на Р. Н. С. като единствени безпристрастни свидетели, както и на полицейските служители В. Я. А. и А. Ч. Ч.. От тях действително се установява, че на 17.07.2020г. е възникнал конфликт между две семейства, живущи в гр. Бургас, кв. „П.“, при който се стигнало до масово сбиване между членовете на двете фамилии, в хода на което свидетеля А. Н. Й. е получил процесното телесно увреждане, характеризиращо се като средна телесна повреда. В хода на това сбиване се е стигнало и до телесно увреждане на обвиняемия М. М..

Правилно съдът се е отнесъл критично както към показанията на свидетелите А. Н.

Й., Д. Н. Й. и Д. А. Й., така и към показанията на свидетелите А. А. М., А. М. М., З.С. М., С.

С. А.., Р. П. М.. Всички тези свидетели не посочват, че е имало масово сбиване, което противоречи на показанията на С. Н. С., С. Л. П. и на Р. Н. С.. Същото обаче важи и за свидетелите Р. С.А., М.О. Б., М.Т.Р., чийто показания са били кредитирани от съда. Те също не посочват, че е имало масово сбиване, като вместо това твърдят, че има нападение от страна на Й. и неговите роднини спрямо нищо неподозиращия М. М.. На второ място, техните твърдения за начина на получаването на увреждането от Й. противоречат на първоначалните показания на роднините на обвиняемия - А. А. М., А. М. М., З. С. М. и Р.П.

М., които са били разпитани в началото на ДП. Последните твърдят, че са видели,че Й. пада на земята и си удря крака, докато Р. С. А., М.О.Б., М.Т.Р. посочват, че Й. бил ударен по погрешка от сина си Д. Й. с метален прът. Прави впечатление, че С. Н. С., С. Л. П. и Р. Н. С. посочват, че много хора са се били и те не са могли да видят кой кого удря. За разлика от тях, Р. С. А., М.О. Б., М.Т.Р. много категорично сочат, че ясно са видели как докато се опитвал да удари М. сина на А. Й. ударил баща си в крака с метален прът, което житейски изглежда доста съмнително. При оценката на достоверността на показанията им следва да има предвид, че Р. С. А., М. О. Б. и М. Т. Р. са дългогодишни съседи на обвиняемия М. и се познават от дълго време с него. В очната си ставка М. Б. дори е твърдяла, че живее с брата на обвиняемия и има деца от него, което после в разпит отрича. Всички тези обстоятелства внасят сериозно съмнение в истинността на показанията на Р. С. А., М. О. Б. и М. Т. Р., и особено това, че тяхната версия коренно се различава от по-ранната версия на другите роднини на обвиняемия М., които също са очевидци, а вероятно и участници, в инцидента.

Прави силно впечатление, че общото в тези показания е стремежът да бъде оневинен М. М..

От друга страна, от самото начало на разследването пострадалият Й. и неговите роднини поддържат твърдението, че Й. е бил ударен именно от обвиняемия М.. Още в съобщението от 21.07.2020г., четири дни след инцидента, Р. И. посочва М. М. като лицето, нанесло удара на Й.. Макар и четири месеца по-късно, пострадалия в разпита си е заявил, че е възприел кое е лицето, нанесло удара, причинил средната телесна повреда, и е 2 категоричен, че това лице е М. М.. Свидетелите Д. Н. Й. и Д. А. Й. от самото начало на ДП и през целия му ход са категорични,че М. е автора на увреждането на А. Й.. Макар и в една част показанията на тези трима свидетели /в частта им относно това как точно се е стигнало до нанасянето на удара/ да се опровергават от показанията на свидетелите С.Н. С., С.Л. П. и на Р. Н. С., приети за безпристрастни, то това не означава автоматично, че са недостоверни и относно факта на посочване на автора на удара, чрез който е нанесено увреждането.

Според настоящият състав това, че в показанията си свидетелите А. Н. Й., Д. Н. Й. и Д. А.

Й. премълчават участието си в масовото сбиване, не означава автоматично, че същите са недостоверни и в частта им относно лицето, нанесло удара на А. Й., причинил му средната телесна повреда. Премълчаването на факта на сбиването от повечето свидетели, които вероятно са участвали в него, е съвсем обяснимо с оглед разпоредбата на чл.121, ал.1 от НПК. Принципно участието в сбиване на публично място може да се възприеме като осъществяване на състава на чл.325, ал.1 от НК. Ето защо напълно нормално и обяснимо е премълчаването от страна на по-голямата част от свидетели на факта на сбиването и своето участие в него. Прави впечатление, че с изключение на частта от показанията на свидетелите А. Н. Й., Д. Н. Й. и Д. А. Й., в която се твърди, че пострадалият А. Й. е бил нападнат от обвиняемия М. в гръб, докато вървял към къщата на сестра си - свидетелката З.Н. Д. и бил ударен от М. М. в коляното с метална тръба, в останалата си част те кореспондират на другите доказателства по делото - това, че имало нападение в къщата на ул.И. в. №****, обитавана от семейството на Р. И. и З.Н. Д., че е имало изпочупени вещи и че именно това нападение е предизвикало и намесата на пострадалия А. Й., неговия син и брат в конфликта по-късно. Индиция в подкрепа на достоверността на показанията на пострадалия относно автора на удара, са и показанията на св. С. А., които не са интерпретирани от съда съобразно действителното им съдържание. В тях той изрично на два пъти посочва, че М. предлагат да възстановят на А. Й. „дадените от него пари по лекари“ т.е. тези пари, които са дадени за лечение на нанесеното му на 17.07.2020г. увреждане, а не за уреждане на предишен конфликт, както е приел РС. Нелогично е в случай, че никой от фамилията М. не е причинил увреждането на А. Й., те да му предлагат пари за да покрият разноските по лечението му. Между другото, самия РС в последният абзац от определението си при коментара на показанията на свидетелят С. А. е посочил, че категорично може да се направи вероятно възможен извод за съпричастността на М. към извършеното спрямо Й. престъпление. При положение, че има сбиване, сред участниците на това сбиване е М., и пострадалия го сочи като автор на причиненото му увреждане, заключението, че събраните доказателства не са достатъчни, за да формират извода, че обвиняемия е автор на деянието, е необосновано и почива на неправилно оценка на доказателствените средства, обвързващи М. с извършеното престъпление.

В постановлението си прокурорът е приел, че към момента на причиняване на увреждането около А. Й. имало много лица и всеки един би могъл да е автор на увреждането. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно константната практика на ВКС при съучастие при условията на съизвършителство при нанасяне на телесна повреда, дейците отговарят за причинения в резултат на съвместните им действия най-тежък престъпен резултат, обхванат от техния общ умисъл, независимо, че този резултат е постигнат само с един удар. Следователно, няма никаква пречка от М. да се търси отговорност като съизвършител с неустановени лица, защото когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице съизвършителство независимо от обстоятелството, че съставомерният резултат е постигнат с един удар. Подобни инциденти не следват да остават неразследвани, тъй като това би довело до продължаване на конфликта между двете фамилии и нови инциденти с непредвидим край. По отношение на твърденията за възможна неизбежна отбрана, в хода на разследването не е установено по несъмнен начин имало ли е нападение и кой го е започнал.

По изложените съображения, Окръжен съд-Бургас

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1327 от 23.06.2023г., постановено по НЧД № 2205/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - Бургас от 23.05.2023г., с което частично е прекратено ДП № 660/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас по отношение на М. А. М., ЕГН ***********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4