Решение № 13743 от 14.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6860/2025
- Вид
- Решение № 13743
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 06.08.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 40306 от 07.03.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 40308 от 07.03.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Определение № 21476 от 15.05.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13743 гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110106860 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
В. И. Г. е предявила главен иск срещу „С..” ООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № ../22.08.2024 г. поради противоречието му със закона, както и евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, с който се иска прогласяването за нищожна на клаузата на чл. 11, ал. 1 от същия договор, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Ищецът твърди, че на 22.08.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника за сумата в размер на 1400 лв. главница, в който било посочено, че общата дължима сума се равнява на 1754, 74 лв., а годишният процент на разходите бил 62, 60 %.
Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора в тридневен срок следвало да предостави обезпечение, а съгласно чл. 11, ал. 1 при непредоставяне на обезпечение дължал неустойка в размер на 1282, 26 лв., като по този начин общият размер на дължимата сума ставал 2936 лв., а не посочения в договора по-нисък размер. Излага доводи, че неустойката представлява скрита лихва по договора и следва да бъде включена в годишния процент на разходите, но това не е направено, поради което договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен действителният процент на разходите. Излага и доводи за нищожност на неустоечната клауза.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Посочва, че нищожност на отделни клаузи не води до нищожност на целия договор. Сочи, че договорът е сключен съгласно изискванията на ЗПК, както и че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Посочва, че предвидената неустойка е била в случай, че потребителят не предостави обезпечение на кредита, поради което не представлява разход, който следва да се включва в годишния процент на разходите съгласно изискванията на закона. Излага доводи за действителност на неустоечната клауза. В допълнение акцентира, че ищецът разполагал с 14 дни да се откаже от сключения договор. Оспорва да е налице противоречие с разпоредбите на ЗЗП, тъй като клаузите са били уговорени индивидуално с потребителя, същите са били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Моли за отхвър...ето на предявените искове.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият противоречи на императивни законови разпоредби или съответно оспорените клаузи противоречат на императивни законови разпоредби или на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
С доклада по делото съдът e обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № ../22.08.2024 г., съгласно който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 1400 лв. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите от 62, 60 %, като общата дължима сума се равнява на 1754, 74 лв. Съгласно чл. 5 страните са се споразумели в тридневен срок от сключване на договора заемателят да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в безусловна банкова гаранция или поръчителство, като в чл. 11 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 1181, 26 лв. Приет е и погасителен план, в който са посочени следните вземания: 1400 лв. главница, 354, 74 лв. лихва, 1181, 26 лв. неустойка и общо дължима сума от 2936 лв. Тези вземания са посочени и в приложения по делото Стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл. 4 от договора с полагането на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1400 лв.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Съгласно удостовереното в договора уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което договорът се счита за сключен.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в двукратния размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница и лихви) и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е 2 отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.
Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, тъй като размерът на предвидената неустойка се равнява на 84% от стойността на главницата.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според които за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането 3 му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7782f5a5-bf78-490c-9b7f-3c65d2973739