Решение № 318 от 18.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Плевен, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500527 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от Р. П. И. чрез пълномощника му адвокат Р. А. от ЛАК против решение № 908/19.06.2025 г. по гр.д. № 2650/2025 г. по описа на ПлРС, в частта, в която е уважена молбата на Д. С. Ч. – И. за защита по реда на ЗЗДН и са наложени мерки за закрила в полза на молителката и детето П. Р.ов И., както следва:

Р. П. И. е задължен на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. С. Ч. – И. и детето П. Р.ов И.; н а Р. П. И. е забранено на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН да приближава на по - малко от 25 м. до Д. С. Ч. – И., както и до жилището й в гр. Плевен и местоработата й за срок от дванадесет месеца, считано от 29.04.2025 г., когато е издадена заповедта за незабавна защита; н а Р. П. И. е забранено на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН да осъществява контакт с Д. С. Ч. – И. под каквато и да е форма, вкл. по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от дванадесет месеца, считано от 1

29.04.2025 г..

С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ПлРС в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като се излагат доводи относно неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че оставянето без уважение на доказателствените му искания от първоинстанционният съд е довело до неправилно установена фактическа обстановка по спора. Поддържа се, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява по безспорен начин акт на домашно насилие спрямо молителката и детето им, осъществен на 29.04.2025 г. и по делото липсват доказателства въззивникът да е вадил огнестрелно оръжие в присъствието на молителката и интимния й партньор свидетеля Б. Й.. Счита, че по отношение на случилото се между страните в бунгалото до ресторанта на молителката следва да се ценят останалите събрани по делото доказателства и да не се приемат за доказани твърденията на молителката, които са подкрепени само от показанията на заинтересования свидетел Б. Й.. Посочва се, че свидетелят Й. е спял в посоченото бунгало при влизане на молителя и не бил в състояние да възприеме твърдяното от поведение на въззивника, свързано с крясъци, вадене на телефон и оръжие и това обстоятелство се установява от приложения към въззивната жалба снимков материал. Счита, че подаването на молба по ЗЗДН от молителката е провокирано от спор между страните във връзка с упражняването на родителските права по отношение на детето им П. занапред и се цели въззивника да бъде набеден в извършване на престъпление за да се осигури спечелването на този бъдещ спор. Позовава се на голямата привързаност между бащата и детето, за което са събрани данни и от първоинстанционния съд при изслушване на детето, като счита, че показването на снимки от бащата на детето с цел да разбере за новия човек в живота на майката не може да се третира като акт на насилие, а като предпазване на детето от неблагоприятна среда, а наред с това психологическата оценка на детето, изготвена след случилото се не показва проблеми при детето пряко свързани с тревожност. В заключение се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло молбата за защита по ЗЗДН. С жалбата се правят доказателствени искания.

2

В срока по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на жалбата от ответника по същата Д. С. Ч. – И. чрез пълномощника й адвокат В. П., в който се оспорва основателността на жалбата и направените със същата доказателствени искания.

В с.з. въззивникът се явява лично и чрез пълномощника си адвокат А. поддържа въззивната жалба. Иска се събиране на допълнителни доказателства по делото във връзка с образувана преписка по негова жалба пред РП Плевен свързана с лъжесвидетелстване пред ПлРС.

Въззиваемата не се явява, но чрез пълномощника си адвокат П. поддържа писмения отговор и становището си за неоснователност на въззивната жалба. Представя списък на разноските и претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПлРС е сезиран с молба на 29.04.2024 г. от Д. Ч. - И. лично и в качеството на законен представител на детето П. И. за постановяване на решение, с което да се наложат по отношение на ответника Р. И. на основание чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН мерките предвидени в закона. В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, след което са живеели на семейни начала няколко години до м. януари 2024 г. и от този момент не живеят заедно, като молителката, заедно с детето им П. живее в гр. Плевен, а ответникът е останал да живее в с. **********. Твърди се, че са поддържали сравнително добри отношения след раздялата си като ответникът настоявал да се съберат отново, поради което поведението му коренно се променило след 17.04.2025 г. когато му съобщила писмено, че проявява интерес към друг мъж. Твърди, че ответникът я посетил незабавно след получаване на съобщението и извадил пистолет с думите, че ако се разделят ще сложи край на живота си, като това наложило да извика психолог и с нейна помощ да обещае да не я търси повече. Твърди се, че на 26.04.2025 г. сутринта в 8 ч. е спяла с приятеля си в бунгалото до собствения й ресторант „**********“ след като е празнувала юбилей предишната вечер, когато ответникът нахлул с насочен телефон и започнал да снима, казал на приятеля й да излезе, извадил от чантичката си пистолет, заредил го и го насочил към приятеля й с псувни и думите, че ще ги 3 довърши и когато тя застанала права и гола пред него той я блъснал с двете си ръце и я ударил в стената на бунгалото. Твърди се, че след това ответникът отново насочил оръжието срещу приятеля й, но той успял да го успокои и след това те двамата се облекли и всички излезли пред бунгалото за да разговарят.

Твърди се, че повикани от ответника техни приятели също дошли по-късно и повече от час разговаряли с него за да го успокоят. Твърди се, че снимките й без дрехи, направени в тази сутрин били изпратени от ответника на техни общи приятели, показал ги е на детето им и на другия й син, за което е разбрала от всички тях. Твърди се, че същият ден е подала сигнал в полицията относно случилото се, а на следващия ден при връщане на детето П. в дома й ответникът отново я обидил с думи, посочени в молбата и я заплюл. Твърди се, че детето им П. е много разстроено и за да преодолее травмата работи с психолог към датата на подаване на молбата. Твърди се, че молителката и детето са стресирани от случилото се, което я мотивирало да подаде молба за защита по реда на ЗЗДН пред съда. Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН относно посочените в молбата обстоятелства за осъществено физическо и психическо домашно насилие.

С определение № 22082/29.04.2025 г. по гр.д. № 2650/2025 г. ПлРС въз основа на изложеното в молбата и приложената декларация е постановил мерки за закрила по чл. 18 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН по отношение на молителката и детето й П..

В о.с.з. пред ПлРС ответникът Р. И., въззивник в настоящото производство чрез пълномощника си адвокат А . о т ЛАК оспорва изцяло твърденията в ИМ, както и представената с нея декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В депозирания писмен отговор се възразява, че твърденията на молителката и показанията на свидетеля Б. Й. не отговарят на действителността относно случилото се на 26.04.2025 г.. Твърди се, че молителката злоупотребява с алкохол, опиати и има развратно поведение, както и че настоява той да заплаща финансовите й задължения, а при отказ от негова страна става агресивна и му създава различни проблеми. Признава, че след като чул от бившата си съпруга за скандалното поведение на молителката и приятеля й през предишната нощ е отишъл към ресторанта на молителката в посочените от нея дата и час с мотоциклета си, но отрича срещата между тях да се е провела по начина посочен от нея в молбата за защита и декларацията.

Твърди, че не може да се движи без патерици, че с тяхна помощ отишъл и 4 влязъл в бунгалото, видял в леглото непознат мъж и след това молителката и им казал да излязат за да поговорят. Помолил техен приятел също да дойде в заведението и провели заедно с него разговор с молителката и приятеля й като категорично отрича да е вадил оръжие в бунгалото. Твърди, че има лично оръжие, но го е оставил в касата си в дома си преди да тръгне към заведението на молителката, което бившата му съпруга е видяла. Излага множество твърдения за отношенията между страните през последните години и месеци и за различни законови нарушения на молителката, които като ирелевантни към конкретни спор не следва бъдат съобразявани по делото.

За да уважи молбата за постановяване на мерки за закрила по реда на чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН, ПлРС е приел, че същата е доказана и от събраните по делото доказателства се установява акт за осъществено физическо и психическо домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката н а 26.04.2025 г., както и осъществено спрямо детето П. И. психическо насилие на този ден чрез показване на снимки на майката с друг мъж и даване на негативни оценки на този родител. ПлРС е съобразил както доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, съдържаща деклариране на твърденията, предмет и на молбата за защита, така и показанията на свидетеля Б. Й., който лично е възприел поведението на ответника в бунгалото, а също и показанията на свидетелите В. К. и В. Г. относно случилото се при срещата на страните, поради което е приел, че същият е осъществил декларираното поведение, изразило се в направа на голи снимки на молителката без нейно съгласие, блъскане силно, насочване и зареждане на оръжие срещу нея и приятеля й, като в същото време изричал обидни думи, звучащи заплашително в ситуацията, след което изпратил направените снимки на близки на молителката и общи познати, а в последствие ги показал и на детето им. Приел е, че тези доказателства не са опровергани от показанията на свидетелите, доведени от ответника, които установяват черти от характера на молителката, но не могат да обосноват оправдание на проявеното насилие. Съдът е приел, че степента на упражненото спрямо молителката психическо насилие е висока, тъй като е свързано с използване на оръжие и сериозно засяга личното достойнство на пострадалата чрез фотографирането й гола без нейно съгласие и предоставяне достъп до тези снимки на трети лица, в това число на синовете й. По отношение на степента на физическо насилие, изразено в блъскане съдът също 5 е приел, че същата не е лека. По отношение на психическото насилие спрямо детето П. съдът е приел, че същото е доказано по делото чрез показанията на свидетелите В. К. и Д. И., които установяват, че поведението на бащата спрямо майката е разстроило много детето, като е обсъдил и направеното при социалното проучване психологическо изследване на детето и необходимостта и двамата родители да съобразяват поведението си за да не засегнат психическото му здраве, въвличайки го в конфликтите между тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.